О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 563/22.11.2016 год.
Върховен касационен съд на Република България, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2856 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 404/ 29.03.2016 г. по гр. д. № 255/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд, като отменя решение № 4920/ 07.12.2015 г. по гр. д. № 9511/ 2015 г. на Варненски районен съд, признава за установено спрямо С. Т. М., че Н. Г. Н. и В. Т. Н. не притежават в съпружеска имуществена общност правото на собственост върху един новообразуван (земеделски) имот в м. „В. чешма“, с. о. „Т.“, [населено място].
Решението обжалват съпрузите Н. и В. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси:
1. Конститутивно или установително е действието на решенията на поземлените комисии, издадени преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г., с които се възстановяват в стари реални граници земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
2. От кой момент лицето, в чиято полза има позитивно решение на О. по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, издадено преди същото изменение на ЗСПЗЗ, може да защити своето право на собственост? и
3. Кой е най-ранният възможен момент за началото на срока на придобивната давност в полза на владелеца на земя в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е издадено позитивно решение на О. преди същото изменение на ЗСПЗЗ?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извеждат с решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК, на които се позовават в изложението към жалбите. По същество се оплакват, че решението е направилно поради противоречие с материалния закон. Касаторите считат, че въззивният съд е бил длъжен да разреши спора, като съобрази разпоредбите на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ преди ЗИДЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г. Претендират разноски.
Ответникът по касация С. Т. М. възразява, че въпросите нямат соченото значение, а решението е правилно. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Решението е по спор за несъществуването на вещно право върху недвижим имот, а цената на исковете по тези граждански дела законът изключва като релевантен критерий за възникване на правото на касационно обжалване (чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). Подадени са от легитимирани страни – ответниците по уважените отрицателни установителни искове за собственост. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите. К. контрол следва да бъде допуснат при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по първия въпрос. Съображенията за това са следните:
Ответникът по касация е извел правния си интерес от исковете, предявени при условията на пасивно субективно съединяване, от решение № 1776/ 18.10.1996 г. на О. А. за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот на наследниците на Т. И. М. и удостоверение, свидетелстващо, че той е единственият наследник на бившия собственик. В решението на О. реалните (стари) граници на имота в терен по § 4 ПЗР на ПЗР от ЗСПЗЗ са описани според нотариален акт № 172/ 1922 г. към заявлението за възстановяване на правото на собственост.
Касаторите са оспорили отрицателните установителни искове с основния довод, че като ползватели с права по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ са придобили собствеността върху същия имот с осъществяване на законовите предпоставки за това. Направили са и евентуален довод за придобивна давност.
С обжалваното решение въззивният съд е отрекъл придобивния способ, заявен като главен. След това е пристъпил към разглеждане на евентуалния, отричайки (принципно) възможността да бъдат осъществени предпоставките и на заявения оригинерен способ. Мотивирал се е с недовършена административна процедура по възстановяване на правото на собственост в полза на ответника по касация по реда на ЗСПЗЗ – към решението не е приложена заповед на кмета на общината по чл. 4к, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, която индивидуализира новообразувания имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а към заповедта законът изисква да има и скица (чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ). Отричайки и двата способа за придобиване на правото на собственост, въззивният съд е достигнал до извода, че отрицателните установителни искове са основателни. Отменил е решението, с което те са били отхвърлени като последица от установения от първата инстанция първи придобивен способ и ги е уважил, отричайки и двата заявени от касаторите (чл. 271, ал. 1 ГПК).
В решение № 262/ 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/ 2011 г. и решение № 106/ 19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/ 2010 г., които ВКС постановява по реда на чл. 290 – 293 ГПК, е обсъждан първият от въпросите, които касаторите повдигат в настоящото производство. Чрез дадените отговори в тези решения се приема, че решенията на О., с които се възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на ЗИДЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г. Те възстановяват правото на собственост по ЗСПЗЗ, когато границите са определени в решението. Решението на О., с което ответникът по касация обосновава правния интерес от предявените искове, е издадено преди това изменение на ЗСПЗЗ. В него са посочени старите граници на процесния имот, но въпреки това въззивният съд е приел за недовършена административната процедура по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, а – имотът, негоден обект на заявения евентуален оригинерен придобивен способ.
Следователно настоящият състав следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение следва настоящият състав по въпроса: Конститутивно или установително е действието на решенията на поземлените комисии, издадени преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г., с които се възстановяват в стари реални граници земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ? Обосновани са общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Другите два въпроса, повдигнати от касаторите, възпроизвеждат първия в различни негови интерпретации в конкретика, следваща от особеностите на правния спор. Допускането на касационния контрол и по тях е излишно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 404/ 29.03.2016 г. по гр. д. № 255/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса 35. 00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.