Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
гр. София, 28 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 579 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимата В. К. В. срещу въззивна присъда № 30 от 6.06.2008 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 323/08.
С въззивната присъда е отменена присъда № 34 от 7.12.2006 на Софийски градски съд, по НОХД № 5219/05, в частта, с която подсъдимата е призната за виновна и е осъдена по чл. 325 НК, относно приложението на чл. 23 НК, както и относно квалифициращия елемент по т. 6, пр. 1, алт. 2 на чл. 116, ал. 1 НК, и вместо това, подсъдимата е призната за невинна и е оправдана по чл. 325 НК и по т. 6, пр. 1, алт. 2 на чл. 116, ал. 1 НК, изменена е първоинстанционната присъда, като е увеличен размерът на уважения граждански иск на 12 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимата е призната за виновна в това, че на 21.06.2005 г в гр. С., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, направила опит умишлено да умъртви Н. Й. Д., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на три години „лишаване от свобода”, и в това, че по същото време и на същото място, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, с оглед на което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 НК, е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: три години „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 6 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 20 000 лв.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, без да се излагат конкретни оплаквания. Правят се алтернативни искания: да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, да бъдат отменени актовете на първата и на въззивната инстанции и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд, или да бъде изменена въззивната присъда, като бъде намалено наложеното наказание и обезщетението за неимуществени вреди.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата по съображения за липса на процесуално издържан анализ на доказателствата, невярна правна оценка на съставомерността по чл. 116 НК, неправилна аргументация на мотива за престъплението, както и незаконосъобразност относно произнасянето по гражданската отговорност. Според защитата, настоящата инстанция следва да отмени постановените съдебни актове и да върне делото на съответната инстанция, с оглед отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Представителят на ВКП пледира за оставяна на жалбата без уважение.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита, че въззивната присъда следва да остане в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
ВКС не намира да е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, което да обуслови необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Доказателствените изводи по фактите от кръга на тези чл. 102 НПК са формирани след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тоест, при спазване изискванията на чл. 14 НПК.становено е, че на местопроизшествието са намерени четири броя гилзи, който факт свидетелства за произведени четири изстрела. Изстрелите са произведени при изгаснало стълбищно осветление. Някои от парчетата проектил са имали съприкосновение с металната решетка, поставена пред коридора на апартаментите. Пострадалата е получила проникващо огнестрелно нараняване по задната повърхност на дясната подбедрица, резултат на рикоширал куршум. Подсъдимата се е намирала на стълбищната площадка и от височината на оставените от куршумите следи са правени изводи за тяхната насоченост, която е към тялото на пострадалата. От оставените по стената и по металната решетка трасологични следи е установено, че изстрелите са били на височината на човешко тяло, а не към краката на жертвата. При анализа на доказателствената съвкупност са направени изводи, кореспондиращи с действителното съдържание на доказателствените източници, поради което не може да бъде споделен довода за наличие на порок във формираното вътрешно съдийско убеждение по релевантните факти.
ВКС не намери да е налице допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, което да е от естество да предизвика отмяна на въззивния акт и постановената първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От фактическа страна е прието, че подсъдимата е произвела четири изстрела с огнестрелно оръжие по посока тялото на жертвата. При приетите за установени релевантни факти материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 НК, за това, че подсъдимата е направила опит да умъртви пострадалата по начин, опасен за живота на мнозина, като престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини, и така именно е квалифицирано от въззивната инстанция. От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние, като е сторила необходимото, за да причини смърт на жертвата, по начин, опасен за живота на мнозина. Макар и изпълнителното деяние да е довършено, не е настъпил целеният от дееца общественоопасен резултат, което обуславя квалификацията опит към квалифицирано убийство. Престъплението е спряло в стадия на наказуемия довършен опит, при който резултатът не е настъпил по причини, стоящи извън волята на дееца. Въззивната инстанция правилно е интерпретирала въпроса за мотива на престъплението, като е приела, че липсата на данни за конкретния мотив не е равносилно на липса на мотив, какъвто е налице при всяко умишлено престъпление. Действително, по делото не е установено по какви подбуди е извършено престъплението, но това не означава, че субективната страна на деянието е останала неизяснена. Конфликтът е протекъл на фона на трайно влошените отношения между подсъдима и пострадала, който факт несъмнено е изиграл роля при протичане на субективните преживявания в съзнанието на подсъдимата, включително и при вземането на решение за умъртвяване на пострадалата. Посоченото разбиране на въззивния съд се споделя от настоящата инстанция.
Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието три години „лишаване от свобода” е наложено, на основание чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. То не е явно несправедливо, тъй като е съобразено с комплекса от обстоятелства, значими за индивидуализация на наказанието, и с целите по чл. 36 НК. Не може да бъде уважено искането за по-нататъшното му смекчаване, тъй като би се стигнало до неоправдано снизхождение към престъпна проява, отличаваща се с висока степен на обществена опасност.
ВКС не споделя довода, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон при произнасянето си по гражданската отговорност. Правилно е прието, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 12 000 лв, в каквато насока е изменена първоинстанционната присъда.величеният от въззивната инстанция размер е в съгласие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателката за неговото намаляване.
По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата е неоснователна и като такава не може да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда № 30 от 6.06.2008 на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 323/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: