О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 07.05.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1104 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Р. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.П.Г., срещу решение от 19.04.2012г., постановено по в.гр.д.№11489/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.03.2011г. по гр.д.№ 313/2010г.на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Е. Р. Д. срещу Сдружение „S. детски селища България” искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд като сателитна S.-майка и за мораторна лихва.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Сдружение „S. детски селища България”, чрез процесуалния си представител адв.В.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Е. Р. Д. срещу Сдружение „S. детски селища България” искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд като сателитна S.-майка периода 04.01.2007г.-26.08.2009г. с изключение на дните на ползван платен годишен отпуск и официалните празници: през всички работни дни – в размер на 42978,76лв. и през всички почивни дни – в размер на 40822,04лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и лихва за забавено плащане на сумите – съответно в размер на 9169,64лв. и 8164,44лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: „за прилагането на чл.272 ГПК относно задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, включително когато препраща към мотивите на първата инстанция” и „по приложението на чл.266 ГПК относно това събирането на какви доказателства следва да се допусне на въззивна инстанция и конкретно относно събирането на доказателствата, поискани и недопуснати на първа инстанция, визирани в чл.266, ал.3 ГПК”. Касаторът сочи, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС /съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК/, но доводите, които излага са за неправилност на въззивното решение поради това, че според касатора въззивното решение не е достатъчно задълбочено мотивирано и че неправилно е оставено без уважение доказателственото му искане, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторът поставя материалноправен въпрос: „как би следвало да се установява работното време на работника и служителя и дали непълното и неконкретно определяне на работното време в трудовия договор и другите трудови книжа може да бъде заместено с установяване на работното време на работника/служителя от разпоредбите на КТ, свързани с работно време и почивки”. Касаторът сочи, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, но не сочи и не представя доказателства за наличие на такава практика. Представени са влезли в сила решение №459 от 14.05.2010г. по гр.д.№209/2010 на ОС-Перник и решение от 12.08.2008г. по гр.д.№21588/2007г. на СРС, които касаторът сочи като доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос, но същевременно сочи, че с тях не е разрешен идентичен на поставения въпрос, а въпрос при наличие на договорен 8-часов работен ден, какъвто въпрос не е релевиран от него по конкретното дело, по което поддържа, че правоотношението като сателитна S.-майка е ново, различно от това за S.-майка. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноси за касационното производство – за адвокатско възнаграждение, но доколкото за извършването им е представен договор за правна помощ, в който е уговорено заплащане на адвокатското възнаграждение да се извърши изцяло по банков път, но не са представени доказателства за изплащането, в частта за разноски производството по делото трябва да бъде спряно до приключване на тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.1.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2012г., постановено по в.гр.д.№11489/2011г. на Софийски градски съд.
СПИРА производството по гр.д.№1104/2012г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските до приключване на тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.1.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: