РЕШЕНИЕ
N 563
София, 09 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември………………………..…………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева………………………..
Биляна Чочева………………………
при секретар…………..…………..Кр.Павлова…………………………………..и в присъствието
на прокурора………….…………..М.Велинова…………………………изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………..
наказателно дело № 558/2008 година.
На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият Д. Б. З. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на присъда № 273 от 04.12.2007 г. по н.о.х.д. № 116/2007 г. на Радомирския районен съд, влязла в сила с постановяването на въззивно решение № 18 от 10.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 36/2008 г. на Пернишкия окръжен съд. В искането са посочени всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, но подробно са развити само доводи за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствените материали по чл. 14, ал. 1, чл. 303, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Осъденият моли да бъде признат за невинен и оправдан, а гражданският иск – да бъде отхвърлен.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането за възобновяване е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери материалите по делото, установи следното:
С горепосочената присъда е постановено:
А) подсъдимият Д. Б. З. е признат за виновен в това, че на 25.10.2006 г. в центъра на с. И., община Р., пред кафе-аперитив, стопанисвано от Е. В. , чрез удар с крак в главата на Р. В. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок от около два месеца, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване; и
Б) на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД подсъдимият З е осъден да заплати на пострадалия М. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 4000 лева, заедно със законната лихва от датата на увреждането и 300 лева деловодни разноски.
С горепосоченото въззивно решение присъдата е изменена като размерът на наказанието “лишаване от свобода” е намален на една година, а в останалата част е потвърдена.
Искането за постановяване на оправдателна присъда в рамките на фактическите положения по проверяваните съдебни актове поначало не може да бъде уважено, защото констатациите и на двете съдебни инстанции покриват признаците на съставомерно деяние. Същевременно обаче доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, са основателни. В разрез с предписанията по чл. 14, ал. 1 НПК вътрешното убеждение и на двете съдебни инстанции е формирано без да е извършен обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали. Въззивният съд не само не е отговорил убедително на доводите на защитата (нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК), но е пропуснал да констатира очевидната едностранчивост и нелогичност на решаващите мотиви на първоинстанционната присъда, които очевидно не отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК.
Самата обстоятелствена част на обвинителния акт е провокирала към изследване на поведението на пострадалия – кмета на с. И., непосредствено предхождащо инкриминираното деяние. В обвинителния акт изрично е отразено, че подсъдимият Г свидетелят Г. С. “налетяли” да бият М. след като преди това последният “ненадейно ударил с юмрук по масата, след което я обърнал върху З. и С. ”, при което “двамата паднали на земята и върху тях се изсипали напитки и мезета”. Нещо повече, посочено е, че при обръщането на масата пострадалият “се пресегнал и с ръка ударил Г. С. в лицето”. Тези констатации на прокурора, изготвил обвинителния акт, са били потвърдени от показанията на група свидетели, включително отчасти дори и от самия пострадал. Вярно е, че въззивният съд се е присъединил към анализа на доказателствата, направен от първата инстанция, според който показанията на св. С не заслужават доверие, но информация за провокационното поведение на Р. М. се е съдържала и в твърденията на свидетелите Г, които са кредитирани от съдебните състави и са послужили за обосноваване на осъдителната присъда.
Непълнотата на доказателственото изследване по отношение на обстоятелство, което несъмнено попада в кръга очертан от чл. 102 НПК, обуславя отмяна на решението на втората инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Отговор трябва да получат два въпроса: а)съставлявало ли е поведението на пострадалия, непосредствено преди да получи съставомерното увреждане, насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, насочено към подсъдимия и б) предизвикало ли е това поведение състояние на силно раздразнение у дееца (в тази насока се налага назначаване на експертиза с участието на психиатър и психолог). Възможно е при повторното второинстанционно разглеждане на делото да се установят факти обуславящи приложението на по-леко наказуем престъпен състав – примерно чл. 132, ал. 1, т. 2 НК.
При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че и въпросът за авторството на деянието съвсем не е толкова безпроблемен. Фактически в тази насока в подкрепа на тезата на обвинението са единствено показанията на пострадалия Р. М. Нито един друг свидетел не установява, че именно подсъдимият З е причинил съставомерното увреждане чрез удар с крак в лицето на поваления на земята М. Въззивният съд безкритично се е съгласил с доказателствения анализ по мотивите на присъдата, но в някои отношения същият е нелогичен. От една страна изрично са изложени съображения защо не е дадена вяра на свидетеля С, но същото не се отнася и за свидетеля Г, а неговите показания също са подкрепяли защитната теза за друг механизъм на причиняване на инкриминираното увреждане – счупване на долната челюст при падане на земята. Освен това твърденията на С. , така както са възприети и от двете инстанции, че се оттеглил от сбиването, което продължило само между подсъдимия и М. , се разминават със съществени факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприети от редовните инстанции. Твърде малък принос към изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, имат показанията на свидетелите П първата изобщо не е видяла пострадалия на земята, а тезата на обвинението е, че в такова положение му е нанесен ударът, довел до съставомерния резултат, а втората, макар и да е видяла М. на земята не може да установи кой от намиращите се около него две-три лица му е нанесъл удар с крак в главата.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да направи по-прецизен анализ на доказателствените материали, да назначи експертиза, така както е указано по-горе, и по свое усмотрение да събере и други доказателства, необходими за изясняване на спорните фактически положения.
С оглед на изхода на производството по възобновяване не се налага произнасяне по искането за спиране на изпълнението, тъй като за подсъдимия остава приложима мярката за неотклонение, наложена до влизане в сила на присъдата – “подписка”.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила въззивно решение № 18 от 10.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 36/2008 г. на Пернишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по въззивната жалба на подсъдимия Д. Б. З. против присъда № 273 от 04.12.2007 г. по н.о.х.д. № 116/2007 г. на Радомирския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.