4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 10.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 39 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на ищеца С. И. Г. срещу решение № 2057 от 31.07.2018г. по в.т.д. № 6657/2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която се обезсилва решение № 1851 от 28.10.2016г. по т.д. № 2902/2016г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено на основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ решение от 10.04.2016г. на Общото събрание на Сдружение „Съюз на математиците в България” за потвърждаване на решение от 31.01.2016г. на Управителния съвет за свикване на Общото събрание и прекратява производството в тази част, поради недопустимост на иска, както и в частта за разноските, като съдът е отменил определението по чл.248, ал.1 ГПК на СГС относно разноските и е присъдил на ищеца ? от направените от него разноски за всички инстанции.
Касаторът поддържа, че изводът на съда за недопустимост на иска е неоснователен.. Счита, че не е бил надлежно уведомен за свикване на ОС на 10.04.2016г., тъй като съгласно текста на чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ законът предвижда изискванията за публично уведомяване на членовете на сдружението чрез ДВ и чрез поставяне на обявата на мястото за обявления в сградата на сдружението кумулативно, а не алтернативно. Същевременно намира постановеното в частта за разноските решение за очевидно неправилно. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата и делото, Сдружение „Съюз на математиците в България”, в писмен отговор излага становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на решението до касация, съответно счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първостепенното решение и да прекрати делото, съдът е намерил за основателно оплакването за недопустимост на иска срещу решението на УС за свикване на ОС.
Приел е за безспорно, че ОС има правомощието (и задължението) да провери редовността на собственото си свикване, вкл. и с нарочно решение. Решението по този въпрос обаче не представлява решение по смисъла на чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ и не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като има чисто процедурен, предварителен характер. Разгледал е хипотезата, при която ОС приеме свикването си за нередовно и откаже да разгледа въпросите по дневния ред, като е приел, че съдебният контрол за законосъобразност на това решение не включва правомощието на съда да задължи събранието да се произнесе по дневния си ред, а при хипотеза, че събранието приеме свикването си за редовно, законосъобразността на свикването подлежи на проверка инцидентно, като въпрос, обуславящ процесуалната законосъобразност на взетите решения по дневния ред.
Същевременно е намерил за неоснователни доводите, че е била спазена процедурата по свикване на Общото събрание. Посочил е, че въведеното с чл. 8, ал. 6 от устава на ответното дружество изискване за кворум за заседанията на Управителния съвет от 2/3 от общия брой на членовете на съвета не противоречи на чл.32, ал.2 ЗЮЛНЦ и е следвало да бъде спазено и при вземането на решението за свикване на общото събрание. След съпоставка на общия брой от 27 членове, при кворум 18 и присъствали 15, съдът е заключил, че Общото събрание е било нередовно свикано, съответно оспорваното решение за изменение на устава подлежи на отмяна. Поради тази причина е потвърдил първостепенното решение в частта, с която е отменено на основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ решение от 10.04.2016г. на ОС на Сдружение „Съюз на математиците в България” по т.4 от дневния ред за приемане на изменения и допълнения на устава на сдружението.
С оглед на гореизложеното и предвид различния изход на спора пред въззивната инстанция, апелативният състав е заключил, че първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде отменено изцяло. Приел е, че ищецът своевременно (с исковата молба) е представил доказателство за заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което тези разноски следва да се приемат за доказани. Съответно въз основа на чл.78, ал.1 и чл.78, ал.4 ГПК е приел, че всяка от страните има право на половината от направените за съответната инстанция разноски.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, като предопределящ изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Подлежи ли на съдебен контрол или са недопустими на съдебен контрол решенията на ОС, с което ОС се е произнесло в хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ, т.е. подлежат ли или неподлежат на съдебен контрол тези актове, с които ОС може да отмени актовете на органи на Сдружението, при установяване на противоречие със закона, устава и/или решенията на ОС на сдружението?”.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част, предвид следното:
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК –когато решението е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора правен въпрос не отговаря на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на делото и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Съдът се е произнесъл, че процесното решение на ОС не представлява решение по смисъла на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и съответно не подлежи на самостоятелно оспорване. Предмет на делото обаче не е иск по чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ, нито решение на ОС за отмяна на акт на УС, във връзка с които е поставен въпроса от жалбоподателя. С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно ТР № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е разглеждането на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и в частта за разноските на основание чл.280, ал.2, пред. 3-то ГПК. Очевидно неправилно пък би било съдебното решение / определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Атакуваният акт в частта за разноските, нито е в явно нарушение на закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част не може да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2057 от 31.07.2018г. по в.т.д. № 6657/2017г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на Сдружение „Съюз на математиците в България”, БУЛСТАТ[ЕИК], направени за настоящото производство разноски в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.