Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
София, 09.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4309 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г.,във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
П. И. Ш. от гр. Р. обжалва решението на Пернишкия окръжен съд,постановено на 03.07.2000г. по гр.д. №399/2000г. с оплаквания,че същото е неправилно,като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационна жалба Г. К. П. изразява становище,че същата е неоснователна.
Ответниците по касационна жалба Б. А. М.,З. А. И. и М. К. В. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./ и отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 03.07.2000г. по гр.д. №399/2000г. Пернишкия окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на П. К. Х. , Б. А. М.,З. А. И.,П. И. Ш. и Ж. Н. Ш.,че Г. К. П. и М. К. В. са собственици на дворно урегулирано място, находящо се в с. Р.,община П. ,с площ от 670кв.м., представляващо по плана на селото парцел ****Х-945 в кв.70 и е отменил н.а. №109,том ІІІ,н.д. №1005/1960г. на Димитриевския народен съдия.
Прието е,че М. П. Г. ,наследодател на Г. К. П. и М. К. В.,е придобил по силата на съдебна спогодба от 14.05.1958г. недвижим имот,идентичен с имот пл. №508 по плана на с. Р. от 1957г.,който е включен за първи път в регулацията на селото през 1958г. и част от който понастоящем е идентичен с процесния парцел ****Х-945 в кв.70. Имотът е включен в ТКЗС през 1958г. /иззет от наследодателя М,макар същият да не е бил член на ТКЗС/ и е имал земеделски характер.
С решение №02/20. ХІ.1997г. на ПК-с. Драгичево правото на собственост е възстановено на наследниците на М. П. Г. по реда на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ. С оглед на тази разпоредба е прието,че извършената през 1960г. от ТКЗС в полза на П. К. Х. продажба не представлява пречка за възстановяване на собствеността. Възражението на последващите приобретатели,че разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ има предвид само продажби,които са нищожни и са обявени за такива по реда на §4и ПЗР ЗСПЗЗ е прието за неоснователно. Прието е,че разпоредбата на §4и ПЗР ЗСПЗЗ няма за цел да ограничи приложното поле на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,а само да установи,че не са налице пречки за възстановяване на собствеността по този текст.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земеделски земи,притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС,ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации,които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи,с изключение на изрично посочените случаи по този закон,като приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. В случая през 1960г. в полза на П. К. Х. е извършено именно такова разпореждане,поради което правилно съдът е приел,че с оглед разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ тази продажба е непротивопоставима на наследниците на М. П. Г. В този смисъл са и дадените в ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС разяснения,че разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ намира приложение за всяко разпореждане,независимо от правомерността на акта,с който е било извършено и добросъвестността на приобретателя по него.
С тази разпоредба е отречен вещноправният ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи,вкл. и на последващите,извършени от лицата,в полза на които е извършено първоначалното разпореждане от посочените в чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ организации,държавни или общински органи. Вещноправният ефект се запазва само в изрично предвидените случаи /чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ/.
Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ ако имотът е включен в границите на урбанизираните територии /населени места/,определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон и върху него при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991г. е започнал, правото на собственост не подлежи на възстановяване. В подобна хипотеза лицето,което е застроило имота запазва правото си на собственост дори ако имотът му е бил продаден от посочените в чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ организации. С оглед на така установените в ЗСПЗЗ правила, при спор за собственост между лица,позоваващи се на приключило производство по възстановяване на собствеността и лице, което е придобило правото на собственост от посочените в чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ организации,респ. неговите правоприемници,ако в имота е построена сграда,съдът е длъжен да изложи съображения не само по приложимостта на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,но и досежно значението на застрояването по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ при наличие на доводи в тази насока. В случая касаторът П. И. Ш. е оспорил предявения срещу него иск не само с твърдението,че по отношение на извършената през 1994г. продажба разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ не намира приложение,но е поддържал,че е налице пречка за възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на М. П. Г. по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ,тъй като имотът е застроен още през 1963г.,както и че е издадена виза за проектиране на жилищна сграда. По възражението,основано на извършеното в имота застрояване съдът не се е произнесъл,което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./. Обстоятелството дали в имота е извършено строителство,което по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ съставлява пречка за възстановяване на собствеността е от съществено значение за изхода на правния спор,поради което настоящият състав приема,че обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъдат обсъдени и направените от П. И. Ш. възражения за липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10ал.7 ЗСПЗЗ по причина застрояване на имота,като преценката доколко извършеното в имота строителство съставлява пречка за възстановяване на собствеността се извърши с оглед трайно установената съдебна практика и дадените в ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС указания.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 03.07.2000г. по гр.д. №399/2000г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по реда,указан в разпоредбата на §2,ал.2 ГПК.
Председател:
Членове: