О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 374 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Б” А. /в несъстоятелност/, чрез адвокат В на „П” А. , чрез адвокат А адвокат Т. Ц. срещу решение № 683 от 09.12.2009 г. по гр.д. № 657/2009 г. на Окръжен съд- Плевен, с което се отменя частично решение № 125 от 25.05.2009 г. по гр.д. № 311/2008 г. на Районен съд-Червен Бряг и са уважени частично предявените от К. И. Ч. срещу „Б” А. /в несъстоятелност/ и „П” А. искове да заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и обезщетение за имуществени вреди за сумите 2575 лева за лекарства и храна, както и 6784,14 лева – разлика в получаваното трудово възнаграждение, ведно с лихвите за забава до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.200, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответниците през различни периоди от време на длъжността „заварчик” – при ответника „Б” А. /в несъстоятелност/, който е правопримник на МЗ”Д”-гр. Червен бряг, до 27.08.2001 г., след което е работил при втория ответник „П” А. – до месец април 2007 г. С Е. решение № 1124/08.06.2007 г. на ТЕЛК за белодробни заболявания – гр. В., на ищеца е признато професионално заболяване и му е определена 30 % намалена работоспособност. С друго Е. решение № 0371/25.02.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания на УМБАЛ „Д” ЕА. , на ищеца е признато общо заболяване, както и професионално заболяване П. и му е определена намалена работоспособност 72 %. Съдът е приел, че установеното по надлежния ред професионално заболяване е довело до инвалидност и се характеризира с необратимост и прогресиращо развитие, което е повлияло на общото заболяване на ищеца. Възражението на първия ответник за погасяване на вземанията за обезщетение по давност са отхвърлени като неоснователни, тъй като същите са станали изискуеми от датата, на която е констатирано професионалното заболяване. Съобразявайки заключенията на вещите лица, решаващият състав е преценил, че не може да се разпредели приноса между двамата работодатели, но условията на труд и характера на работата при двамата ответници е допринесла за заболяванията на ищеца. С оглед общоприетия критерии за справедливодст и конкретните данни по причинените имуществени вреди, представляващи необходимите средства за лекарства и храна, както и разликата в трудовото правоотношение, са мотивирали съда да уважи частично предявените искове.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените искове са с обжалваем интерес над 1000 лева. Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК, поради което са редовни.
Касационната жалба на „Б” А. /в несъстоятелност/, чрез адвокат В срещу решението по гр.д. № 657/2009 г. на Окръжен съд- Плевен, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в частта, в която са уважени исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В представеното към касационната жалба изложение касаторът е посочил конкретен въпрос с материалноправен и процесуалноправен характер от значение за изхода на правния спор, а именно: преклузивни или давностни са сроковете по чл.358 от КТ, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обожалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният правно значим за конкретния спор правен въпрос за характера на сроковете по чл.358 КТ не е разрешен еднозначно в приложените съдебни решения. С обжалваното въззивно решение е посочено, че възражението за погасяване на вземането на ищеца не е погасено по давност, но сроковете са давностни, както прието и в решение № 1830/18.11.1994 г. по гр.д. № 2399/1994 г. на ВС, IV г.о.
Обратното становище е възприето с решение № 383/21.06.2002 г. по гр.д. № 345/2002 г. на ОС-Враца и решение № 252 от 21.04.1989 г. по гр.д. № 160/1989 г. на ВС, III г.о. При разглеждане на поставения въпрос са изложени различни аргументи, което налага уеднаквяване на практиката по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба на „П” А. , чрез адвокат А адвокат Т. Ц. срещу решението по гр.д. № 657/2009 г. на Окръжен съд- Плевен, също се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушения материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
Представено е подробно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът е посочил в изложението си материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с конкретната преценка на съда по събрания доказателствен материал и е изложил подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила, които по своето естество представляват доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, но не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението е поставен и конкретен материалноправен въпрос, свързан с конкретното тълкуване на разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ във връзка с отговорността на работодателя за вреди от професионално заболяване, причинило под 50 % трайно намалена трудоспособност, като твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата, с оглед изменението на посочената разпоредба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният релевантен по конкретното дело материалноправен въпрос не е разрешен еднозначно, а правните аргументи за мотивиране на крайните изводи на съдилищата се обосновават изменението на чл.200, ал.1 от КТ (ДВ, бр.52/2004 г.), като в едни случаи се приема, че причиняване на временна нетрудоспособност, трайна нетрудоспособност над 50 % и смърт е част от фактически състав, което е необходимо условие за ангажиране отговорността на работодателя (решение № 1178/20.12.200г. по гр.д. № 4623/2007 г. на ВКС, I г.о. и решение № 7/06.02.2009 г. по гр.д. № 551/2008 г. на ОС-Хасково)
Обратното становище е застъпено в обжалваното съдебно решение и в решение от 21.01.2008 г. по гр.д. № 392/2007 г на ОС-София, според които отговорността на работадателя следва да се ангажира и при трайна неработоспособност до 50 %. Посочените и приложени съдебни решения към изложението са в посочения смисъл с различен редултат, поради което мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 683 от 09.12.2009 г. по гр.д. № 657/2009 г. на Окръжен съд- Плевен.
УКАЗВА на касатора „Б” А. /в несъстоятелност/, чрез адвокат Вв едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 587,20 (петстотин осемдесет и седем лева, двадесет стотинки) лева и в същия срок да представи вносния документ, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на касатора „П” А. , чрез адвокат А адвокат Т. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 587,20 (петстотин осемдесет и седем лева, двадесет стотинки) лева и в същия срок да представи вносния документ, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.