6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
Гр.София, 27.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2549/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на [фирма] София и на [фирма] София срещу Решение № 1755/17 август 2016 г., постановено по т.д.№ 2192/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е отменено Решението на СГС, VІ ТО, 15 състав, по т.д.№ 2985/2014 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл. 79, във вр. чл.266 ЗЗД, във вр.чл. 163 ЗУТ за сумата 73 500 лв., представляваща възнаграждение по договор за проектиране и строителство от 16 юни 2008 г. и анекс № 1 към него от 8.09.2008 г. за извършени СМР по протоколи обр.19 с номера от 1 до 17, както и иска по чл. 86 ЗЗД в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва за разликата над 4970,83 лв. до предявения размер 15 250 лв., вместо него е постановено осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 73 500 лв. с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за проектиране и строителство от 16 юни 2008 г. и анекс № 1 към него за извършени СМР по протоколи обр. 19 № 1-17, цялото 144839 лв. с ДДС ведно със законната лихва от 20 октомври 2010 г. до окончателното плащане на сумата и 10 279,17 лв., представляващи разлика над уважения от СГС размер 4 970,83 лв. до претендирания – 15250 лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, цялото вземане 29 965,01 лв. като е потвърдено първоинстанционното решение на СГС в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 11 000 лв., представляваща предявена част от общопретендирана неустойка 57609,24 лв. за периода от 31.07.2008 г. до 30 юли 2010 г., както и по иска с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата 250 лв., представляваща част от общодължима обезвреда 9600 лв.за периода от 30 март 2009 г. – 30 юли 2010 г.
Ищцовото [фирма] обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен искат по чл.92 ал.1 ЗЗД, предявен като частичен – за сумата 11 000 лв. част от цялата неустойка 57609 лв., за периода от 31 юли 2008 г. до 30 юли 2010 г., моли същото да бъде отменено в посочената част, а искът – уважен в предявения размер.
Ответното [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени предявените срещу него частични искове по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 73500 лв., представляваща част от възнаграждение по договор за проектиране и строителство от 16 юни 2008 г. и анекс № 1 към него, цялото в размер на 144839 лв. с ДДС и законната лихва върху нея от 20 октомври 2010 г., по чл.86 ЗЗД до размер на 10279,17 лв. мораторна лихва, представляваща присъдената от САС разлика над 4970 лв. до претендирания размер 15 250 лв. от цялото вземане – 29965,01 лв. претендира, че решението е неправилно в обжалваната от него част по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси, както следва.
1/ От какъв факт произтича задължението на възложителя по договор за строителство за плащане на възнаграждение за изработеното – от приемането му или от факта на изпълнението и от обстоятелството, че е във фактическата власт на възложителя и само фактическото държане на изработеното от възложителя може ли да обоснове извода за приемане и одобряване на изпълнената работа;
2/С оглед критериите на чл.20 ЗЗД относно тълкуване на договорни клаузи какъв е начинът на доказване на възлагане на работата от изпълнителя и приемането й от възложителя и какви са доказателствените средства за установяване задължението на възложителя по чл.266 ал.1 ЗЗД, какво е значението на актове обр.19, едностранно съставени само от изпълнителя и на констативните протоколи обр.15, установяващи годност на строежа в съставянето на които участва и възложителят, както и на въвеждането на построения обект в експлоатация;
3/ На какви изисквания трябва да отговаря заключението на възложена от съда експертиза, за да бъде прието и ценено като доказателство от съда и следва ли да се приеме при условие, че противоречи на установеното с останалите събрани по делото доказателства, относими към предмета на спора.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в срока за отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Жалбите са подадени в срок по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с предявени в обективно съединение частични искове, уточнени по размер с молба от 9.12.2015 г. вземанията се претендират на договорно основание – договор за строителство от 16 юни 2008 г. между страните и анекс № 1 към него от 8.9.2008 г. с предмет допълнително възложени работи – работен проект за подобекти, актуализация на работните проекти по части, ограда, билборд и склад № 2. По силата на основния договор ответникът-инвеститор възлага на ищеца – главен изпълнител проектиране и строителство на обект „Административно-ремонтна и складова база на „И. Т.“ в [населено място], [община], в съгласувани с клаузата на чл.4 срокове за изпълнение на възложените проектиране и СМР, представените пред първоинстанционния съд протоколи и фактури са едностранно съставени, в тях подробно са описани претендираните незаплатени видове работи, с отговора на исковата молба възложителят е признал обстоятелството, че е отказал да подпише същите поради съдържащи се в тях некоректни данни. За да отхвърли исковете по чл.266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че едностранно съставените протоколи за СМР, неподписани от ответника, не се ползват с доказателствена сила спрямо него. Констатациите им за извършени работи и размера на дължимото за тях възнаграждение са непротивопоставими на неподписалия ги поради несъгласие със съдържанието им възложител. Изцяло отхвърлен е искът за неустойка като недоказан по основание и размер и в отхвърлителната му част по чл.92 ЗЗД решението е потвърдено от въззивния съд по съображения за липса на клауза в процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължения за извършване на фактически действия.
За да уважи частичните искове по чл.266 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД в предявения размер, въззивният съд е приел, че СМР, упоменати в едностранно съставените протоколи обр.19, са възложени от ответника с валиден договор, сключен в предвидената от закона писмена форма, той в отклонение от задълженията си, произтичащи от договора, е отказал да подпише протоколите и да заплати пълния размер на дължимото възнаграждение на извършените от ищеца СМР. Прието е за безспорно обстоятелството че обектът е приет и за него са издадени констативни протоколи обр.15, установяващи годност на строежа, в съставянето им е участвал и ответникът и за сградата е издадено удостоверение от 21.12.2010 г. за въвеждане в експлоатация на основание чл.177 ал.3 ЗУТ. Извършването на процесните видове работи е потвърдено чрез заключения на съдебно-технически експертизи. Вещите лица са остойностили същите в обективни, пълни, безпристрастни, професионално изготвени експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и са възприети от съда. Не са представени доказателства от ответника, опровергаващи изводите им за изпълнението на скритите видове работи, без които завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация би било невъзможно. Не е оспорено получаването на едностранно съставените фактури от ответника, който е извършил плащания по тях. Извършването на процесните работи от ищцовото дружество се потвърждава и чрез събраните по делото гласни доказателства. Въззивният съд е приел, че допълнително извършените работи са отговаряли на общо уговореното в основния договор, били са необходими за завършване на процеса на изграждане на обекта и сградата е въведена в експлоатация, поради което възложителят е бил длъжен да ги приеме и това е сторено мълчаливо – чрез въвеждане на сградата в експлоатация извършени частични плащания на справедливо остойностени в съставените от изпълнителни протоколи допълнителни видове работи, чието забавено изпълнение е по вина на възложителя, изводът се базира на констатации в заключенията на вещите лица.
С оглед съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съдебен акт следва да се приеме, че формулираните от касатора – ответник по исковете правни въпроси не са обусловили изводите на Софийския апелативен съд по предмета на спора и не съответствуват на критериите за общо основание за достъп до касация по т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос е некоректно зададен-чрез него се разделят фактът на изпълнението, преминаването на фактическата власт върху изработеното у възложителя и правното действие – признание за съответствие между възложеното и изработеното с изявление за приемане.
Съгласно трайно установената непротиворечива практика на ВКС приемането на извършена работа обхваща както фактическото действие – разместване на фактическата власт върху изработеното с реалното предаване от изпълнителя и получаването му от възложителя, така и правно действие – признание за съответствие с възложеното с договора, което е израз на одобряването му. Приемането по чл.264 ал.1 ЗЗД може да се изрази с изрично изявление на поръчващия, че счита същото за съобразено с договора или с предприемане на конклудентни действия, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие на възложителя за одобрение. Обжалваният съдебен акт не е постановен в отклонение от тази практика. Въззивният съд е приел, че е налице мълчаливо одобрение на отразените в едностранно съставени протоколи СМР не само с оглед простото разместване на фактическата власт върху обекта, но и с оглед необоснованите откази на поръчващия да подписва съставените от изпълнителя протоколи с коректно остойностяване на описаните в тях СМР по справедливи цени съгласно констатациите на вещите лица, внесли незначителни корекции в тях, съобразено е и обстоятелството, че ответникът се е възползвал от изпълнението, сградата е въведена в експлоатация и с негово съгласие. Според задължителната за съдилищата практика по чл.290 ГПК изработеното се счита прието от възложителя чрез конклудентни действия при условие, че същият е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя и то функционира по предназначение без да са направени възражения за недостатъци /в тоя смисъл Решение № 250/11.01.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г. на Второ ТО на ВКС, Р.. № 32/ 30 май 2016 г. по т.д.№ 95/2015 г. на Първо ТО на ВКС и др./.
Вторият въпрос – относно спазването на въведените от законодателя критерии при тълкуване на договорни клаузи, е зададен хипотетично, извън контекста на въведените с касационната жалба оплаквания, същата
не съдържа твърдения за съмнение, неяснота или двусмисленост на клаузи в процесния договор и анекса към него, подлежащи на тълкуване поради необходимост от изясняване действителната обща воля на страните чрез прилагане правилата на чл.20 ЗЗД.
Третият въпрос – относно изискванията, на които следва да отговаря заключението на възложена от съда експертиза, за да бъде прието и кредитирано от него, не е част от предмета на спора и не е от значение за изхода му, а за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от съда. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Независимо от горното заключенията на експертизите не са оспорени от страните и са кредитирани от съдилищата като обективни и компетентни, въззивният съд е постановил решението си въз основа на установени чрез тях факти, като ги е обсъдил във връзка с останалите допустими и относими към предмета на спора доказателства.
Втората касационна жалба – на [фирма] – и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към нея не съдържат правен въпрос, обусловил изхода на спора по предявения иск по чл.92 ЗЗД. Непосочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения следва да се приеме, че страните не установяват сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от Горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1755/17.8.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по в.т.д.№ 2192/2015 г. по описа на същия съд, в обжалваните му от [фирма] и от [фирма] части.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: