2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София,19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 383/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 2 от 02.02.2012 г. по т.д.№ 307/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 350 от 01.11.2011 г., постановено по т.д.№ 323/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея при условията на солидарност иск по чл.422 ГПК срещу Ф. Ш. Х. за сумата 150 000 лв., срещу която се е снабдила на основание чл.417, т.9 ГПК със заповед за изпълнение въз основа на издаден запис на заповед от [фирма], и авалиран от ответницата като обезпечение на предоставен банков кредит на дружеството. Решението, с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, предявен срещу издателя на записа на заповед [фирма] не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания по чл.291, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че произнасянето от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС материалноправните въпроси: 1./Допустимо ли е авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект лични възражения, произтичащи от каузалните правоотношения между поемателя и издателя на записа на заповед; 2./ Имат ли самостоятелен характер задълженията по запис на заповед или притежават само обезпечителна функция на задълженията по каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед и дали авалът е самостоятелно задължение обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 по въпроса „Има ли приносителят на запис на заповед валидно, непогасено парично вземане срещу авалиста, ако във връзка с каузалното правоотношение, по повод на което е издаден менителничния ефект, приносителят се е снабдил с изпълнителен лист и е насочил изпълнението спрямо имот на авалиста, който е ипотекиран от него като обезпечение на дълга на длъжника по каузалното правоотношение, без обаче авалистът да е страна и лично задължен по същото каузално правоотношение”.
Ответната страна Ф. Ш. Х. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Претендира разноски за производството по чл.288 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен от касатора при условията на солидарност иск по чл.422 ГПК срещу [фирма] и Ф. Ш. Х., срещу които на основание чл.417, т.9 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата 150 000 евро като част от вземане в размер на 4 600 000 евро по запис на заповед от 01.11.2007 г., издаден от първия ответник и авалиран от втория от тях.
Първоинстанционният съд изцяло отхвърлил предявения срещу ответниците установителен иск, като приел за установено, че въз основа на извлечение на банково извлечение от счетоводните книги банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу първия ответник за вземането си по направения от нея предсрочно изискуем кредит по договор от 22.10.2007 г., по който предоставената в заем сума в размер на 3 750 000 евро е обезпечена с процесния запис на заповед. Въз основа на издадения изпълнителен лист за главница по договора за кредит в размер на 3 150 000 евро, ведно с договорна лихва от 284 410.14 евро, начислена за периода 21.12.2008 г. – 23.11.2009 г., както и за съдебни разноски през 2010 г. е било образувано изп.дело, по което изпълнението е било насочено както срещу длъжника, така и срещу ответницата Ф. Х., предоставила свои имоти като обезпечение на дълга на кредитополучателя. В резултат на възлагателни постановления според заключението на изслушаната по делото ССЕ до датата на изготвянето му към банката са извършени погашения на обща стойност 6 204 206.66 лв., равняващи се на 3 172 160.50 евро. Съдът приел за неоснователно възражението на банката-ищец за липса на твърдяната от ответниците обезпечителна връзка между издаването на процесния запис на заповед и каузалното правоотношение по договор за банков кредит, като се позовал на т.7.5 от същия, съгласно която ответното дружество – кредитополучател издало запис на заповед, авалиран от ответницата Ф. Х. за общата сума 4 600 000 евро, включваща главницата по договора за кредит, заедно с лихви, такси и разноски. Изложени са съждения, че не може да бъде отречено правото на банката – кредитор да се възползва от менителничния ефект като извънсъдебно изпълнително основание, стига обаче то да е насочено към принудителното удоволетворяване на обезпеченото вземане. Според съда обаче при наличието на висящо изпълнително производство за събиране на сумите по банковия заем, по което са предприети изпълнителни действия както срещу длъжника, така и спрямо авалиста – ответницата Ф. Х. в качеството й на т.наречен „реален поръчител”, ипотекирала свои имоти за чужд дълг, допускането на втори изпълнителен процес би довело до неоснователно обогатяване поради формалното различие на притезанията и невъзможността за взаимно зачитане на погасяванията по двете изпълнителни производства.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска, предявен срещу Ф. Х. в качеството й на авалист по процесния запис на заповед, въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства изложил собствени фактически и правни изводи, съвпадащи изцяло с направените от първоинстанционния съд, като допълнил, че евентуалното уважаване на установителния иск по чл.422 ГПК би означавало да се приеме, че банката има второ вземане за същата сума, произтичащо от същия договор за банков кредит.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
Поставените от касатора въпроси са определящи за изхода на делото и отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По първите два от са постановени решения от ВКС по реда на чл.290 ГПК: Решение № 17 от 21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г., ТК, ІІ т.о., Решение № 5 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г., ТК, ІІ т.о., Решение № 1569 от 18.02.2004 г. по т.д.№ 2576/2002 г., ТК, ІІ т.о.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение по тях с практиката на ВКС, както и по третия от поставените въпроси поради липсата на съдебна практика по него.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2 934 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 02.02.2012 г. по т.д.№ 307/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 934 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: