О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 24.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д. № 2200 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез ст. юрисконсулт П. Г., срещу въззивно решение № 454 от 15.01.2016 г. по гр. дело № 13448/2015 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 24.02.2015 г. по гр.д. № 24803/2013 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от А. Д. М. срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 12-СФ от 18.04.2013 г. на директора на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “работник, ремонт на подвижен железопътен състав, шлосер, тапицер” в цех Ремонтен, ОП депо „Надежда” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 3727.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следните правни въпроси: следва ли в случай, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд да дава указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства; допустимо ли е съдът да признае незаконността на уволнението на основание, което не се претендира от ищеца. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика- ТР № 1 от 19.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 503 от 5.01.2012 г. по гр.д. № 77/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 665 от 1.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 84 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 1430/2011 г. на ІV г.о. на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. Д. М. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Е. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивния съд е съобразил задължителната съдебна практика. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което е допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от А. Д. М. срещу [фирма], [населено място] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, но че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е доказал правилността на преценката по същество при прилагането на критериите за подбор спрямо сравняваните служители, т.е. че ищцата действително е работила по-лошо отколкото предпочетения при подбора служител, за който е определено да остане на работа. Приел е, че изготвения от назначената комисия по подбор протокол, като частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на ищцата не може да й се противопостави, с оглед извършеното от нея оспорване. Ищцата изрично е оспорила законосъобразността на извършения подбор, което включва и самото крайно решение по подбора. В обобщение съдът е приел че работодателят не е доказал законосъобразността на подбора при спазване на критериите да остане на работа служителя който има по-висока квалификация и работи по-добре.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
Първият поставен в изложението въпрос е относим към задължението на въззвния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Съгласно приетото в т.2 та ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Приетото от въззивния съд, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване законосъобразността на подбора по чл.329 КТ, тъй като жалбоподателят е оттеглил искането си пред първата инстанция за изслушване на свидетелски показания, както и изрично е заявил пред въззивната инстанция, че няма доказателствени искания, а и съдът не е длъжен да указва на страната, че с представеното от нея доказателство не се установяват твърденията й не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На втория въпрос е дадено разрешение в редица актове на Върховния касационен съд, постановени за уеднаквяване на практиката, съгласно чл.291 ГПК. В представените от жалбоподателя решения е прието, че ищецът е длъжен да изчерпи в исковата си молба всички доводи, въз основа на които претендира за него да са произтекли права. Във въззивната жалба той следва да изчерпи всички доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, но не и за неговата правилност. По обстоятелства, непосочени в исковата молба и въззивната жалба, въззивният съд няма право да се произнася. В частност, по искове за отмяна на незаконно уволнение, първоинстанционният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба като основание на иска. В настоящия случай в исковата молба ищцата изрично е посочила, че смята, че не е извършен подбор, който е задължителен. По делото е представен от жалбоподателя- ответник по иска протокол № 1 от 10.01.2012 г. от назначена комисия за извършване на подбор и са оценени определените за подбор работници по показатели квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. На ищцата е дадена оценка от 20 т., а на колегата й Н. Коларски 34 т., поради което е предложена за съкращение М.. Протоколът е изрично оспорен от М., както и отразените в него констатации. Съгласно дадените разяснения в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС когато преценката за квалификация и ниво на изпълнение на работата на сравняваните работници или служители е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В съответствие с приетото в тълкувателното решение въззивния съд е приел, че в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на подбора, тъй като ищцата изрично е оспорила законосъобразното му извършване, което включва и правилността на самото крайно решение от подбора. В случая от събраните по делото доказателства това не е установено. Като предмет на спор между страните е поставен въпроса за законосъобразността на подбора, и работодателят следва да го докаже със всички допустими доказателствени средства. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото в тълкувателното решение разрешение. Не е налице противоречие и между приетото от въззивния съд и даденото в приложените решения разрешение, тъй като въпроса за законността на подбора е поставен още в исковата молба.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 735 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 15.01.2016 г. по гр. дело № 13448/2015 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на А. Д. М., със съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.V, ап. 82, адвокат Е. А. Д. направените разноски по делото в размер на 735 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: