Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
София, 17.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 2046/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
М. М. М. и Р. М. И., двамата от гр. К., са подали касационна жалба против решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 421/2006 год..
Ответникът по касация, ищец по делото, Л. Д. С. от с. Я., област Кюстендил, не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 12. 6. 2007 г. по гр. д. № 421/2006 г. е оставил в сила решението на Кюстендилския районен съд по гр. д. № 388/2005 год. С това решение е допусната делба на апартамент в гр. К., конкретно описан, на 18 равни дяла, от които 15 дяла за Л. С. , и по един дял за М. М. , Б. И. и Р. И. , за всеки от тях поотделно. Съдът е установил, че съделителите М. , Б. и Р. И. са наследници на починалия през 1998 г. Милчо И. , който е син на починалия през 1968 г. Милан И. Наследници на последния са и другите му две деца Й. И. и М. И. , които заедно с К. А. , в качеството им на законни наследници /първите двама са племенници, а третият е брат/ на бившата собственица на апартамента М. С. , починала през 1994 г., са продали на Д. С. 5/6 ид. ч. от процесния апартамент с договор, удостоверен с нот. акт № 76/11. 8. 2004 г.. Купувачът Д. С. и съпругата му А. С. са подарили притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от апартамента на сина им Л. С. , с нот. акт № 184/29. 12. 2004 год. Извън тези разпоредителни сделки е останала 1/6 ид. ч. от апартамента, притежавана по наследство от М. И. – племенник на общата наследодателка М, която част е придобита от посочените по-горе трима негови наследници, ответници по иска за делба.
В касационната жалба на М. М. и Р. И. се излагат доводи за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че съдът неточно се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2004 г., ОСГК – ВКС, относно приложението на чл. 76 ЗН, необосновано е приел, че няма допуснати нарушения при извършване на сделката по нот. акт № 76/2004 г. и че представената като доказателство по делото, декларация от 12. 9. 2005 г. на К. А. , не доказва симулация на същата сделка.
Изводите и решението на въззивния съд са правилни.
При постановяване на решението, въззивният съд е приложил задължителната съдебна практика – ТР № 1/2004 г., с което е обявено за загубило сила Тълкувателно решение № 72/1985 г., т. 1, т. 2 и т. 4, с които е постановено, че недействителността по чл. 76 ЗН е абсолютна недействителност или нищожност. С ТР № 1/2004 г. е прието, че актът на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Наред с това въззивният съд е зачел т. 3 от ТР № 72/1985 г., с която е прието, че когато наследството се изчерпва само с една вещ, актът на разпореждане на сънаследник с идеална част, съответна на наследствения му дял е акт на разпореждане с наследството, което е получил и чл. 76 ЗН няма приложение. С оглед на тези постановки на ТР № 72/1985 г. /които не са отменени/ и при установения по делото факт, че спорният апартамент е единствената вещ, останала в наследство от общата наследодателка М, решаващият съд обосновано е приел, че възражението на ответниците по делото, за недействителност на сделката между другите сънаследници и праводателите на ищеца по делото, съгласно чл. 76 ЗН, не може да бъде зачетено. При това положение – сделката по нот. акт № 76/2004 г. е породила действие, 5/6 ид. ч. са станали притежание на Д. С. , който впоследствие валидно ги е подарил на ищеца Л. С. Той е легитимираният съсобственик на имота при предявяване на иска за делба и правилно съдът е допуснал делба между него и тримата ответници по иска – съсобственици по наследство, общо на 1/ 6 ид. ч. от апартамента.
Неоснователни са възраженията на касаторите, за невалидност на сделката по нот. акт № 76/2004г., поради опорочаване на процедурата по нотариалното удостоверяване и за нищожност на сделката поради симулация, установена от декларацията на продавача К. А. , че не е получил сумите. Жалбоподателите не са страна по договора за покупко-продажба и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД, не могат да оспорват неговата действителност, което право принадлежи само на заинтересованата страна по договора.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12. 6. 2007 г. по гр. д. № 421/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: