О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 970/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3, във вр. с чл.623, ал.6 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. С., с вх.№6127 от 26.07.2011 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №1045 от 28.06.2011 год., по гр.д.№944/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено разпореждане от 09.10.2009 год. по гр.д.№1930/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.622, ал.2 ГПК е зачетено и признато решение на областен съд на Н., постановено по иск №5632/1999 год., произнесено на 07.06.2004 год. и заповед, издадена на 17.03.2005 год., изготвена на 09.06.2005 год. на Областен съд Н., както и на основание чл.623, ал.1 ГПК е допуснато изпълнение на решението на областния съд [населено място]. Софийският апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд фактически се е съобразил с нормата на чл.66, ал.2, т.”б” на Регламент/ЕО/ №44/2001 год., тъй като компетентността на кипърския съд не е оспорена и съответства на съществуващия към момента на производството Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела между НРБ и Република К., в сила от 1985 год. Приел е още, че в производството по чл.621 и сл.ГПК, не намират приложение правилата на чл.121, ал.2 КМЧП, за възможността на длъжника да направи възражение за погасяване на задължението, въз основа на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на чуждестранното решение, тъй като компетентността на съда се свежда само до съблюдаване формалните изисквания на чл.53 от Регламента.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон- чл.121, ал.2 КМЧП във вр. с чл.34 от Регламента, съобразно който съдебното решение не се признава, ако признаването явно противоречи на публичната политика на държавата-членка, в която се иска признаването, още повече, че самият ответник признава, че е получил плащане на главницата по решението в размер на 20 322 кипърски лири. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т. 3 ГПК, като поставя като значими за изхода на делото следните правни въпроси: 1/”Кой е приложимият в случая нормативен акт- КМЧП или Регламент/ЕО/ №44/2001 г.? 2/Приложима ли е разпоредбата на чл.121 КМЧП в производството по чл.623 ГПК и 3.”Представлява ли противоречие с публичната политика на държавата допускането на изпълнение на съдено решение, по което вече има извършено плащане”
Ответникът К. Г. П. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на поради прекомерност на дължимите на ищеца разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол по правния въпрос : „Приложима ли е разпоредбата на чл.121 КМЧП в производството по чл.623 ГПК” при допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсва пълна обективна идентичност между представените решения и обжалваното решение на Софийския апелативен съд. . Този въпрос обхваща и първият поставен въпрос кой е приложимият закон- КМЧП или Регламент/ЕО/№44/2001 г. Третият формулиран от касатора правен въпрос:”Представлява ли противоречие с публичната политика на държавата допускането на изпълнение на съдебно решение, по което вече има извършено плащане?”/аргумент от чл.34, ал.1 от Регламента във вр. с довода във въззивната жалба за извършено плащане./ е недопустим, защото се поставя за първи път в касационното производство. Възражение за отказ за признаване на чуждестранното решение на основание чл.34,т.1 от Регламента не са правени във въззивната жалба, а пределите на въззивната проверката за законосъобразност са очертани от нея/ чл.269 ГПК/, поради което развитите оплаквания в писмената защита не разширяват правомощията на въззивния съд по този въпрос.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1045 от 28.06.2011 год., по гр.д.№944/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: