1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
С., 17.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Н.Такева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2705 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 26 от 16.01.2013г. по въззивно търговско дело № 1242/2012г. на Пловдивския АС, в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 245/2009г. за отхвърлянето на предявените срещу [фирма], [населено място] искове:1/ за заплащането на дължима част от цената по чл.2,ал.1,б.“в“ от сключения на 12.09.2008г. договор за продажба на дружествените дялове на ищеца от [фирма], [населено място] – сумата 443 843.27лв.- вноски за м. октомври, ноември, декември 2008г., януари и февруари 2009г.; 2/ за присъждане неустойка за забава върху всяка една от вноските от датата на падежа до предявяване на иска в общ размер 12 413.02лв.; 3/за заплащане на увеличение на цената на дяловете, на основание чл.2,ал.2 от същия договор за разликата над 16 467.19лв. до предявения размер 126 081.12лв.; 4/ за заплащане на законната лихва върху сбора на претендираните неустойки /12 413.02лв./ от предявяване на иска до окончателното плащане; 5/ за присъждане на неустойка за забава в размер на 8% годишно върху сумите 443 843.27лв. и 126 081.12лв. от датата на завеждането на иска до окончателното плащане; и за уважаването на насрещния иск за сумата 240 000лв.-неустойка, дължима на основание чл.7 от същия договор поради неверни декларации по чл.6, б.“о“ и б.“т“, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържат твърдения за недопустимост на решението по насрещния иск и неправилност на решението по главните искове поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие със закона. Твърденията са, че както насрещният иск, така и отговорът на исковата молба, са депозирани след изтичането на 14 дневния преклузивен срок по чл.367,ал.1 ГПК. Развити са подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за нередовно връчване на преписа от исковата молба, изразяващо се в ненадлежно и неясно отразяване на качеството на получателя – „ю-т“, както и доводи, че ответникът не е оспорвал получаването на преписа от исковата молба на отразената в съобщението дата. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл.7,ал.1 ГПК не са обсъдени доводите на ищеца, че фактът на подаването на отговора и на насрещния иск един ден след изтичане на 14 дневния срок еднозначно установява и законосъобразността на връчването и приемането му за редовно от самата страна. Изложени са обстойни доводи по заявените основания за неправилност на решението. В съдебно заседание, с оглед изразеното становище по въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, се поддържа становището за приложение на последиците на чл.370 ГПК- заявените с отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания да се приемат за неизвършени, а предявеният насрещен иск да бъде изключен от предмета на спора.
Насрещната страна [фирма] оспорва касационната жалба. Счита, че въпросът по който е допуснато касационното обжалване е правилно разрешен от въззивния съд и решението му следва да бъде потвърдено по подробно изложени съображения.
С определение № 964 от 12.12.2013г. е касационното обжалване е допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3, изр.второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
Разпоредбата на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати – търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме. Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа по чл.44,ал.4 ГПК на „имената и длъжността на получателя“. Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните срокове. Законът не съдържа като императивно изискване посочването на трите имена на получателя. Такъв извод не би могъл да бъде обоснован и с образеца на призовката по Наредба № 7/22.02.2008г., издадена на основание чл.55 ГПК, тъй като утвърдената форма няма императивен, а препоръчителен характер, а надлежното връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който смисъл е и постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК Определение № 229 от 04.04.2012г. по ч.т.д.№ 163/2012г. на ВКС, І т.о., към която настоящият състав се присъединява. Като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността – т.е. информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежното извършване на процесуалното действие – че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. Изискването за установимост на получателя не би било нарушено, ако длъжността му е изписана със съкращение, стига то да е разбираемо и недвусмислено. Ако отразената в разписката за връчване информация при цялостната й преценка, дава възможност за еднозначен извод за личността на получателя, индивидуализирана чрез имена, използването на общопонятно съкращение за обозначаване на длъжността, не опорочава редовността на връчването и изискването на чл.50,ал.3, изр.второ ГПК не е нарушено, в което се състои отговорът на първата част на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението на делото –чл.7 ГПК. Част от тях е връчването на съдебните книжа и за редовността съдът следи служебно. Служебното начало обхваща и допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. В случаите, когато страната-адресат на получените съдебни книжа не твърди нередовност на връчването, а поддържа, че в резултат на достигането до нея на изпратено съобщение и надлежното й уведомяване, извършва съответното свое процесуално действие за защита в срок, в нарушение на пределите на допустимата съдебна проверка е преценката, че връчването, в отговор на което е предприетото процесуално действие, е било нередовно. Ако страната не се позовава на нередовност на връчването, извън правомощията на съда е да изследва този въпрос и да обвързва това процесуално действие с пороци, които страната не твърди. Ако самият адресат е приел връчването за редовно, съдът не би могъл да прави обратния извод. Дори и при връчването да е имало неправилност, която съдът констатира, но страната приема съобщението за надлежно достигнало до нея на неоспорваната дата, нередовността в случая е избягната-поправена –чл.54 ГПК.
Преценката за редовността на връчването следва да се извършва не само с оглед формалното наличие на реквизитите в разписката, която го удостоверява, а с оглед целта на процесуалното действие- предаването на документа на страната, за да се запознае със съдържанието му и в определен срок да прецени дали да предприеме съответните действия за защита интересите си; то има за цел действителното уведомяване на адресата като гаранция за обезпечаване правото на защита. Ако страната в отговор на връчването, е предприела процесуални действия, без да оспорва достигането на уведомяването, следователно то е изпълнило своята цел и за редовността му може да се съди и от тези обстоятелства, в което се състои и отговорът на втората част от въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
С оглед отговора за поставените въпроси касационната жалба е основателна. При върната оформена с надлежните реквизити разписка и предприети процесуални действия в отговор на получаването й, въззивният съд е мотивирал нередовно връчване на препис от исковата молба /чл.367,ал.1 ГПК/, на което ответникът не се е позовавал, служебно е подменил становището на страната и е въвел като спорни незаявени твърдения. В очевидно несъответствие с изложеното във въззивната жалба, П. е посочил, че преценката на първоинстанционния съд по този въпрос не е предмет на обжалването.
На 18.05.209г. на адреса на седалището на ответника е връчено съобщението с указанията по чл.367,ал.1 ГПК, прието от „ю-т Г. Г.” срещу подпис. В отговора на исковата молба и при предявяването на насрещния иск ответникът е твърдял, че извършва тези процесуални действия в двуседмичния срок по чл.367,ал.1 ГПК. Въпросът за неспазването му е поставен от ищеца с допълнителната искова молба по чл.372 ГПК. В допълнителния отговор по чл.373 ГПК отново е поддържано твърдението, че срокът е спазен, а редовното достигане на съобщението с указанията по чл.367 ГПК явства от предприетите от дружеството действия- на 20.05.2009г. законният представител на дружеството е упълномощил процесуален представител-адв. Н. К./л.92 от материалите по делото на първоинстанционния съд/, който да защитава дружеството по образуваното под №245/2009г. дело на ОС Пловдив. Без никакъв довод от ответника за нередовност на връчването по повод получаването на 18.05.2009г. на съобщението с указанията по чл.367,ал.1 ГПК чрез „ю-т Г. Г.”, изпратено на адреса по чл.50,ал.1 ГПК, въззивният съд, от една страна е приел за правилна преценката на окръжния съд за нередовност на това процесуално действие поради непосочване на трите имена и използване на съкращение при обозначаване на длъжността, а от друга, че няма въведен довод във въззивната жалба, при положение, че това е първото изложено съображение за неправилност на първоинстанционния акт. Апелативният съд е следвало да обсъди това възражение с оглед заявените позиции на страните като констатира, че депозирането на отговора на исковата молба и насрещния иск е станало извън преклузивния срок по чл.367,ал.1 и ал.4 ГПК, броен съобразно разпоредбата на чл.60,ал.5 ГПК и при съобразяване на начина на изпращане /чл.62,ал.2 ГПК/. Срокът изтича на 01.06.2009г.-понеделник, присъствен ден, а книжата са предадени на „Б. Пост” на 02.06.2009г. и получени в съда на следващия ден-обстоятелство което не е спорно по делото.
Поддържаните в настоящото производство от ответника доводи за нередовност на връчването не могат да бъдат обсъждани, защото се заявяват несвоевременно. Обстоятелството, че ответникът не е направил възражение по доклада при разглеждането на делото /чл.375, ал.1 ГПК/ не е равнозначно на отказ от поддържаната теза за просрочие на отговора и насрещния иск.
С оглед на изложеното решението на апелативния съд следва да бъде отменено като неправилно и делото на бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за извършване на съответните процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба, приложенията към него и насрещния иск извън преклузивните срокове.
По отношение на разноските за настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо Т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 26 от 16.01.2013г. по въззивно търговско дело № 1242/2012г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 245/2009г. за отхвърлянето на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], искове и за уважаването на насрещния иск.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.