О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
Гр.София, 15.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на 22 май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 504/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗС „Лев Инс“ АД срещу Решение № 1475/25.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 134/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, при участието на трети лица – помагачи Е. С. И., Н. Е. Н., С. Е. И.,В. Е. И., А. Е. И., с което след отмяна на решение № 6106/19.07.2016 г. по гр.д. № 5421/2014 г. на СГС, І ГО, 14 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете на Л. И. А. и С. Д. А. до размер на 92 000 лева за всеки ищец – за разликата над 88 00 лева до 180 000 лв. ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Л. И. А. и С. Д. А. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им И. С. Д., причинена при ПТП на 26.11.2013 г., по 92 000 лв. на всеки ищец ведно със законната лихва върху тези суми от 26.11.2013 г. до окончателното им плащане. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение на СГС е потвърдено. С него застрахователят е осъден да заплати на Л. А. и на С. А. по 88 000 лв.на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им И. С. Д., починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 26.11.2013 г. до окончателното им плащане, и исковете са отхвърлени до пълния предявен размер – 200 000 лв. за всеки ищец, като неоснователни.
Поради необжалването му от ответника в осъдителната част – до размер на 48 00 лв. за всеки ищец, първоинстанционното решение е влязло в сила в посочените осъдителни части. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му в частта, в която претенциите са уважени над 48 000 лв. до размер на 180 000 лв. ведно със законната лихва.
Ответниците по касация изразяват становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Третите лица – помагачи, привлечени от ответната страна, не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересувана легитимирана страна срещу подлежа що на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС, поради което се явява процесуално допустима. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „ВЕКТРА“, застрахован при ответното АД по застраховка „Гражданска отговорност“, Л. Е. И., управлявал процесния автомобил със скорост над 100 км/ч в [населено място], по посока центъра. В зоната на кръстовище, навлизайки в десен завой, изгубил управлението върху автомобила вследствие на високата скорост, с която се движел, преминал през пътната лента на насрещното движение, напуснал платното вляво, качил се върху тротоарната площ, поради удара в левия бордюр се завъртял и се удари челно в крайпътно дърво, поради което на пътуващия в автомобила на предната дясна седалка И. Д., са причинени множество травми, несъвместими с живота. С оглед високата скорост /над 100 км/ч/ при разрешена 50 км/ч получените деформации на тавана на купето в зоната на мястото, на което е седял пострадалият, вещото лице обосновава извода , че е възможно да настъпят тежки травми, независимо от това дали загиналият е бил с поставен предпазен колан. Съобразно данните от заключението на комплексна СМАТЕ въззивният съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредата чрез непоставяне на обезопасителен колан. С оглед механизма на удара е без значение за леталния изход дали пътникът е бил с поставен предпазен колан.
Съдът е заключил, че е неоснователно и второто възражение за съпричиняване чрез съзнателно излагане на риск, поради качване в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, повлиян до степен над допустимото. Чрез показанията на разпитания свидетел И. П., пътувал на задната седалка в автомобила, се установява, че тримата участници в ПТП са употребили алкохол на обед в деня преди ПТП – бира и ракия, около 15,30 ч. пили кафе и когато потеглили с автомобила в ранните часове на другия ден, на деликвента Л. И. не му личало да е пил, не миришел на алкохол. При липса на данни кога и дали е преустановен приемът на алкохол от водача и липса на доказателства пострадалият да е знаел, че приетият от деликвента алкохол е над законоустановения минимум съдът е заключил, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано и първоинстанционният съд необосновано е приел 20 % съпричиняване от страна на пострадалия син на ищците.
За справедливо възмездяване на неимуществените вреди, произтекли от деликта, въззивният съд е определил обезвреда в размер на 180 000 лв. за всеки от родителите на починалия, като е отчел младата му възраст – 20 години, близките отношения с родителите, обстоятелството, че са живели в едно домакинство, преживените болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната необратима загуба. Взети са предвид и лимитите на застрахователно покритие, както и обществено-икономическите условия към момента на увреждането, поради което е прието за занижено определеното от първоинстанционния съд обезщетение.
И. от касатора правен въпрос по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловил правната воля на въззивния съд по предмета на делото, но е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК по въпросите относно предпоставките за съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за начина на определяне конкретната степен на приноса на пострадалия в хипотезата, когато е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол и за възможността за намаляване на дължимото обезщетение при условие, че основният фактор за настъпване на ПТП е извън поведението на пострадалия / Решение № 141 от 31.08.2017 г./ на Второ т.о. на ВКС по т.д. № 2372/2016 г., Решение № 66 от 01.06.2017 г. по т.д. № 650/2016 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на Второ т.о. на ВКС и др./.
Предвид изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС по въпроса относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, при която пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1-ви състав на Второ ТО, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1475/26.06.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, постановено по в.гр.д. № 134 по описа за 2017 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
УКАЗВА НА КАСАТОРА да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 5280 лв. и да представи платежния документ в деловодството на ТК.
Делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване след представяне на документа за внасяна на ДТ в определения размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: