О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
С., 19.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 1078 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. К. В. срещу решение № 378/13.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1501/2007 г. в частта му, в която е отменено решение на Пернишки окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 504/2007 г., с което е отхвърлен иск на [фирма] против [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 520617.34 щ.д. и в частта по присъдените разноски и вместо него е постановено друго решение, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 520617.34 щ.д. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД със законната лихва от 13.04.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 58047.74 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационното обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на САС, поради следните съображения:
ПОС е сезиран с предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 542947.68 щ.д. със законната лихва, като получена от ответника без основание – по нищожна сделка, по изложени в исковата молба съображения. Искът е отхвърлен от ПОС, чието решение е изменено от САС. САС е отменил решението на ПОС, с което е отхвърлен иска за сумата 520617.34 щ.д. и в частта по присъдените разноски и вместо него е постановил друго решение, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 520617.34 щ.д. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД със законната лихва от 13.04.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 58047.74 лв. В останалата отхвърлителна част по иска– за разликата от 520617.34 щ.д. до 542947.68 щ.д., решението на ПОС е оставено в сила. САС е приел, че ищецът е извършил превод на ответника по договор за покупко-продажба на ламарина на рулони, но даденото е при начална липса на основание – нищожност, на сключения на 26.02.2004 г. договор за покупко-продажба, поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 връзка с чл.38 ал.1 ЗЗД, тъй като договорът и за двете страни е подписан от лицето В. Ц. като управител и представляващ и двете търговски дружества, без съгласието на представлявания [фирма]. САС е приел, че в случая лицето В. Ц. няма изрично съгласие с решение на ОС или в договора за управление да договаря сам със себе си, поради което извършената от него сделка като представляващ и двете дружества е нищожна. По същите съображения САС е приел, че е нищожно и извършеното новиране на договора по отношение основанието за заплащане на сумата – от продажба на договор за финансова услуга – и последващият договор за новиране отново е сключен от едно и също лице като представляващ двете страни. Като процесуално недопустимо е прието възражението по чл.90 ЗЗД за едновременност на изпълнението за връщане на платената сума и предаден метал, тъй като е направено за пръв път пред въззивната инстанция, а и предаденият метал не съществува в състоянието, в което е предаден, а е преработен и е предаден в собственост на друга страна.
Касаторът формулира следните материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Относно приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД към законното органно представителство на търговските дружества.
2. Дали при уважаване на иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД се дължи връщане само по даденото по нищожния договор или се дължи и обезщетение и по-конкретно дължи ли се лихва върху даденото по нищожен договор и ако се дължи от кой момент?
3. Еднакви ли са последиците от уважаване на иск по чл.34 ЗЗД връзка чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД с последиците от уважаването на иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД и длъжни ли са съдилищата да постановят едновременна реституция на даденото от двете страни по договор, който са признали за нищожен?
Разрешаването на трите въпроса е противоречиво, според касатора, за което се представя практика на тричленни състави на ВКС, както и на въззивни съдилища. Касаторът твърди, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК/.
Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото се касае за тълкуване и съпоставка на правни норми по договорно и законно представителство и последици от прогласена за нищожна сделка /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Не са налице основания по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по трите въпроса, тъй като приложената съдебна практика установява противоречие на правни извъди, но с някои фактологични различия от приетото и установеното по настоящото дело /по първи въпрос/ и по предявяване на иска и направените възражения /по втори и трети въпрос/.
С оглед на изложеното, касационното обжалване по касационната жалба на [фирма] срещу решението на САС следва да бъде допуснато в обжалваната му част.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 16826.34 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 378/ 13.07.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 1501/2007 г. в частта му, в която е отменено решение на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 504/2007 г., с което е отхвърлен иск на [фирма] против [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 520617.34 щ.д. и в частта по присъдените разноски и вместо него е постановено друго решение, с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 520617.34 щ.д. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД със законната лихва от 13.04.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 58047.74 лв.
УКАЗВА на касатора [фирма] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 16826.34 лв. /шестнадесет хиляди, осемстотин двадесет и шест лева и 34 ст./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.