4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С., 06.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4429/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Ейендом АС О., регистрирано в Н., чрез адв. Я. Х. – САК срещу Решение №69 от 14.06.2013 г. по т.д. №145/2013г. на Бургаски апелативен съд,с което е отменено Решение №490 от 22.01.2013 г. по т.д.№350/2012 г. на Бургаски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен иска по чл. 87 ал.2 пр.1, вр. чл.55 ал. 1 пр.3 ЗЗД срещу [фирма] – [населено място] за 123 710 евро – получена цена по предварителни договори за покупко – продажба на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в УПИ І-108, м.”Бабата”, в землището на [населено място], [община]: описаните ап. № Сб- 26, ет. 6 и ап. С6 – 50, ет. 6, както и евентуалния иск за заплащане на сумата на основание чл. 55 ал.1 пр. 2 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са решени въпросите:1. Разпореждането с правото на собственост върху имот, предмет на предварителен договор за продажба, в полза на трето лице, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението на продавача – основание за разваляне на договора, 2. Налице ли е встъпване в дълг, което да обвързва кредитора относно задължението за прехвърляне правото на собственост върху имота, като в случая собствеността е само на единия длъжник, 3.Може ли трето лице да изпълни задължението за прехвърляне право на собственост, 4. Купувачът по предварителен договор може ли да проведе надлежна защита по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице, 5. Налице ли е „форсмажор” 6. Изпада ли страната в забава, когато задължението за активно поведение (покана за сключване на договор за покупко-продажба) е на ответника и исковата молба покана ли е за изпълнение по чл. 87 ал. 1 ЗЗД независимо от изявленията за разваляне по чл. 87 ал. 2 ЗЗД.
По въпроси 1 и 2 поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и сочи съдебна практика: Р.от 29.03.2013 г. по гр. д. №4078/2012 г. на СГС (невлязло в сила); Р.№354/25.02.2013 г. по гр.д.№ 3027/ 2012 г. на САС (невлязло в сила); Р.№169/21.02. 2011 г. по т.д.№ 27/ 2010 г. на ВКС, І т.о. относно „поемане на изпълнението” при свързани лица; Р.№ 1902/19.07.1978 г. по гр.д.№ 848/1978 г. на ВКС,І г.о. за невъзможността да се проведе защита по чл. 19 ал. 3 ЗЗД при прехвърляне на имота, както и определения на ВКС. По въпрос №3 сочи Р.№ 537/08.07.2010 г. по гр.д.№ 349/2009 г на ВКС, ІІІ г.о. за условията за уважаване на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, както и определение на ВКС и поддържа основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпрос №4 сочи Р.№773/10.02.2011 г. по гр.д.№ 600/2009 г. на ВКС, ІV г.о. за необходимостта от договор, който обвързва страните, за да се уважи иск по чл.19 ал.3ЗЗД; Р.№205/30.12.2011 г. по т.д.№654/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. за необходимостта продавачът да е собственик, за да се уважи иск по чл.19 ал.3 ЗЗД; Р.№1024/06.11.2008 г. по гр.д.№ 2740/ 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.,в което е прието, че с разпореждането с имота се уврежда купувача поради невъзможността да упражни правата си по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, и определение на ВКС. По въпрос №5 за допусната забава в строителството и представлява ли тя непреодолима сила сочи Р.№1388/26.11.2012 г. по т.д.№ 909/2012 г. на АС-Пловдив; Р. от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 1320/2010 г. на СГС и Р.от 09.10.2012 г. по гр.д.№ 13086/2010 г. на СГС – всички невлезли в сила. По въпрос №6 поддържа, че решението противоречи на Р.от 09. 10.2012 г. по гр.д.№13086/2010 г. на СГС и Р.№2/ 09. 02.2012 г. по гр.д.№ 321/2011 г. на АС-Бургас – и двете невлезли в сила и счита, че дори и да не е имал право да развали договора по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, то договорът е развален с подаване на исковата молба, в който смисъл е Р.№178/12.11.2010 г. по №60/2010 г. на ВКС,ІІ т.о. Доколкото не е налице практика по повдигнатите въпроси, иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна. Възразява, че не са налице поддържаните основания и като обосновава, че решението е съобразено с утвърдената съдебна практика, представя копия от решения на БОС и БАС, недопуснати до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, както и евентуалния иск, и цената му не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да отмени решението и да отхвърли иска по чл. 87 ал. 2 пр.1, вр. чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за 123 710 евро – цена на два недвижими имота, платена на отпаднало основание – развалени предварителни договори за покупко – продажба, въззивният съд е приел, че ищецът, като купувач, и ответникът, като възложител, и [фирма], като ексклузивен посредник, са сключили договорите, с които продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача описаните два апартамента, всеки с цена 103 090.70 евро, от която купувачът е изплатил първите две вноски, представляващи 60% от цената, със срок за завършване не по-късно от 01.06.2007 г., който срок не е бил спазен – констативният акт обр.15 е от 11.02.2009 г., а разрешително за ползване е от 20.07.2009 г., когато строежът е завършен в степен, уговорена от страните. Не се спори, че окончателни договори не са сключени, както и че [фирма] е прехвърлило имотите на 14.01.2010 г., поради което ищецът с нотариална покана, връчена на 11.05.2012 г., е заявил, че разваля договорите на основание чл. 87 ал. 2 ЗЗД. Съдът е посочил, че са спорни въпросите: има ли виновно неизпълнение на продавача и допустимо ли е купувачът да развали договорите, без да даде подходящ срок за изпълнение. Приел е за основателно възражението на продавача, че строителството се е забавило не по негова вина, а поради обективни причини – забава в изпълнението на законово регламентираните задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия да осигурят присъединяване на обекта, като продавачът е съдействал за по-бързото изграждане на съоръженията и въвеждане на сградата в експлоатация, като се е ангажирал с допълнителни разходи; както и съобразно уговореното в чл. 9.1 от договорите, предвиждащ автоматично увеличаване на срока с времето на забавата, като не се касае за „фикс сделка”. Съдът е посочил, че ищецът е неизправна страна – не е показал готовност да приеме изпълнението и да плати последната вноска от цената след получаване на поканите от 14.01.2010 г., 20.09.2010 г. и нот. покана от 28.05.2012 г. Съдът не е приел довода на ищеца, че изпълнението е станало невъзможно поради прехвърляне на имотите от [фирма] на [фирма] – свързани лица по см. на §1 от ДР на ТЗ, като с цел изпълнение на задълженията на първия, двете дружества са сключили Договор за встъпване в дълг от 14.01.2010 г., с който вторият е встъпил в задължението на продавача да прехвърли собствеността на купувачите по предварителните договори и е връчена на купувача на 28.05.2012 г. нот.покана със съдържание готовност за прехвърляне, приел е, че заместването на длъжника е възможно, тъй като престацията не е лична и незаместима и изпълнението от трето лице е адекватно на изпълнението на длъжника – чл. 80 ал.1 ЗЗД и чл. 73 ал. 1 ЗЗД. По съображения, че извъсъдебното изявление на купувача за разваляне на договорите, направено с нот.покана от 05.05.2012 г., не е произвело правни последици, съдът е заключил, че плащанията не са без основание и на ищеца не се дължи връщане на платените суми на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Отхвърлил е и евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 пр. 2 ЗЗД по съображения, че основанието за плащане са валидно сключените предварителни договори,основанието освен осъществено е и съществуващо, не е отпаднало, договорите не са развалени и не са настъпили последиците от това – не е отпаднало основанието за извършеното по тях плащане.
С оглед изложеното, от изведените от жалбоподателя въпроси, след доуточняването им с оглед данните по делото, релевантни за делото са основните въпроси: за ищеца възникнало ли е правото да развали предварителните договори за продажба, без да даде подходящ срок за изпълнение, на основание чл. 87 ал. 2 ЗЗД: 1. затова, че ответникът е завършил обектите със забава повече от две години, и забавата съставлява ли негово виновно поведение и 2. поради извършеното прехвърляне от ответника на собствеността върху имотите на трето лице. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№29/13. 04.2011 г. по т.д. № 396/ 2010 г. на І т.о.; Р.№203/30.01.2012 г. по т.д. №116/2011 г. на ІІ т.о.; Р.№100/03.07.2012 г. по т.д.№ 307/2011 г. на ІІ т.о. и Р. по т.д.№32/2009 год. на ІІ т.о. по въпроса за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне, за което трябва да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което отговаря и за условията, при които договорът се разваля без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87 ал. 2 ЗЗД, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). ВКС приема, че когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника и кредиторът следва да установи отпадането на интереса от изпълнението, настъпило в резултат на забавата на длъжника, че липсата на интерес от изпълнението следва да се основе на обстоятелствата, при които законът допуска развалянето на договор, като интересът на кредитора е от значение и с оглед на неизпълнената част – ако същата е незначителна, договорът не се разваля съгласно чл. 87 ал. 4 ЗЗД.
Релевантни за делото са посочените от жалбоподателя обуславящи въпроси: 1. Разпореждането с правото на собственост върху имотите в полза на трето лице, с което ответникът е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността – основание за разваляне по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, 2. Извършеното встъпване в дълг обвързва ли ответника относно задълженията, поети с предварителния договор, 3. Задължението за прехвърляне правото на собственост от кого може да се изпълни – от встъпилото в дълг лице или от ответника, 4. Ищецът може ли да проведе надлежна защита по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице. Касационно обжалване по тези въпроси следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по тях няма постановена задължителна съдебна практика.
Ирелевантен е въпрос 6. Изпада ли страната в забава, когато задължението за активно поведение е на ответника и представлява ли исковата молба покана за изпълнение при условията на чл. 87 ал. 1 ЗЗД независимо изявленията за разваляне по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, тъй като по делото поддържаното от ищеца основание за разваляне на договора е по чл. 87 ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 69 от 14.06.2013 г. по т. д. № 145/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 2474.20 лв., в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: