О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 19.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1816/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 63 от 19.02.18г., постановено по в.гр.д.№ 43/2018г./в решението погрешно е посочено, че делото е по описа за 2017г./ на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 970 от 23.11.17г. по гр.д.№ 1033/17г. на Пазарджишкия районен съд, с което по предявения от В. Б. С., Г. С. В. и Й. П. С. против В. Н. Р. иск к правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищците са собственици по наследство на общо 5/36 ид.части от овощна градина, с площ от 2,140 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”С.”, съставляваща имот № 017122 и от нива, с площ от 2,375 дка, находяща се в землището на същия град, м.”Кораба”, съставляваща имот № 018688 и е отменен издадения в полза на ответника констативен нот.акт № 43/15г. до размера на притежаваните от ищците идеални части от имотите.
По делото е установено, че правото на собственост върху процесните два имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение № 4 от 17.07.2000г. на ПК-Септември на наследниците на С. М. П., починала през 1956г., част от които са страните по делото, като ответникът е син на починалата на 22.11.2013г. нейна дъщеря З. Й. Р.. През 2015г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имотите изцяло на основание давностно владение, като във връзка с направеното по делото възражение за изтекла в негова полза придобивна давност е установено, че той през продължителен период от време /от 2002г. до 2014г./ е обработвал имотите.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че обработването на процесните имоти от ответника през посочения период от време не позволява да се направи извод, че са налице условията той да се легитимира като техен собственик по силата на изтекла придобивна давност. Изложени са съображения, че съсобствеността върху имотите е възникнала след реституцията им по реда на ЗСПЗЗ по наследяване, независимо от обстоятелството, че страните не са преки наследници на общата наследодателка, поради което ответникът е бил държател на частите на останалите наследници и за да е могъл да придобие техните идеални части по давност, той е следвало да отблъсне владението им, като доведе до тяхното знание намерението си да владее целия имот за себе си. Тъй като по делото не е установено ответникът да е предприел такива действия, които явно и недвусмислено да демонстрират намерението му за своене, съдът е приел това възражение за неоснователно. Посочено е, че такива действия са извършени едва през 2015г., когато ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целите имоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Кои са елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС и по конкретно дали в тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца и владението на вещта като своя да е противопоставимо на собственика; 2. Дали презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им е възникнала от юридически факт, различен от наследяването; 3.Към кой момент се придобива правото на собственост след изтичането на установения от закона срок по чл.79 ЗС и 4. Представения по делото констативен нотариален акт № 43/2015г. има ли обвързваща доказателствена сила по отношение на третите лица и съда. Поддържа, се също и че решенето е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба или при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна неправилност. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая първият и свързаният с него втори въпрос, обобщени, уточнени и конкретизирани от съда съгласно дадените в посоченото тълкувателно решение разяснения, а именно: приложима ли е презумпцията по чл.69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало никакви права върху имота, обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представеното от касатора решение № 262 по гр.д.№ 342/11г. на ВКС, ІІ г.о.
С оглед посочените по-горе съображения на съда за уважаването на иска вторият поставен въпрос не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение, поради което същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, а последният въпрос е решен в съответствие с дадените с ТР № 11/12г. на ОСГК на ВКС разяснения, според които когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /констативни или за правна сделка/, разпределението на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Даденото разрешение е приложимо и в настоящия случай, тъй като ищците се легитимират като собственици на имотите с решение на ПК- Септември, придружено със скици, което съгласно чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт .
С оглед допускането на въззивното решене до касационно обжалване на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 63 от 19.02.18г., постановено по в.гр.д.№ 43/18г. на Пазарджишкия окръжен съд.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на по 25 лв. и да представи вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: