Р Е Ш Е Н И Е
№ 559/2009 г.
София, 27.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. д. № 1707 / 2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по парг. 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218и ГПК /отм./ и чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
А. С. Ц. от гр. П. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. в..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, ЧАСТТА с което е отменено Решение Nо 319 от 05. 05.2005 година постановено по гр.д. Nо 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата от 2 430 кв.м. от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”К„ и е постановено ново решение, с което искът за собственост за тази разлика от 2 430 кв.м. – прилежаща площ към сгради Nо 1 и Nо 2, е отхвърлен. Поддържа се , че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./ .
С втора –самостоятелна касационна жалба И. Н. Н., Н. Г. С., Г. Н. Н. , Ж. Г. Х. , Е. И. К., К. И. Н., Ц. С. Д., Т. С. Н. и И. С. Н. , чрез адв. Ц обжалват и искат да се отмени Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. В..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА с което е отменено Решение Nо 319 от 05. 05.2005 година постановено по гр.д. Nо 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата от 2 430 кв.м. от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”К„ и е постановено ново решение, с което искът за собственост за тази разлика от 2 430 кв.м. – прилежаща площ към сгради Nо 1 и Nо 2, е отхвърлен. Поддържа се , че в обжалваната част решението на въззивния съд е незконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 218б б.”в” ГПК / отм./.
С трета самостоятелна жалба „А„ООД Пазарджик, обжалва и иска да се отмени Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. В..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА , с което е оставено в сила Решение Nо 319 от 05. 05.2005 година постановено по гр.д. Nо 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата за част от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”К„Поддържа се , че са налице основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 218б б.”в” ГПК / отм./.
В срока по чл.218г ГПК / отм./ не е постъпило писмено възражение от А. Ц. , в качеството и на ответник по касационната жалба на „А” ООД гр. П., с което се възразява да се приемат писмените доказателства , приложени с касационната жалба , както и за неоснователността на доводите за законност на процесните сгради.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на търговското дружество „А” ООД Пазарджик е отменил частично решението на първата инстанция по уважения иск на физическите лица-ищци по делото и след като е приел, че за разликата от 2 430 кв.м., съставляващи прилежащи площи към построените сгради Nо 1 и Nо 2 , който не подлежат на реституция, е отхвърлил заявения положителен установителен иск за собственост за тази част на процесния недвижим имот .
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
И. Н. Н., Н. Г. С., Г. Н. Н., Ц. Г. Х., Е. И. К., К. И. Н. , Ц. С. Д. , Т. С. Н. , А. С. Ц. и И. С. Н., като наследници на П. И. Н. /поч.1982 год./, Стойко И. Н. / починал 1973 год./ и /поч. 1951 год./ – бившите съдружници в събирателно дружество”Б” са заявили срещу „А”ООД гр. П. положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за собственост на поземлен имот Nо 197 по плана за земеразделяне на с. И. с площ от 7 238 дка. Поддържа ли са , че правото на собственост им принадлежи на основание чл. 2 ал.1 ЗВСОНИ, тъй като по силата на ЗНЧИМП „цялото имущество на събирателното дружество е национализирано” /без искане за сградите в имота/.
Ответникът – търговското дружество„А” ООД Пазарджик е противопоставил своите права на собственост, поддържайки, че по силата на правоприемство и приватизация именно , дружеството е собственик на терена.
Спорният терен – поземлен имот Nо 197 по плана за земеразделяне на с. И. с площ от 7 238 дка, е част от част от терен общо от 18 355 дка, отчужден по ЗНМЧИП от събирателно дружество „Б” и предоставен от държавата на ДДК М. / с АДС 318/1953 година на ДДК М. са предоставени първоначално сгради- склад, канцелария, вакумен отдел, конструктивен отдел, парен котел, комин, дърводелска работилница, а с АДС 317/01.12.1984 година – поземлен имот с. И. кв. 42 – дворно място от 14 683 кв.м./. Застрояването с сгради Nо 1 и Nо 2 е извършено по време , когато е теренът е предоставен за нуждите на държавното предприятие ДДК М. – Пазарджик и е бил държавна собственост.
При новото разглеждане на делото , за да отхвърли частично- за разликата от 2 430 кв.м. от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”Кулински ливади , целият от 7 238 дка, заявения и уважен от първата инстанция положителен установителен иск за собственост с който е прието за установено, че именно наследниците на бившето търговско дружество „Б” са собственици на имот 000197 по КВС с. И. с площ от 7 328 дка , въззивният съд е съобразил указанията с отменителното решение на ВКС в смисъл , че на основание чл. 2 ЗВСОНИ реституционния ефект на възстановената собственост е настъпил от 1992 година , но в рамките на законовите предпоставки за реституция само по отношение на незастроената площ. Сградите , построени от държавата , по време когато имотът е държавна собственост имат статут на суперфициарната собственост , която обстоятелство препятства разпростиране на реституционния ефект по отношение на тях, като прилежащата им част от терена отделяне и на част от терена като прилежащи площи.
Решението в частта , с която е отхвърлен иска за разликата от 2 430 кв.м., част от ПИ Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”Кулински ливади КАТО прилежаща площ към сгради Nо 1 и Nо 2, е законосъобразно и обосновано. Суперфициарен собственик на посочените сгради е държавата, а в последствие тази собственост е надлежно разпоредена по реда на приватизационната процедура на ответното търговско дружество. Фактическите и правни изводи са обосновани, направени на база на изслушана нова съдебно-техническа експертиза , която дава каква част може да се обособи, поради което и наведените доводи за незаконосъобразност не могат да бъдат възприети.
Неправилно се поддържа , че искът в отхвърлената му част не е съобразен с обстоятелствата , че постройките Nо 1 и Nо 2 са изградени след одържавяването на терена , без отстъпено право на строеж,както и че тези постройки не се ползват според предназначението си и са в лошо състояние. Както правилно е мотивирал решението си въззивния съд , реалното възстановяване собствеността по чл. 2 ал.5 ЗОСОИ не може да се осъществи по отношение на законно построените сгради. Строителството на сгради Nо1 и Nо 2 е законно, след като същите са построени по стопански начин за задоволяване на конкретни нужди на стопанското предприятие ДКК” МАРИЦА” и това строителство е било допустимо и извършено, съгласно действащите правила за собствени т.е. на конкретно предприятие капиталните вложения. След като признатата площ на терена е определена на базата на констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза , то решението и в тази част е обосновано и правилно.
Неоснователни са и релевиваните доводи за незаконосъобразност по касационната жалба на търговски дружество, касаещи оставената в сила част на уважения положителен установителен иск за собствеността на останалата част от ПИ Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”Кулински ливади , целият от 7 238 дка.
При постановяване на решението си за оставяне в сила на решението на първата инстанция, въззивният съд е зачел ангажираните от страната писмени доказателства за установяване правоприемството на ответното търговско дружество по отношение на дълготрайните материални активи , включени в капитала на дружеството. Анализирани са данните за ответника „ сервиз” ООД гр. П., създадено в резултата на приватизационна сделка чрез придобиване от „А” ООД Пазарджик на дружествени дялове на ЕООД „А” ЕООД с държавно участие , поемайки активите и пасивите на последното по силата на Договор за покупко-продажба на дялове Nо 50-346/02.07.2008 година. Въз основа на признати реституционни претенции през 2001 година и на основание Заповед на Областния управител Nо 1056 и Nо 1351 /1999 година е отписан терен с площ от 7 070 кв.м. във връзка с което от МЗГ е дадено съгласие за намаление капитала на дружеството от 8 530 лв. на 6 275 лв, а с Решение от 14.06.2004 година на ОС Пазарджик на основание чл. 119 ТЗ, чл. 4, чл.чл. 119, чл. 150 и 151 ТЗ вписва обстоятелството на намаление на капитала на 6 275 лв. към дата 14.06.2004 година съответстващо като стойност на 7 070 кв.м.
Последващите Решение от 04.02.2003 година на ПОС, адм. д. Nо 271/2002 година , постановено по реда на чл. 33 ЗАП за прогласяване нищожността на Заповед Nо 1056/27.09.1999 г. по чл. 6 ал.3 ЗОСОИ за признаване право на наследниците на Б. Н. , като бивши собственици на СД”Б” на обезщетение чрез реално възстановяване собствеността на терен от 7 070 кв.м. , част от имот Nо 895, извън регулация на с. И. с което е прието , че имотът в включен в дълготрайните материални активи в дружеството на държавата, поради което нарушена компетентност на органа по чл. 6 ал.1 т.1 и т.2 и потвърдено с Решението на ВАС , не могат да променят изводите на съда за момента на настъпване на реституционния ефект по отношение на спорния терен- влизане в сила на ЗВСОНИ. Приетото ограничение за част от терена касае възможността суперфициарният собственик на сградите/ ДЪРЖАВАТА/ да придобие част от терена , имащ функционалната характеристика на прилежащ терен. Представените допълнително доказателства/ дори и без да са приети/ касаят данни от публичен регистър за първоначалната регистрация на държавна фирма от 1990 година – Решение 310/11.12.1990 година на основание чл.11 ал.3 т.1 б.”а” от Указ Nо 56 във вр. с чл.2 ал.1 и параграф 1 от Заключителните разпоредби на Постановление Nо 110 на МС от 14.11.1990 година да се образува фирма „А”ООД гр. П., като правоприемник на Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията” гр. П. към СО”Механизация и техническо обслужване на селското стопанство” София,не биха могли да обусловят друг правен извод, тъй като преобразуването на държавната фирма в търговското дружество е по време , когато собствеността на земята е възстановена ex lege. В тази насока релевираните доводи за незаконосъобразност са неоснователни , а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./ , състав на ВКС , второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА и з ц я л о Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. в..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :