Решение №561 от 2.12.2008 по нак. дело №591/591 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 561
 
гр. София, 02 декември 2008 г
 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА      
                                                        ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ          
                                                                         БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова     
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 591 по описа за 2008 г
 
Производството е образувано по искане на осъдения Т. А. М., депозирано на 17.09.2008 г, за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 1444/07 по описа на Районен съд, Добрич, по което е постановена присъда № 4 от 6.02.2008, потвърдена с решение № 93 от 20.05.2008, по ВНОХД № 184/08 на Окръжен съд, Добрич.
С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че на 14.11.2006 в гр. Д., противозаконно е повредил чужда движима вещ, лек автомобил „Ф”, собственост на Г. П. П. , като причинил значителни вреди, възлизащи на обща стойност 2 532,35 лв, с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година и шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и шест месеца, „безвъзмезден труд в полза на обществото” 200 часа годишно, за срок от една година. С присъдата, е уважен гражданският иск на Г. П. П. срещу осъдения обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 532,35 лв, заедно със законната лихва.
В искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Твърди се, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения, че наложеното наказание е явно несправедливо, че е завишен размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Иска се да бъде възобновено наказателното дело, като бъдат отменени присъдата и въззивното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Алтернативно се иска, по реда на възобновяването, да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание / чрез намаляване срока на пробационните мерки /.
В съдебно заседание на ВКС осъденият или негов представител не участват и не вземат становище по искането.
Участие в производството пред ВКС не взема и гражданският ищец.
Представителят на ВКП намира, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
 
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от страна, имаща право на това, съгласно чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и има за предмет съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е неоснователно.
 
В искането се излага довод за нарушено право на защита, произтичащо от даване ход на делото в съдебно заседание на първата инстанция, проведено на 6.02.2008, въпреки възраженията на упълномощения защитник, че е ангажиран същия ден и не е запознат с материалите по делото. Твърди се, че е нарушена процедурата при подписване на първоинстанционната присъда, като актът е подписан първо от съдията, а след това от съдебните заседатели. Изтъква се, че прекомерно е завишен размерът на обезщетението за имуществени вреди, както и това, че наложеното наказание е явно несправедливо, а при неговото определяне не са отчетени съществуващи по делото смекчаващи отговорността обстоятелства като самопризнанието и критичното отношение към извършеното.
 
ВКС не споделя изложените съображения.
Производството пред първата инстанция е протекло, по реда на Глава 27 НПК: чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Осъденият е ангажирал адв. Б като свой защитник, когото е упълномощил на 15.01.2008 г / видно от пълномощното, намиращо се на л. 44 от материалите на първоинстанционното производство /, на която дата осъденият и неговият защитник са се явили в съдебно заседание. Защитникът е изразил становище да не се дава ход на делото поради това, че не е разполагал с време да се запознае с материалите по делото. Съдът се е съобразил с изявлението на защитника и е отложил производството за 6.02.2008 г. На посочената дата е даден ход на делото с участието на същия защитник, проведено е съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, и е произнесена първоинстанционната присъда.
При този процесуален развой на делото, не може да бъде уважен довода, че правото на защита на молителя е нарушено, тъй като е видно, че на защитника е предоставена възможност да се запознае с материалите по делото и да се подготви за пълноценно упражняване на процесуалната си функция. Липсва и твърдяното нарушение на процедурата за подписване на присъдата от съдебния състав, тъй като процесуалният закон не е предвидил нарочна поредност при полагане на подписите върху съдебния акт / съгласно чл. 310, ал. 1 НПК, присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава /. Липсва и нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за имуществени вреди, което съвпада по размер с този на предявеното обвинение. Когато деецът е признат за виновен и е осъден за престъпление, от което са произтекли имуществени вреди, той дължи тяхното репариране, в размера, в който ги е причинил. Молителят е осъден за престъпление по чл. 216, ал. 5 НК, от което са настъпили имуществени вреди, възлизащи на сумата 2 532,35 лв, и в същия размер е уважен гражданският иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД. Обезщетението за имуществени вреди е определено в съответствие със законовите изисквания, поради което не може да бъде уважено искането за неговото намаляване.
ВКС не намери да е допуснато и релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Самопризнанието е отчетено от законодателя като предпоставка за провеждане на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, поради което същото обстоятелство не следва да се цени при определяне на наказанието. Наложеното на осъдения наказание е определено, при хипотезата на чл. 55 НК, съгласно императивното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК, като са съобразени степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. Правилно е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на дееца, произтичаща от лошите му характеристични данни. Що се отнася до изразеното критично отношение към извършеното, независимо, че в мотивите на съдебните актове това обстоятелство изрично не е посочено, то фактически е взето предвид при отмерване на наказанието, което е към средния размер на санкцията, предвидена в закона. Наказанието отговаря и на целите по чл. 36 НК. Поради изложеното, не може да бъде споделен довода за явната му несправедливост, респ. не може да бъде уважено искането за неговото намаляване.
 
По тези съображения, настоящата инстанция намери, че искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
 
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. А. М. за възобновяване на НОХД № 1444/07 на Районен съд, Добрич, по което е постановена присъда № 4 от 6.02.2008 г, потвърдена с решение на Окръжен съд, Добрич, № 93 от 20.05.2008 г, по ВНОХД № 184/08.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top