РЕШЕНИЕ
N 560
София, 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 2 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1535/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. А., от гр. В. срещу решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1195/2004 г. на Варненски окръжен съд, постановено на основание чл. 208, ал. 1 ГПК след като делото е било върнато за ново разглеждане от ВКС, с което е на основание чл. 28, ал. 3 СК е признато за установено по отношение на касаторката, че В. Д. В. е собственик на 96% ид. ч. , а тя на 4 % идеални части от придобитото по време на брака им имущество.
Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 28, ал. 3 СК и необоснованост на изводите относно обема на приноса на касаторката в придобиване на семейното имущество като съвкупност от материални средства, грижи за отглеждане на родените от брака деца и грижи за поддържане на семейството – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да уважи иска в посочения размер, съдът е дал превес на установените значително по-високи доходи от трудово възнаграждение на ищеца В. и не е обсъдил в съответствие с нормата на чл. 18 СК приносът на касаторката в осигуряване благополучието на семейството, полаганите грижи за отглеждане и възпитание на двете родени от брака на страните деца.
Преценката на доказателствата не е направена в съответствие с изискването на чл. 188, ал.1 ГПК, а правният извод е формиран при неправилно прилагане на материалния закон – чл. 28, ал. 3 СК и чл. 18, ал.1 СК и възприетото в ПП на ВС № 5/1972 г., т. 8, абзац 4.
От фактическа страна е установено, че страните са сключили брак през 1975 г. Между тях е установена фактическа раздяла през 1989 г., а бракът им е прекратен с влязло в сила на 14.04.2000 г. решение по гр. д. № 229/1999 г. на Варненски районен съд. До настъпване на фактическата раздяла той е продължил общо 23 години. От брака си имат две деца: дъщеря и син В. , роден 1982 г., които към датата на предявяване на иска за развод са били навършили пълнолетие.
По време на брака страните са придобили в режим на семейна имуществена общност следното имущество:
– апартамент № 12, намиращ се в бл. 29, вх. Б, ет. 4, в ж.к. “В”, ІІ-ри микрорайн в гр. В., построен върху държавна земя и състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалетна, килер, пералня, коридор и два балкона със застроена площ от 91.35 кв. м., с прилежащо избено помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2,1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници на жилището: тр. площ, вх. А, тр. площ, стълбище, коридор и ап. 11, а на мазето: коридор, тр. площ, и обща изба.
– гараж № 35, намиращ се в междублоковото пространство между блокове №№ 2* и 30 в ж. к. “Възраждане, ІІ-ри м. р., гр. В., с площ от 21 кв. м. при граници: паркинг, гараж № 34, паркинг и гараж № 36.
– 600 кв. м. ид. части от място, намиращо се в землището на гр. В., кв. Галата, м. “Б”, цялото с площ от 800 кв. м и съставляващо пл. № 3* по плана на посочената местност, при граници по удостоверение за ползване: Д. К. , гора и път.
– движими вещи: 1. лек автомобил ВАЗ с ДК№ В* с двигател 8299973 и рама № Х* цветен телевизор 1 ТУС; 3. Радиокомбайн ЦД ”П”; 4. Видеомагнетофо “Х”; 5. Радиокасетофон “А”; 6. Радиокасетофон “Т”; 7. Автоматична пералня “И”; 8. Хладилник “С”; 9. Фризер “С”; 10. Компютър марка “П”; 11. Газова отоплителна печка; 12. Бойлери два броя – 80 литров и 50 литров; 13. Бензинов агрегат 2,3 кw; 14. Ел. абрихт, ел. трион и ел. шлайф за дърво; 15. Х. секция; 16. Спалня комплект; 17. Кухненски комплект-шкафове 7 броя; 18. Готварска ел. печка; 19. Холна гарнитура- комплект; 20. детски спален комплект.
Установено е по делото, че ищецът е работил извън пределите на страната в периодите от 06.05.1984 г. до 30.07.1987 г.; от м. 10.1991 г. до м. 12.1993 г. и от м. 01.1995 г. до м. 12.1998 г. или общо 9 г. и три месеца, в които периоди касаторката сама е полагала както дължимите от нея така и дължимите от него грижи за отглеждането и възпитанието на децата, за домакинството и осигуряване благополучието на семейството.
С приета икономическа експертиза е установено, че реализираните доходи от страните в периода от м. 10.1975 г. до 1998 г. възлизат общо на сумата 60 177 618.04 лв., от които 57 772 807.02 лв. са реализирани от ищеца, а 24 048 810.98 лв. са реализирани от касаторката. Съотношението между тях е 96 % за доходите на ищеца и 4% за доходите на касаторката. Ръководен от този факт съдът е приел, че в това съотношение следва да се определи приноса на всеки един от съпрузите в придобиване на имуществото по време на брака им. Придобитите от ищеца доходи след м. юли 1989 г. са правно ирелевантни за спора, тъй като между страните е била установена трайна фактическа раздяла, поради което обосновано съдът не ги е обсъждал и не е изградил правни изводи въз основа на тях, при определяне размера на приноса на съпрузите в придобиване на семейното имущество.
Основателен е доводът за нарушение на съществени съдопроизводствени правила при преценката на доказателствата. Съдът не е обсъдил това, че за посочения период ищецът е бил извън страната в продължение на 9 години и 3 месеца, в който период касаторката сама е полагала грижи за отглеждане и възпитание на децата, за поддържане на домакинството, а в продължение на една година се е грижила и за ищецът, поради неговото заболяване. Не са отчетени затрудненията, които в тези периоди е изпитвала касаторката при изпълнение на грижите, дължими от двамата родители. В същите периоди от време е полагала и грижи за поддържане на имуществото, за опазването му, с което също е допринесла за придобиването му.
Поради необсъждане на тези установени по делото факти съдът неправилно е определи размерът на приноса на касаторката. Допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон са основание за касиране на решението. Тъй делото се разглежда за втори път от ВКС, то на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора.
За да определи приноса на страните в придобиване на семейното имущество по времетраене на брака им настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид безспосрно установените факти по делото, че страните имат от брака си две деца – дъщеря и син, за които по време на отсъствието на бащата от страната, продължило общо 9 г. и 3 м., майката е полагала грижи за отглеждане и възпитанието им. При определяне на приноса на всеки от съпрузите съдът взе предвид както положеният от съпругата труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата и за създаване на нормална обстановка в домът, както и за придобиване на имуществото, така и доходите им от трудови възнаграждения и отчитайки, че тези на ищеца – съпруг са значителни по размер в сравнение на тези на съпругата, съдът намира, че приносът на съпругата в придобиване на имущество в режим на семейна имуществена общност на основание чл. 28, ал. 3 СК във вр. с чл. 18, ал. 1 СК възлиза на 1/3 ид. ч., а тази на съпругът на 2/3 ид. ч.
За водене на делото ищецът В е направил разноски общо в размер на 808 лв. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответницата по иска С. А. ще бъде осъдена да заплати на В. направените от него разноски определени съобразно уважената част от иска, които възлизат на сумата 538.60 лв.
Касаторката А. е направила разноски за водене на делото в размер на 2305 лв. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК В. ще бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото определени съразмерно отхвърлената част на иска, която сума възлиза на 768.30 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1195/2004 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по отношение на С. В. А., от гр. В., че В. Д. В. от гр. В. е собственик на 2/3 идеални части от имущество придобито по време на брака, включващо:
– апартамент № 1* намиращ се в бл. 29, вх. Б, ет. 4, в ж.к. “В”, ІІ-ри микрорайон на гр. В., състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалетна, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащо избено помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2,1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници на жилището: тр. площ, вх. А, тр. площ, стълбище, коридор и ап. 11, а на мазето: коридор, тр. площ, и обща изба.
– гараж № 35, намиращ се в междублоковото пространство между блокове №№ 2* и 30 в ж. к. “Възраждане, ІІ-ри м. р., гр. В., с площ от 21 кв. м. при граници: паркинг, гараж № 34, паркинг и гараж № 36.
– 600 кв. м. ид. части от място, намиращо се в землището на гр. В., кв. Галата, м. “Б”, цялото с площ от 800 кв. м и съставляващо пл. № 3* по плана на посочената местност, при граници по удостоверение за ползване: Д. К. , гора и път.
– движими вещи: 1. лек автомобил ВАЗ с ДК№ В* с двигател 8299973 и рама № Х* цветен телевизор 1 ТУС; 3. Радиокомбайн ЦД”П”; 4. Видеомагнетофо “Х”; 5. Радиокасетофон “А”; 6. Радиокасетофон “Т”; 7. Автоматична пералня “И”; 8. Хладилник “С”; 9. Фризер “С”; 10. Компютър марка “П”; 11. Газова отоплителна печка; 12. Бойлери два броя – 80 литров и 50 литров; 13. Бензинов агрегат 2,3 кw; 14. Ел. абрихт, ел. трион и ел. шлайф за дърво; 15. Холна секция; 16. Спалня комплект; 17. Кухненски комплект-шкафове 7 броя; 18. Готварска ел. печка; 19. Холна гарнитура- комплект; 20. Детски спален комплект.
ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН **********, от гр. В., ж. к. Възраждане, бл. 29, вх. “Б”, ет. 4, ап. 12 да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, от гр. В., сумата 538.60 (петстотин тридесет и осем и 0.60 лв.) лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, от гр. В., ул. “. № 18 да заплати на С. В. А., ЕГН **********, от гр. В. сумата 768.30 (седемстотин шестдесет и осем и 0.30 лв.) лв., разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: