Р Е Ш Е Н И Е
№561
гр. София,18 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №589/ 2008 година.
Производството е образувано по искане на осъдения М. Х. Г., за възобновяване на НОХД№784/2008година на Старозагорски РС .
Депозираната саморъчно написана молба обективира израз на недоволство от постановената от първостепенния съд, присъда №100/30.05.2008 година, изменена с въззивно решение от 24.07.2008година на Окръжен съд-Стара Загора, като се декларират допуснати „грешки” и прекомерна завишеност на наложеното наказание-ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, без да се предлагат фактически и юридически съображения, обосноваващи изискуемата се конкретика и форми на проявление на визираните в процесуалния закон, касационни основания. Релевираните оплаквания са съпроводени с алтернативни искания за отмяна на осъдителния съдебен акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане, съответно за ревизия на влязлата в сила присъда, в санкционната й част.
В съдебно заседание на 11.12.2008 година, М. Г. участвува лично и с назначен служебен адвокат. В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъденото лице сочи неясни и лишени от съдържание доводи за нарушен материален закон и излага фрагментарни аргументи за явна несправедливост на определената наказателна санкция. Защитата пледира за упражняване на очертаните в чл.354, ал.1,т.2 и чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1НПК, правомощия на касационната инстанция, като по отношение на предявената претенция за намаляване на индивидуализираното наказание, се солидаризира и осъденият Г. в предоставената му последна дума.
Прокурор от ВКП мотивира заключение за неоснователност на искането на М. Г. за възобновяване на наказателното дело.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №100 от 30.05.2008година,постановена по НОХД№784/2008г., Районният съд-Стара Загора, е признал М. Х. Г. за виновен в това, че на 10.12.2007година, в гр. С. се съвкупил с В. С. К. , като я принудил за това със сила и заплашване, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл.152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б.„а” и „б”НК, ангажирал неговата наказателна отговорност и го осъдил на лишаване от свобода, за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД№465/2008г. на Окръжен съд-Стара Загора, финализирала с решение на 24.07.2008година, с което е изменен първоинстанционния съдебен акт досежно правоприлагането на чл.29, ал.1, б.”б”НК и при съблюдаване правните предписания на чл.25, ал.1, вр. чл.23НК, М. Г. оправдан по така повдигнатото обвинение. Произтичащи от реализираната процесуална дейност последици, са необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, спрямо който са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК.
Установеният регламент на настоящото съдебно производство обосновава заключение, че депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НОХД№784/2008година, по описа на РС-Стара Загора, в частта относно релевираните бланкетни оплаквания за допуснати „грешки”по наказателното дело, индициращи на формално упражнени процесуални права, е недопустимо, и следва да бъде оставено без разглеждане. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база, процесуални разпоредби, обосновават заключение за очертани предели на касационната проверка, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, основанията и данните които ги подкрепят. Законодателят е прогласил, че извънредният касационен контрол се определя от изрично заявената воля на осъденото лице /чл.422, ал.1,т.5/, окръжният прокурор /чл.422, ал.1, т.1-3НПК/, съответно главният прокурор в хипотезите на чл.422 ал.1, т.4-6НПК. Дерогирането на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за касационната инстанция да изпълни възложените й от разпоредбата на чл.425, ал.1НПК, задължения и реализира компетентността, с която е оторизирана. В конкретния казус осъденият М. Г. и неговият процесуален представител, са пренебрегнали законовите изисквания да посочат ангажираните касационни основания, регламентирани в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и аргументи, обезпечаващи претенцията за наличие на същите, и да ги материализират по предвидения ред в депозираното искане или с последващи писмени допълнения и уточнения в съдебно заседание. Последното препятствува осъществяване на процесуални действия, в съответствие с нормите на чл.419-426НПК, и предопределя служебна проверка от касационната инстанция, недопустима по отношение на влязъл в сила съдебен акт, съгласно действуващото процесуално законодателство
По изложените съображения, и в пределите на възложената от закона и лимитирания от съдържанието на направеното искане за възобновяване, извънреден съдебен контрол, ВКС разгледа само предявените фрагментари възражения за прекомерна завишеност на определената наказателна санкция на осъденото лице и формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност.
Правилно първостепенният съд и въззивният съдебен състав, основавайки се на приетите фактически положения по делото и на доказателствените средства, подкрепящи същите, при съблюдаване степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и в корелация със съдържанието на материалния наказателен закон и съдебната практика,са индивидуализирали наказателната отговорност на М. Г. Наложеното на осъдения наказание, за престъпление по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б”а”НК – ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, настоящият съд, намира за справедливо и съответно на изискванията на чл.36НК.
При диференциране на санкционните последици, съдебните инстанции са интерпретирали задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, преценявайки неговата насоченост по отношение половата неприкосновеност и полов морал, и съобразявайки характеризиращите го престъпносъставомерни признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия /време, място,механизъм на извършване,интензитет на упражнената чрез сила и заплахи, принуда, причинените физически и психически травми на пострадалото лице/. В обсега на изискуемата се юридическа оценка на престъплението в аспекта на значимата за наказателната отговорност,фактология е проявен професионализъм и юридически усет, с поставения акцент на честота на подобни брутални престъпни посегателства в териториалните граници на региона и страната, обективирани в съдебната статистика.
Налагането на наказателната санкция е аргументирано и с обстоятелствата, свързани с личността на осъдения, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като поведенчески акт се проявяват неговите обществени и индивидуални качества, и предвид съдържимите се в бюлетините за съдимост, факти, обуславящи адекватно на репресивната и поправително-възпитателна функция, наказание. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение на демонстрираната от М. Г. упоритост и грубост, при осъществяване на инкриминираното деяние; на съдебното минало /осем осъждания за престъпления против личността и собствеността – по чл.152, ал.2, т.1НК, по чл.194, по чл.198, вр.чл.20НК/, които в аспекта на заявените доводи за младежката възраст на автора на престъпното посегателство, не обосновават редуциране на наказателната санкция.
Обликът на инкриминираната престъпна дейност и обсъдените данни за осъденото лице, коментирани в контекста на социалния резонанс при този вид престъпления обуславят заключението, че за постигане целите на наказанието на плоскостта на личната и генерална превенция, при диференциране на наказателната отговорност на М. Г. , е наложително той да бъде поставен в изолация от обществото, за по-продължителен период от време.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че искането на осъдения Г. , за ревизия на влязлата в сила присъда от 30.05.2008година на Районен съд, гр. С., чрез намаляване на определената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в съответствие с установения регламент в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1,т.3 НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Х. Г. за възобновяване на НОХД№784/2008г. на Старозагорски РС и ВНОХД№465/08г. на Окръжен съд – Стара Загора, и изменение на постановените по тях съдебни актове.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.