О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр. София 06.11.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 764 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците С. Д. Г. и М. С. Г. против решение № I-35/29.03.2011 г. по в.гр.дело № 273/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1979/23.12.2011 г. по гр.дело № 9201/2010 г. на Бургаския районен съд, с което жалбоподателите са осъдени да премахнат за своя сметка незаконно изградените от тях пристроявания и разширения на първи жилищен етаж от построената в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] сграда с идентификатор *, представляващи пристроена кухня към южната фасада с площ от 9.12 кв.м., оградена тераса към северната фасада с площ от 3.30 кв.в., както и външно стълбище пред кухнята с височина под 1.20 м. и е разпределено реалното ползване на незастроената част от дворното място по заключението на вещото лице между Ж. Н. С., С. Д. Г. и М. С. Г., и Т. М. Д. съобразно вариант № 2 от допълнителното заключение на в.л.К. П..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. след като се установява от приложените скици, че терасите, които ищеца твърди, че са построени от ответниците са всъщност изградени съгласно одобрения проект, а ответниците само са остъклили същите следва ли и правилно ли е приложена разпоредбата на чл.109 от ЗС след като съдът е постановил тяхното цялостно премахване, а не само отстраняване на извършеното остъкляване, 2. щом е изграден незаконен строеж в съсобствен имот той задължително ли ограничава правото на собственост и създава пречки за упражняване на това право, 3. факта, че постройка е изградена без съгласието на другия съсобственик освобождава ли последният от доказателствената тежест, която иначе би носил, а именно да докаже и уточни в какво точно се състои преченето и по какъв начин се ограничава правото му на собственост. Тези въпроси според жалбоподателите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК и решения, постановени по чл. 218ж ГПК/отм./, 4. въззивният съд има ли задължение да изследва въпроса по какъв начин незаконният строеж ограничава правото на съсобственика, като условие за уважаване на иска по чл.109 ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 31/84 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС, решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.218ж ГПК/отм./, 5. задължен ли е въззивният съд в производството по чл.109 ЗС да разгледа възраженията на ответника по въпроса дали построената без строителни книжа сграда се намира в режим на търпимост или същите са ирелевантни, решаван противоречиво от съдилищата, 6. задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни или не направените възражения, 7. следва ли въззивният съд ако констатира, че първоинстанционният съд погрешно е възприел фактическата обстановка по делото/при направено оспорване в този смисъл/ да извърши нова проверка на твърдените, съответно установените факти по делото и да изложи своите констатации по тези факти, включително и като допусне извършването на нова експертиза с цел установяване на правилното фактическо положение. Според жалбоподателите въпросите по п.6-ти и 7-ми са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – цитирано е решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, 8. задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, особено когато те са непълни, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирано е решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, 9. длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка по делото за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, следва ли да разпореди събирането им, като укаже на страните и доказателствената тежест, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, тълкувателно решение № 31/84 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС, решения на състави на ВКС, постановени по чл.218 ж ГПК/отм./.
Ответникът по жалбата Ж. Н. С., чрез адв. Н. Х. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.109 ЗС и чл. 32,ал.2 ЗС.
От фактическа страна е прието, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот с идентификатор * и построената в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда – източен и западен близнак.
Прието е, че ответниците – жлбоподатели С. и М. Г. са собственици на първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 60.53 кв.м., както и на 100 кв.м. застроено и незастроено дворно място от съсобствения имот, продаден им през 1978 г. от Г. С.. Прието е, че ищецът Ж. С. е придобил 263/726 кв.м. от дворното място и втория етаж от сградата.
Съдът е приел, че жалбоподателите са извършили пристроявания към първия жилищен етаж – кухня към южната фасада – 9.13 кв.м., оградена тераса към северната фасада – 3.30 кв.м., както и външно стълбище пред кухнята с височина под 1.20 м. Прието е, че постройките са незаконно изградени – без строителни книжа и разрешения и без съгласието на съсобствениците.
Прието е възоснова на показанията на разпитаните свидетели, че жалбоподателите са извършвали разнообразни действия в дворното място, като завладяли целия двор, съответно ползват незаконно изградените постройки, които действия се извършват без съгласието и одобрението на ответника по жалбата Ж. С.. Съдът е приел, че наличието на незаконно изградените постройки пречи на упражняване правото на собственост върху терена от страна на съсобственика С., който има значително по-голям дял от съсобствеността. Прието е също, че изграждането без строително разрешение и без съгласие от съсобствениците на процесните постройки и съществуването им създават пречки и ограничения за ищеца при упражняване правото на собственост на процесното дворно място, че в това се състоят действията на ответниците-жалбоподатели, обосноваващи наличие на хипотезата на чл.109 ЗС. С оглед на това съдът е направил извода за основателност на тази искова претенция.
По предявения иск с пр.ос.чл. 32,ал.2 ЗС относно разпределение ползването на процесното дворно място съдът е приел, че същото следва да се извърши съобразно вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице по назначената СТЕ, който най-пълно съответства на квотите от съсобствеността, извършеното строителство в дворното място и фактическото ползване на изградените постройки от съсобствениците. Съдът е възприел варианта от заключението на вещото лице, като при разпределение ползването на свободната част от дворното място е взето предвид премахване на посочените постройки по-горе. Разпределението на ползването на процесното дворно място съдът е приел, че следва да се извърши между съсобствениците Ж. Н. С., С. Д. Г. и М. С. Г., и Т. М. Д.. По отношение на ответниците по иска В. М. Я. и Я. Ж. Я. по делото не е установено същите да са съсобственици на процесното дворно място, поради което искът с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС спрямо тях е отхвърлен.
По правните въпроси:
Поставените въпроси в п. 2-ри, 3-ти и 4-ти от изложението съдът намира, че следва да се обобщят и конкретизират в един – за елементите от фактическия състав на чл.109 ЗС и по-точно за основателност предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС достатъчен ли е факта един от съсобствениците да е изградил постройка в съсобствения имот без строително разрешение, съответно без съгласие на другите съсобственици или следва да се установи и конкретно фактическо действие, извършено от съсобственика-ответник по иска с пр.осн.чл.109 ЗС, което надхвърля ограниченията на собствеността, съответно нарушава установения режим на ползване на имота, последица от което е накърняване правата на останалите съсобственици.
С решение № 33/06.04.2010 г. по гр.дело № 27/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота по предявен иск с пр.осн.чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, че само фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС срещу него, предявен от другия съсобственик. Прието е, че в този случай следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, т.е., че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в решение № 299/15.06.2010 г. по гр.дело № 500/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 816/07.07.2011 г. по гр.дело № 2028/2009 г. на ВКС I г.о., постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в цитираните решения на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос в п.5-ти от изложението, тъй като същият не е обусловил решаващите правни изводи в обжалваното решение.
Правните въпроси, поставени в п.п.6, 7, и 8-ми касаят приложното поле на чл.272 ГПК, съответно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция. По тези въпроси не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 157/08.11.2011 г. по т.дело № 823/2010 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Прието е, че при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. С обжалваното решение въззивния съд е разрешил правните въпроси в съответствие с разрешението в цитираното решение на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени в п.1-ви и 9-ти от изложението, тъй като същите представляват доводи по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Тези въпроси следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Съдът намира, че касационно обжалване следва да се допусне на въззивното решение и в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с пр.ос.чл.32, ал.2 ЗС. Съдът е постановил разпределение на ползването на свободната част от процесното дворно място между жалбоподателите от една страна, ответника по жалбата Ж. Н. С. и Т. М. Д., като е възприел вариант от заключението на вещото лице, според който не е отчетено извършеното от жалбоподателите-ответници пристрояване на кухня към южната фасада на процесната жилщна сграда, на оградена тераса към северната фасада и външното стълбище пред кухнята, за които съдът е приел, че следва да се премахнат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № I-35/29.03.2011 г. по в.гр.дело № 273/2012 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 7706/28.05.2012 г., подадена от ответниците С. Д. Г. и М. С. Г., чрез адв. Д. Д..
Указва на жалбоподателите С. Д. Г. и М. С. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: