3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 776/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56
гр. С., 26.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 776 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Б. Х. срещу решение № 1715 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 533/08 г. на Окръжен съд[населено място]. Според касатора, решението е незаконосъобразно и необосновано.
Касационна жалба срещу въззивното решение е постъпила и от Д. Щ. Х., като наследник на А. Щ. Д.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли решението да бъде отменено, като искът бъде уважен.
Ответникът по касация А. А. К. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 3637 от 17.02.2007 г. по гр. д. № 5294/06 г. Районен съд[населено място] е признал за установено по отношение на А. К. и А. Д., че М. Х. е собственик на основание придобивна давност на ? ид. ч. от УПИ VІ-1171 в кв. 70 по плана на вилна зона В., м. „Абатко”, целия с площ 1 708 кв. м., заедно с построената в имота вилна сграда. Осъдил е А. К. да предаде на М. Х. владението на ? от описания имот. Отменил е на основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ нот. акт № 168/06 г. в частта, в която А. Д. е продал на А. К. процесния имот в размер над ? ид. ч. Прекратил е производството по отношение предявения от М. Х. срещу А. К. и А. Д. иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на договора обективиран в нот. акт № 168/06 г. поради липса на съгласие и в тази част е изпратил делото по подсъдност за разглеждане от Окръжен съд[населено място].
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която исковете на М. Х. са уважени. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил исковете на М. Х. срещу А. К. и А. Щ., починал и заместен в процеса от сестра си Д. Х., за предаване владението на ? ид. ч. от недвижимия имот и на ? ид. ч. от построената в него сграда, както и иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./.
Жалбата на Д. Х. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касаторката няма правен интерес да обжалва въззивното решение, тъй като искът срещу нейния наследодател е отхвърлен.
По жалбата на М. Х.:
Съгласно правомощията на ВКС, изразени в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали презумпцията по чл. 69 ЗС се отнася и по отношение на владелец, който е установил владение върху идеална част от имот, без да заявява права на собственост върху останалата идеална част и трябва ли в този случай да докаже, че е отблъснал владението на собственика на другата идеална част. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд приел че едноличен собственик на процесния имот бил само Щ. Д., но не и съпругата му, тъй като бил придобит по наследство, без заплащане на уравнение. Той имал право да се разпореди с целия имот, което и направил със завещание в полза на сина си А. Д.. Завещанието било съставено през 1977 г., поради което по отношение на него не се прилагала разпоредбата на чл. 90а ЗН. С оглед на тези факти имотът бил реституиран само на А. Д., като било без значение записаното в административния акт за реституиция. Като се разпоредила с ? от имота в полза на М. Х., другия наследник на Щ. Д., дъщеря му Д. Х. прехвърлила права които не е притежавала и договорът за дарение не легитимирал ищцата като собственик. Съдът е обсъдил и евентуалното твърдение на ищцата за придобиване на ? ид. ч. от имота по давност. Съдът приел, че от датата на дарение 23.09.1993 г. може да тече давност по отношение на ищцата, но твърдението не било доказано. Тя считала себе си за собственик на половината имот, но не демонстрирала собственическо отношение по отношение на другия съсобственик, което да достигне до неговото знание.
Настоящият състав счита, че е налице е хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване предвид противоречието на даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулирания въпрос с практиката на ВКС. Според решение № 775 от 27.04.99г. по гр.д. № 1166/98г., на ВС V ГО, владелецът на идеална част от една вещ се счита владелец на цялата вещ, ако промени своето намерение да я свои. Решения № 664 от 14.07.1994 г. по гр. д. № 178/94 г. на ВС ІІ ГО и № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797/05 г. на ВКС І ГО, № 872 от 13.02.2006 г. по гр. д. № 259/05 г. на ВКС І ГО и № 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/05 г. на ВКС ІV ГО са неотносими към спора, тъй като се отнасят за отношения между сънаследници, каквато касаторката не е. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, затова и приетото в определения № 276 от 09.04.2009 г. по гр. д. № 350/09 г. на ВКС І ГО; № 173 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 3225/08 г. на ВКС ІІІ ГО и № 275 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 3909/08 г. на ВКС ІІІ ГО не могат да бъдат критерий за допустимост на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Д. Щ. Х. срещу решение № 1715 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 533/08 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1715 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 533/08 г. на Окръжен съд[населено място] по жалбата на М. Б. Х.
УКАЗВА на М. Б. Х. в едноседмичен срок да внесе 143 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: