Р Е Ш Е Н И Е
№ 562
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1754 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
П. З. Г. от с. Ц. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд по извършване на делбата, постановено на 24.01.2008г. по гр.д. № 1529/2007г. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила -отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Моли решението ,с което е прието ,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.291 ГПК/отм./ да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго,с което делбата да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./.
Ответницата по касационна жалба П. З. М. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С влязло в сила решение на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. №3789/2005г., между съделителите е допусната делба на дворно място в с. Ц.,съставляващо УПИ Х-218 в кв.36;дворно място, съставляващо УПИ ХІ-218 в кв.36;дворно място,съставляващо УПИ ХІІ-218 в кв.36,ведно с построения в него гараж,както и УПИ ХІІІ-218 в кв.36 ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, едноетажна паянтова жилищна сграда и стопански постройки,при равни квоти.
Имотите са останали в наследство от бащата на съделителите З. П. Г. ,починал на 18.01.2005г.
С обжалваното решение,постановено на 24.01.2008г. по гр.д. № 1529/2007г., Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд,с което делбата е била извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./,като в дял на П. З. Г. са били поставени застроените имоти,а в дял на П. З. М.-незастроените и вместо това е обявил за окончателен вариант първи от проект за разделителен протокол,предявен на съделителите на 08.11.2007г.,като дял първи включва дворно място, представляващо УПИ ХІІІ,застроено с едноетажна с призем жилищна сграда,стопански постройки и други подобрения и дворно място, представляващо УПИ Х-218 в кв.36 по плана на с. Ц. при обща стойност на дела 19200лв.,а дял втори включва дворно място,застроено с масивен гараж,представляващо УПИ ХІІ-218 и незастроено дворно място, представляващо УПИ ХІ-218 в кв.36 по плана на с. Ц. при обща стойност на дела 16730лв.
Прието е,че делбата следва да се извърши по реда на чл.291 ГПК/отм./ чрез теглене на жребий,тъй като квотите на страните са равни, имотите не са съществено различаващи се по площ,обем и стойност както поотделно,така и с оглед възможностите за групиране.
Прието е,че извършването на подобренията в имота и факта,че след смъртта на родителите на страните само съделителят П е ползувал имотите не обуславя неудобство за теглене на жребий,тъй като не е установено да е извършвал подобренията със свои средства,както и че същите представляват дейности,свързани с поддръжката и обикновеното според предназначението на имотите употребление.
Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване,че неправилно е прието,че извършването на подобрения и ползуването на имотите не съставлява неудобство за теглене на жребий.
Когато до делба са допуснати няколко недвижими имота,съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял и не са направени претенции за възлагане по реда на чл.288,ал.2 и ал.3 ГПК/отм./,съдът следва да извърши преценка за избора на способ за извършване на делбата с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,които биха могли да имат значение за това. Следва да се прецени възможно ли е делбата да бъде извършена по реда на чл.291 ГПК/отм./ чрез теглене на жребий или допуснатите до делба имоти следва да бъдат разпределени от съда по реда на чл.292 ГПК/отм./. Ако дяловете на съделителите са равни и имотите са приблизително еднакви по вид,предназначение и стойност, делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий,при който способ намесата на съда при разпределението е изцяло изключена,което пък обуславя обективността на извършването на делбата. Това е в исторически план и единственият способ,който е съществувал и при действието на ЗГС/отм./ наред с публичната продан като способ,зависещ в най-малка степен от човешката воля,а оттам и в най-голяма степен обективен. В хипотеза на равенство на дяловете делбата следва да бъде извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./само ако тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно /Постановление №7 на Пленума на ВС от 1973г./.
Тегленето на жребий може да бъде неудобно когато се установят такива обстоятелства,които биха създали значителни усложнения в отношенията между съделителите по повод делбените имоти и които усложнения би могло да бъдат избегнати,ако делбата се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./,вкл. когато преди делбата съделителите са били във владение на отделните имоти и всеки е направил във владения от него имот значителни подобрения /Постановление №7 на Пленума на ВС от 1973г.,т.5/. Подобна хипотеза обаче в случая не е налице,както правилно е приел и въззивният съд-преди делбата всички имоти са били ползувани само от съделителя П,т.е. не е налице хипотеза,при която отделните съделители са ползували различни имоти,като този съделител е правил и подобренията в тях. Поставянето на определени имоти в негов дял не би могло да доведе до избягване на последващите спорове относно ползуването и подобряването,тъй като основание за подобни спорове съществува за всеки един от допуснатите до делба имоти,вкл. и за тези, които биха били поставени в дял на П. З. Освен това съделителят П претендира с оглед извършените от него подобрения и предхождащото делбата ползуване в негов дял да бъдат поставени двата застроени имота,което с оглед равенството на дяловете и липсата на заявени претенции по чл.288,ал.2 и 3 ГПК/отм./,както и по чл.12,ал.2 ЗН би противоречало на установения в чл.69,ал.2 ЗН основни принципи при избора на способ за извършване на делбата,а именно на правото на всеки съделител да получи по възможност в реален дял имоти, доближаващи се максимално по стойност до дела му в съсобствеността и от един и същи вид и характеристики с имотите,поставени в дял на другия съделител. В случая до делба са допуснати два застроени и два незастроени имота,поради което правилно съдът,отчитайки обстоятелството,че съделителите притежават равни права в съсобствеността, е формирал дяловете като във всеки дял е поставил по един застроен и по един незастроен имот.
Неоснователно е и оплакването,че неправилно съдът не е възприел и съобразил изразената от наследодателя в декларация №1 от 13.01.1993г. и декларация №62 от 19.02.1992г. воля за поделяне на наследството.
Волята на наследодателя за начина,по който следва да бъде разпределено имуществото му след неговата смърт следва да бъде съобразена от съда, само ако е изразена в предвидената от закона форма,а именно чрез дарение или завещание. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното производство,тъй като ако предвидената в закона форма е спазена,то би била налице хипотезата на чл.77 ЗН и поделянето на имотите по съдебен ред би било недопустимо. В случая значението и правните последици на съставените от наследодателя декларации е обсъдено от съда в постановеното на 19.06.2006г. по гр.д. №3789/2005г. решение по допускане на делбата. Действително възможно е ако предвидената от закона форма не е спазена съдът да съобрази изразената от наследодателя воля при извършване на разпределението на наследственото имущество,но в случая декларациите съдържат изявление един от имотите да бъде получен от неучаствуващо в делбата лице- З. Г. ,т.е. не съдържат само воля за разпределяне на притежаваното от бащата на съделителите имущество помежду им,която да може да бъде съобразена от съда при извършването на делба помежду им.
Изводът на въззивния съд,че делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий е правилен. Не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.218б ГПК/отм./. Поради това и на основание чл.218ж,ал.1 ГПК /отм./ настоящият състав приема,че постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 24.01.2008г. по гр.д. № 1529/2007г.
Председател:
Членове: