Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр. София, 14 декември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието
на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 1989/12г.
Производството е образувано по касационни жалби срещу нова въззивна присъда №123 от 08.03.2012 год. по внохд№422/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград, подадени от упълномощените защитници на подсъдимите, съответно: от адвокат Р. Н. – за подсъдимия А. К. Х. и от адвокат Р. Ц. – защитник на подсъдимия В. Г. Ц. . В касационната жалба на защитата на подс. А. Х. се сочат всички касационни основания. Основно и в двете жалби се изтъкват доводи за недоказаност на деянието и авторството от подсъдимите.Алтернативно се иска намаляване размера на наложените наказания предвид чистото съдебно минало и прекомерно продължителния срок на разглеждане на делото, който е предпоставка за прилагане на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите.
С атакуваната присъда е отменена първоинстанционната присъда №3422/22.12.2010 год. по нохд№297/97 год. на РСгр.Сандански в частта, в която подсъдимите подсъдимия А. К. Х. и В. Г. Ц. са били признати за невиновни и за оправдани по обвинението за престъпление по чл.280, ал.2, т.т.3 и 4 ,вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК и вместо това с въззивна присъда №123 от 08.03.2012 год. по внохд№422/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград подсъдимите са признати за виновни по обвинението за престъпление по чл.280, ал.2, т.т.3 и 4 ,вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК и вр. чл.55, ал.1,т.1 и ал.3 НК са осъдени на по десет месеца лишаване от свобода, като за всеки от тях същото е отложено за изпълнение за срок от три години, от влизане в сила на присъдата, съгласно чл.66, ал.1 НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Ц. се явява лично и с адвокат Ц. .Не се явява редовно призован подс.Х. като за него се явява защитата му адвокат Н..
Адвокат Ц. и адвокат Н. завявяват, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване срещу подсъдимите относно повдигнатото им обвинение и молят присъдата да бъде отменена, а производството по делото да бъде прекратено. Аргументират се с фактите, че инкриминираното деяние е извършено на 24.10.1997 година, откогато, до датата на разглеждане делото пред ВКС, петнадесетгодишният срок, надвишаващ с една втора предвидената в закона давност по чл. 80, ал. 1,т. 3 НПК за наказателно преследване на подсъдимите за процесното деяние, е изтекъл.
Подсъдимият В. Г. Ц. заявява устно пред съдебния състав изричното си искане наказателното производство да не бъде продължавано, а да се прекрати на основание настъпилата погасителна давност за наказателно преследване по отношение инкриминираното деяние.
Подсъдимият А. К. Х. прави искане производството по делото да бъде прекратено на основание изтеклата погасителна давност, отразяващо волята му в писмена молба до ВКС.
Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни и иска оставяне в сила на въззивната присъда.
В последната си дума подсъдимият В. Г. Ц. иска прилагането на института за абсолютната давност.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
ВКС съобрази времеизвършването на инкриминираното деяние, което е на 24.10.1997 год.. Предвидената за престъплението по чл. 280, ал. 2, т.т. 3 и 4 НК санкция е от една до десет години лишаване от свобода. Обсъдени в рамките на правилата на чл. 81, ал. 1,т. 3 и ал. 3 и във вр. чл. 81, ал. 3 НК, данните за времето на извършване инкриминираното деяние и за изтеклият погасителен срок за наказателно преследване на подсъдимите за същото деяние към момента на образуване и разглеждане делото пред ВКС, сочат на безусловно изтичане на абсолютният давностен срок за наказателно преследване на подсъдимите А. К. Х. и В. Г. Ц. . Абсолютната давност в случая е изтекла на 24. 10. 2012 г. и наказателното преследване е недопустимо, освен при изрично заявено от подсъдимите желание то да продължи. При установеното категорично искане от подсъдимите производството да бъде прекратено, е недопустима касационна проверка на атакуваната присъда.
Настъпилите в хода на делото пред настоящата инстанция предпоставки предвидени в чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1,т. 3 НК водят до правни последици за отмяна на постановените съдебни актове и до прекратяване на наказателното производство, както изисква императивът на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 1,т. 2 ,вр. чл. 24, ал.1,т. 3 НПК.
Водим от тези мотиви, ВКС,ІІІ н.о. в настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 123 от 08.03.2012 год. по внохд№422/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград, както и присъда №3422/22.12.2010 год. по нохд№297/97 год. на Районен съд гр.Сандански – отменена с въззивната присъда в частта, в която подсъдимите А. К. Х. и В. Г. Ц. са били оправдани, и вместо това са осъдени с въззивна присъда №123 от 08.03.2012 год. по внохд№422/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград за престъпление по чл. 280, ал. 2, т.т. 3 и 4 ,вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 НК , извършено на 24.10.1997 година.
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по наказателно дело № 1989/12г. на ВКС, ІІІ, Н.О.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :