О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
Гр.София, 27.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2435/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу Р.. № 152/22 юли 2016 г. постановено по в.гр.д.№ 193/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е отменено Решение № 26/ 6 януари 2016 г. по гр.д.№ 94/2015 г. на Пловдивския ОС в осъдителната му част за обезщетение на вреди от неизпълнение на задължения по договор за посредничество от 25.11.2008 г. и анекс към него от 2.12.2008 г. и е отхвърлен предявеният срещу касатора [фирма] П. иск на П. И. А. за разликата над 45105,86 ЕВРО до размер на 59204 ЕВРО, представляващи обезщетение за неизпълнение от страна на дружеството – касатор задължението му по договор за посредничество и анекс от 2.12.2008 г. да прехвърли на П. И. А. собствеността върху офис с обща площ по т.2,3 и 4 от анекса, представляваща пропусната полза ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане на главницата. Въззивното решение не е обжалвано в потвърдителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск за неустойка 53 283 ЕВРО, както и искът за обезщетение над сумата 45105,86 ЕВРО до предявения размер 59204 ЕВРО. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо поради произнасяне на въззивния съд извън рамките на заявения спорен предмет и евентуално неправилно в обжалваната му част по съображения за нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
Ответникът по касация П. И. А. изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба на ответното дружество е подадена в срок по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част по иска за обезщетение до размер на 45 105,86 ЕВРО за пропусната полза и законната лихва върху нея, въззивният съд е приел, че предявеният в обективно съединение иск по чл.79 ал.1 ЗЗД е разгледан на предявеното основание – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за посредничество и анекс към него от 2.12.2008 г. от страна на възложителя, който не е престирал остатък от възнаграждение за услугата в натура, договорено в цитирания анекс с клаузата на т.4 . След анализ на доказателствата по делото е заключил, че ищецът-посредник е изправна страна по процесния договор, учредената в полза на ответника суперфиция напълно съответства на целта на осъщественото посредничество, насочено съобразно уговорения предмет алтернативно към покупко-продажба на имот или част от него или учредяване право на строеж върху имот или части от него, ищецът е изпълнил точно задължението си за посредничество и ответникът дължи изпълнение на задължението си да заплати възнаграждение за услуга в уговорения размер. С влязло в сила решение той е осъден да заплати сумата 17000 ЕВРО и претенцията на посредника се отнася единствено до остатък в натура, уговорен между страните при условията на т.4 от сключения между тях анекс към процесния договор. Остатъкът, платим в натура, представлява офисна площ, като ищецът има право на обезщетение в размер на Ѕ от стойността на договорения офис съобразно правата му по посредническия договор. На ищеца не е прехвърлена офисна площ въпреки отправената до ответника покана от 8.12.2014 г. за изпълнение на задължението или заплащане на обезщетение, поради което в полза на посредника е възникнало право на обезщетение в размер на 45 105,86 ЕВРО, представляващи пропусната полза, изчислена съобразно констатациите на в.л. К. М. в заключението му от 14.6.2016 г. относно пазарната стойност на имота-офис към датата на издаване на акт обр. 15.
С съобразителната част на въззивното решение са приети за неоснователни релевираните от ответното дружество-въззивник доводи за нищожност на клаузата на т.4 от цитирания анекс поради противоречие с добрите нрави и поради това, че „плащането в натура съставлява предварителен договор с неопределен предмет“, като съдът не е изложил собствени мотиви и се е задоволил да препрати към съображенията на първоинстанционния съд, споделени от състава на апелативния съд.
По оплакването за недопустимост на решението и формулирания в контекста му първи процесуалноправен въпрос относно вероятната недопустимост на обжалвания съдебен акт – Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в рамките на заявения от ищеца правопораждащ фактически състав, като ограничи произнасянето си до твърдените от страните факти и обстоятелства като основания на техните искания и възражения.
Служебно задължение на съда е да следи за спазване на процесуалните норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения в обжалваната им част и изискването за проверката й намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В изпълнение на правомощията си по чл.269 изр.1 пр. 2 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че искът за обезщетение е разгледан от съдилищата на предявеното основание – неизпълнение на договор за посредничество от 25.11.2008 г., анекс към него от 2.12.2008 г. анекс от 16 март 2009 г. от страна на доверителя на задължението да престира остатък от възнаграждение в натура – офис в напълно завършен вид при условията и сроковете на анекса от 2.12.2008 г. във връзка с т.9 от договора за посредничество от 25.11.2008 г., причинило вреди на посредника, съизмерими със стойността на имота, чиято собственост не е прехвърлена. Въззивният съд не е излязъл извън предмета на делото, очертан в обстоятелствената част на исковата молба, уточнението към нея, направено в изпълнение указанията на първоинстанционния съд с молба вх. № 1807/21 януари 2015 г. и фактите, наведени от насрещната страна с отговора на исковата молба и с въззивната й жалба, поради което следва да се приеме, че не е налице нарушение на чл.269 изр.1 пр.2 ГПК, евентуално неправилна правна квалификация на иска не обуславя недопустимост на съдебното решение.
По втория процесуалноправен въпрос в изложението – Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях – е формирана безпротиворечива съдебна практика относно задължението му да обсъди всички относими към спорния предмет доводи и възражения на страните , фактите, на които се основават и доказателствата за тях /Р.. № 57 от 2 март 2011 г. по гр.д.№ 1416/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, Р.. № 536 от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 89/2012 г. на ІV ГО на ВКС, Р.. № 68 от 24 април 2013 г. по т.д.№ 78/2010 г. на Второ ТО на ВКС, Р.. № 94 от 13.9.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 . на ВКС, Второ ТО, Р.. № 161 от 4 октомври 2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В отклонение от цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК и от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., според които съдът е длъжен да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора. Пловдивският апелативен съд не е обсъдил възраженията за нищожност на клаузи в анекса от 2.12.2008 г. на които се основава искът за обезщетение, не е изложил свои съображения за неоснователност на доводите на ответника-жалбоподател и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, чието решение е частично потвърдено.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната му част на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет заявени и поддържани от страните възражения и доводи, фактите, на които се основават и доказателствата за тях.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 152/22 юли 2016 г. по в.гр.д.№ 193/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му от [фирма] П. част.
Указва на касатора [фирма] П. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1763,64 лв. в деловодството на ТК.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: