3
определение по гр.д.№ 2872 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 22.11. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2872 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Ф. срещу решение № III-22 от 08.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 125 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 207 от 18.11.2015 г. по гр.д.№ 743 от 2014 г. на Районен съд- Карнобат за отхвърляне на предявения от П. В. Ф. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на следните два недвижими имоти: 1. Лозе с площ от 3,040 дка, находящо се в землището на [населено място], [община], местността „С. р.- Д.“, съставляващо имот № 028107, за който е отреден парцел 107 в масив № 28 по плана за земеразделяне и 2. Нива с площ от 20,414 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м.П.-желева нива“, съставляваща имот № 018015, за който е отреден парцел 15 в масив 18.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор от 27.06.2016 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от П. В. Ф. срещу [фирма] ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че действително пълномощното на София С. Б., с което последвана се е легитимирала като пълномощник на собственичката К. Ч. Т. при сключване на сделката по нотариален акт № 161 от 15.06.2000 г. за продажба на спорните имоти на ищеца П. В. Ф., е общо и като такова невалидно. Според съда обаче на тази невалидност е можела да се позове само К. Т. /която към момента вече е починала/, но не и трети лица. Поради това въззивният съд е разгледал евентуалното възражение на ответника за придобиване на имота по давност. Приел е това възражение за основателно, тъй като върху имотите е осъществявано непрекъснато добросъвестно владение в период от 30.10.2007 г. /датата на сключване на договора за покупко-продажба на имотите от праводателя на ответника- „Е. фонд за земеделска земя“ А. с нотариален акт № 27 от 30.10.2007 г./ до 20.10.2014 г. /датата на предявяване на иска/, като на основание чл.82 ЗС ответникът е присъединил към владението си и владението на своя праводател „Е. фонд за земеделска земя“ А., който също е бил добросъвестен владелец. При разрешаване на въпроса за вида на владението, което е осъществявано от „Е. фонд за земеделска земя“ А., съдът не е взел предвид и не се е произнесъл по направеното от ищеца възражение за нищожност на сделката по нотариален акт № 27 от 30.10.2007 г. поради липса на съгласие /тъй като участвалият като пълномощник на К. Т. по тази сделка не е имал пълномощно за нея/. Не е обсъдил и представените по делото доказателства във връзка с това възражение.
С оглед така установената фактическа обстановка относим към настоящото дело е следният посочения на стр.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и доуточнен от съда правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение доказателства, доводи и възражения на ищеца ?
По този въпрос касаторът не е посочил задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи. Решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, на което се позовава касаторът, касае въпрос, неотносим към настоящото дело: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, когато разглежда делото по реда на отменения ГПК, предвиждащ т.нар.пълен въззив, докато настоящото дело касае въззивно производство по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., който предвижда само ограничен въззив. Второто посочено от касатора решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. е постановено по различен правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК.
Въпросът обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което и на това основание касационната обжалване на решението следва да бъде допуснато.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-22 от 08.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 125 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.