Р Е Ш Е Н И Е
№ 564/2009
София 15.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2576/2008 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Д.,с. Момчиловци, област С. , срещу въззивно решение от 11.04.2008г. по гр.дело № 113/2008г. на Смолянския окръжен съд.
С определение от 24.10.2008г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбата на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които се установява правото на собственост върху претендираните от ищеца гори.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация О. с. „З”- С. оспорва жалбата.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решението от 15.12.2007г. по гр.д. № 527/2007г. на Смолянския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Д. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за гора с площ 33,4 дка в ревир «Хаджийско», землище на с. М.. В. съд е приел, че ищецът не е установил правото на собственост върху процесните гори да е принадлежало на неговия наследодател. Представените от него стопанска карта и списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за горско стопанство, намиращи се в ревир „Х”, М. землище, не установяват правото на собственост на наследодателя на ищеца П. Д. , поч.1943г. Освен това съгласно Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия в списъците са включвани земи върху които държавата е отстъпвала правото на ползване и на ползувателите /яйлакопритежателите/ е била предоставена възможност да закупят същите чрез изплащане на съответните суми – петинки. Липсват доказателства по делото за изплащане и снабдяване с нотариален акт по реда на §7 от отменения Закон за изменение и допълнение на закона за продаване някои държавни гори в С. околия от 1911г.
В приложените съдебни решения, обосновали допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1,т.2 ГПК -/влязло в сила решение от 11.01.2008г. по гр.д. № 445/2007г. на С. окръжен съд/, по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ относно гори от същия ревир в същата местност е приета доказана материалноправна легитимация на ищеца въз основа на стопанска карта и списъци на горопритежатели. Застъпено е становище, че стопанските карти и списъците към тях, преценени с помощта на лесотехническа експертиза, са доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и установяват активната материалноправна легитимация.
За успешното провеждане на иска с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти, попадащи в приложното поле на закона, към момента на одържавяването им. Законодателят е разпоредил доказването правото на собственост да става с писмени доказателства : нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба,съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях, както и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където са съставени – чл.142 ГПК /отм./.
Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което не са направени и релевантни правни изводи относно твърдяното право на собственост. Ищецът се е позовал на списък на собствениците на частни гори и стопанска карта за ревир „Х” като допустими писмени доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, поради липса на съставен нотариален акт, договор или съдебен акт. По делото са били представени стопанска карта на същия ревир „Х” и препис – извлечение на списък на горопритежателите на ревира, издаден от Ц. държавен архив, фонд №8к, опис №4, архивна единица № 5* лист № 9*ъззивния съд не е зачел тези документи като годни да установят принадлежността на правото на собственост към релевантния момент поради липсата на данни кога са съставени. Същите са приети по делото без възражения и оспорвания от ответната страна. По делото е приета техническа експертиза относно площта на ревир „Х” по стопанския план от 1946г. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че му е известно списъците от ЦДА да са представени от ревирно л. с. М. в изпълнение на специален бюлетин от 1938г. Правните изводи на въззивния съд, че списъкът на горовладелците, които притежават частни гори и други земи в ревира, няма дата на съставяне и не може да удостовери правата на наследодателя на ищеца в претендирания обем, са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.188 и чл.142 ГПК /отм./. При положение, че не е зачел доказателствената сила на документа като част от съдържащата се в държавен архив преписка по фонд 8к, архивна единица № 5* опис №4, поради недостатъчност на данните в него, въззивният съд е следвало с оглед формиране на релевантни фактически и правни изводи да извърши проверка на всички съдържащи се в преписката относими документи и след това да извърши преценка на доказателственото значение на процесните списъци като установи в каква връзка са издадени, кога и компетентността на съставителя. Съдът трябва да съобрази общите и специални нормативни актове, действали към момента на съставянето им /Закон за г. , Закон за продаване на някои държавни гори в С. околия/, основанието за тяхното съставяне и да направи извод дали са съставени от длъжностно лице, част от структурата на съответния държавен орган, овластен по закон да удостоверява релевантни права или не. При необходимост от специални знания с експертно заключение може да установи основанието за съставянето на документа. Едва след това следва да направи и извод дали процесните документи могат да се ценят като списъци към стопанската карта по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и да удостоверят правата на наследодателя на ищеца в претендирания обем.
Липсата на изложени съображения на въззивния съд по посочените въпроси води до порочност на изводите му относно неоснователността на иска поради липса на материалноправна легитимация за ищеца са незаконосъобразни. Те са изградени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно мотивите по-горе, да извърши преценка на документите, на които ищецът основава правата си.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.04.2008г. по гр.дело № 113/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.