РЕШЕНИЕ
N 558
София, 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова и в присъствието на прокурора Раева изслуша докладваното от председателя Ж. С. дело N 1435/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба на С. д. ”П” срещу решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 53/2007 г. на СГС, ІV-г състав, с което касаторът е осъден да заплати на К. Д. К. от гр. С. сумата 5243.50 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпяни поради неизползване на личния му автомобил за транспорт на музикални инструменти, с които е работил като музикант, за времето от 01.11.2000 г. до 24.04.2003 г., законната лихва върху тази сума считана от 26.05.2003 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане и сумата 607.73 лв. – направени разноски по делото. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че ищецът е претърпял вреди в посочения размер поради неизползване на лично моторно превозно средство за визирания в решението период от време.
Ответникът по касация К. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима.
За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:
Ищецът К. основава претенцията си за присъждане на имуществено обезщетение За допуснато от касатора бездействие, изразяващо се в задържане без основание свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство (СПМПС) на ищеца за времето след изтичане на шестмесечния срок по чл. 171, ал. 1, б. “б” ЗДП до датата на предявяване на иска.
От доказателствата по делото е установено, че на 23.04.2000 г. в 02.30 ч. Каролев е бил спрян от орган на КАТ за проверка, при което е установено, че управлява собствения си лек автомобил в нетрезво състояние. За констатираното нарушение е съставен акт № А* от същата дата и му е било отнето СПМПС. С извършена на същата дата химическа експертиза За определяне концентрацията на алкохол или друго силно упойващо вещество в кръвта и урината е установено наличие на етилов алкохол в кръвта 1,7 промила, за което е съставен протокол № 627/24.04.2000 г. С постановление от 18.07.2000 г. прокурор на СРП е възложил на началника на 01 РПУ-СДВР да извърши предварителна проверка. Със заповед № А* от 23.04.2000 г. на началника на “П” СДВР е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СПМПС на ищеца.
На 29.05.2001 г. с постановление на дознател е разпоредено изпращане на преписката – дознание ЗМ886/01 г. на СРП с мнение за предаване на съд на уличеното лице за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 НК.
С постановление на СРП от 10.07.2001 г. дознанието е върнато за доразследване – извършване на очни ставки с уличения и свидетели.
С постановление от 02.01.2002 г. дознанието е върнато отново на 1-во РПУ-СДВР за доразследване. С постановление от 30.01.2003 г. К. е бил привлечен като уличен за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК -управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година. С постановление от 11.02.2003 г. дознанието е изпратено отново на СРП с мнение за предаване на съд на уличеното лице за извършеното престъпление.
С постановление от 24.02.2003 г. дознанието е внесено в СРС с предложение К. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК. С определение от 09.05.2003 г. по н. а. х. д. № 2348/2003 г. производството пред съда и дознанието е прекратено поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
По делото няма спор за това, че след изтичане на срока по чл. 171, ал. 1, б. “б” ЗДП на ищеца не е било върнато СПМПС. С гласни доказателства е установено, че той неколкократно е правил искания пред КАТ за връщане на свидетелството, но това му е отказвано по различни съображения, които не са били основание на установени в закона изисквания.
Ищецът е поддържал, че в резултат на неправомерното задържане на свидетелството му за правоуправление в продължение на 30 месеца е търпял ежедневно имуществени вреди от неизползване на собствения си лек автомобил и ползването на чужд, по-скъп транспорт, които е определил на по 5.00 лв. за всеки ден.
Не е ангажирал доказателства за да установи твърдението си, заявено чрез повереника му адв. Т в съдебно заседание проведено на 07.10.2003 г., че като музикант, свирещ на ударни инструменти в различни клубове, му се е налагало да пренася инструментите за да упражнява професията си, за което е търси съдействие на приятели и наемал чужд транспорт. Не е установено колко често е имал ангажименти през исковия период, какво разстояние в километри е изминавал за да достигне до мястото, където е трябвало да свири.
С приета автотехническа експертиза е определена стойността на имуществените вреди като за 2000 г. за база за изчисление е ползвана сумата 5.00 лв. на ден, за 2001 г. по 5.50 лв. на ден, за 2002 г.- по 6.00 лв. на ден, а за 2004 г. по 6.50 лв. В заключението не е посочено как е формирана сумата за разход за транспорт за един ден.
За да уважи иска съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице и не е съобразил това, че исковата претенция е доказана само по основание, но не и по размер.
Основателен е касационният довод за необоснованост на решението.
Касационната жалба следва да бъде уважена.
След анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав, намира, че искът е доказан по основание. Касаторът без основание е задържал СПМПС на ищеца за времето след 23.10.2000 г. до предявяване на иска, тъй като не е било налице законно основание за това.становеното противоправно поведение на ответника по иска е в причинна връзка с лишаването на ищеца от възможността да ползва личния си автомобил за обичайните му нужди, което е налагало да ползва нает транспорт. Поради това, че ищецът не е доказал колко често му се е налагало да ползва автомобилен транспорт, а също така не е установил ежедневно да е имал нужда от лек автомобил, то претенцията за имуществени вреди не е доказана по размер, поради което и на основание чл. 130 ГПК, съдът следва да я определи по своя преценка и въз основа на приетата автотехническа експертиза. Съдът обсъди събраните доказателства в съвкупност по реда на чл. 188, ал.1 ГПК и съобразно принципа за обществена справедливост, визирана в нормата на чл. 52 ЗЗД намира, че сумата от 3000 лв. е достатъчна да възмезди претърпяните от ищеца имуществени вреди, произтичащи от направен разход за наемане на таксиметров и чужд автомобилен транспорт за исковия период. Въззивното решение в частта, с която искът е уважен до пълния предявен размер като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено и искът за разликата над 3000 лв. до 5283 лв. отхвърлен като неоснователен. Решението в останалата част, с която искът е уважен до размер на 3000 лв., следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 53/2007 г. на СГС, ІV-г състав, в частта с която С. д. ”П”, гр. С. е осъдена да заплати на К. Д. К. от гр. С. сумата над 3000 лв. до 5243.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за времето от 01.11.2000 г. до 24.04.2003 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Д. К. от гр. С. срещу С. д. “П”, гр. С. за сумата над 3000 лв. до 5283 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за времето от 01.11.2000 г. до 24.04.2003 г. претърпяни от незаконно задържане на свидетелство за правоуправление на моторно преводно средство като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 53/2007 г. на СГС, ІV-г състав в останалите му части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.