4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
С., 05.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1041/2010 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М. П., неправилно наименована “частна касационна жалба”, против въззивно решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 год., постановено по гр. д. № 11272/2009 год., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.07.2009 год., по гр.д.№ 44550/2008 год. и по предявения от [фирма] срещу настоящия касатор, като ответник, иск по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено, че последният дължи на ЮЛ- търговец сумата 1 874.55 лв., от които 1 470.89 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода – м.07.2005 год.- м.04.2007 год. и 403.66 лв., лихва за забава за периода 01.09.2005 год.- 19.08.2008 год., като в негова тежест, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, са възложени и деловодните разноски направени от противната по делото страна в размер на 587.49 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.182 ГПК и чл.201 ГПК, във вр. с чл.200, ал.2 ГПК и на материалния закон- чл. 111,б.”в” ЗЗД – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с наличието на противоречиво разрешени в практиката на съдилищата въпроси на материалното право, обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Уточнени, в съответствие с възприетите в т.1 на ТР № 1 /19.02.2010 год. на ОСГТК постановки за правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, последните се свеждат до правната характеристика на претендираното от ищеца вземане, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия и приложимата по отношение на същото погасителна давност, както и до наличие на законова възможност мораторната лихва, по чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде изчислена върху “прогнозните задължения” на длъжника.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на законовите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените основания за касация.
Третото лице- помагач в процеса, при участието на което е постановено въззивното решение, предмет на предприетото обжалване, не е взело становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд не е изложил мотиви във вр. с въведеното от ответника с молбата му пред първоинстанционния съд, преди последното съдебно заседание от 03.06.2009 год., възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ищеца, позовавайки се на чл.111, б.”в” ЗЗД и характера на същата, с оглед датата на предявяване на иска, но доколкото поставеният в тази вр. материалноправен въпрос има обуславящо значение за крайния изход на спора, то той е релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че същия, с оглед крайния правен резултат по делото, е разрешен в противоречие с постановеното от ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 168 от 22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, в което изрично е прието, че задължението на потребителите на топлинна енергия за заплащане стойността на доставчика на същата, породено от договор за продажба на топлинна енергия има правната характеристика на задължение за периодично плащане по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД, обуславя правен извод, че в случая е налице и допълнителната специфична предпоставка за достъп до касационен контрол.
Обективираната в горецитираното и приложено с касационната жалба решение на ВКС, съдебна практика на касационната инстанция съдържа задължително тълкуване по формулирания въпрос, свързан с приложимата към вземането на ищец – доставчик на топлинна енергия давност, поради което визираното от касатора противоречие, създавано от постановеното в несъответствие с нея въззивно съдебно решение следва да бъде преквалифицирано по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно именно чрез последната.
По отношение на втория материалноправен въпрос не е осъществено основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено от жалбоподателя.
Цитираните в тази вр. решения на отделни състави на СРС и на СГС са без отбелязване да са влезли в сила, поради което не са част от обективно съществуващата практика на съдилищата – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
На касатора следва да бъде указано да внесе държавна такса за касационното производство, съгласно общото процесуално правило на чл. 71, ал.1 ГПК, във вр. с чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 год., по гр.д.№ 11271/ 2009 год., по касационна жалба вх.№ 38226/25.05.2010 год. на Р. М. П. от [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе държавна такса за касационното производство в размер на сумата 37.48 лв./ тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, като в рамките на същия срок представи и документ, удостоверяващ внасянето и по сметка на ВКС.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………………
С., ……………………………2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1041/2010 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М. П., неправилно наименована “частна касационна жалба”, против въззивно решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 год., постановено по гр. д. № 11272/2009 год., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.07.2009 год., по гр.д.№ 44550/2008 год. и по предявения от [фирма] срещу настоящия касатор, като ответник, иск по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено, че последният дължи на ЮЛ- търговец сумата 1 874.55 лв., от които 1 470.89 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода – м.07.2005 год.- м.04.2007 год. и 403.66 лв., лихва за забава за периода 01.09.2005 год.- 19.08.2008 год., като в негова тежест, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, са възложени и деловодните разноски направени от противната по делото страна в размер на 587.49 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.182 ГПК и чл.201 ГПК, във вр. с чл.200, ал.2 ГПК и на материалния закон- чл. 111,б.”в” ЗЗД – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с наличието на противоречиво разрешени в практиката на съдилищата въпроси на материалното право, обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Уточнени, в съответствие с възприетите в т.1 на ТР № 1 /19.02.2010 год. на ОСГТК постановки за правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, последните се свеждат до правната характеристика на претендираното от ищеца вземане, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия и приложимата по отношение на същото погасителна давност, както и до наличие на законова възможност мораторната лихва, по чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде изчислена върху “прогнозните задължения” на длъжника.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на законовите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените основания за касация.
Третото лице- помагач в процеса, при участието на което е постановено въззивното решение, предмет на предприетото обжалване, не е взело становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд не е изложил мотиви във вр. с въведеното от ответника с молбата му пред първоинстанционния съд, преди последното съдебно заседание от 03.06.2009 год., възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ищеца, позовавайки се на чл.111, б.”в” ЗЗД и характера на същата, с оглед датата на предявяване на иска, но доколкото поставеният в тази вр. материалноправен въпрос има обуславящо значение за крайния изход на спора, то той е релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че същия, с оглед крайния правен резултат по делото, е разрешен в противоречие с постановеното от ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 168 от 22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, в което изрично е прието, че задължението на потребителите на топлинна енергия за заплащане стойността на доставчика на същата, породено от договор за продажба на топлинна енергия има правната характеристика на задължение за периодично плащане по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД, обуславя правен извод, че в случая е налице и допълнителната специфична предпоставка за достъп до касационен контрол.
Обективираната в горецитираното и приложено с касационната жалба решение на ВКС, съдебна практика на касационната инстанция съдържа задължително тълкуване по формулирания въпрос, свързан с приложимата към вземането на ищец – доставчик на топлинна енергия давност, поради което визираното от касатора противоречие, създавано от постановеното в несъответствие с нея въззивно съдебно решение следва да бъде преквалифицирано по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно именно чрез последната.
По отношение на втория материалноправен въпрос не е осъществено основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено от жалбоподателя.
Цитираните в тази вр. решения на отделни състави на СРС и на СГС са без отбелязване да са влезли в сила, поради което не са част от обективно съществуващата практика на съдилищата – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
На касатора следва да бъде указано да внесе държавна такса за касационното производство, съгласно общото процесуално правило на чл. 71, ал.1 ГПК, във вр. с чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 год., по гр.д.№ 11271/ 2009 год., по касационна жалба вх.№ 38226/25.05.2010 год. на Р. М. П. от [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе държавна такса за касационното производство в размер на сумата 37.48 лв./ тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, като в рамките на същия срок представи и документ, удостоверяващ внасянето и по сметка на ВКС.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: