Р Е Ш Е Н И Е
№ 565
София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Богданова гр. д. №94 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а б ”а” ГПК /отм./ вр.§ 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. м. б. за активно лечение “А” ЕАД, гр. С. срещу въззивно решение № 320 от 9.10.2007 год. по гр.д. № 916/2007 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 3.11.2006 год. по гр.д. № 6254/2005 год. на Софийски районен съд и е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което болницата е осъдена да заплати на Е. П. Т. от гр. С. на основание чл.49 ЗЗД сумата 9 400 лв. обезщетение за неимуществени вреди, последица от извършената на 17.04.2000 г. операция на лявото око и 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 17.05.2002 г. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/ отм./, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.
Е. П. Т. от гр. С. е предявила срещу УМБАЛ “А” ЕАД, гр. С. искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 9 400 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания от отлепване ретината и изваждане лявото око, резултат от проведена на 17.10.2000 г. операция за отстраняване катаракта на окото и развилия се възпалителен процес на окото и 600 лв.- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за медикаментозно лечение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция, с което са били отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпяните от Т. неимуществени и имуществени вреди и осъдил УМБАЛ”А” ЕАД, гр. С. да заплати претендираните обезщетения.
За да осъди болницата да заплати на Т. претедираните суми съдът е приел, че е налице причинна връзка между извършената на 17.04.2000 г. от проф. Т операция от катаракта на лявото око и протеклия след нея остър инфекциозен процес, завършил с ослепяване на това око и изваждането му, за да не се инфектира другото око, макар и с намаляло зрение. Приел е за неоснователно възражението на представителя на болницата, че причината за инфектиране на окото не е оперативната интервенция и престоя в болницата, а вероятно битова травма довела до скъсване на конци на оперираното око, което наложило на 12.05.2000 г. проф. Т да предприеме незабавна оперативна интервенция завършила със зашиване на раната в окото, обосновано на липсата на отбелязвания в медицинската документация след изписването на Т. от болницата да й е назначено медикаментозно лечение, съответно на възпалителен процес. Наличието на причинна връзка между извършената от лекари на болницата оперативна интервенция, престоя в болницата и развилия се инфекциозен процес в оперираното око довел до ослепяване на лявото око и последващото му изваждане, съдът е основал на показанията на разпитаните по делото свидетели Т. , К. , преценени при условията на чл.136 ГПК /отм./ и Р. Съдът на основание чл.101, ал.2 ГПК /отм./ е изключил като доказателства представените от ответната страна копия от ЛАК. Изложил е съображения, че от представената медицинска документация по делото не е установено на 12.05.2000 г. да е извършена оперативна интервенция, свързана със зашиване скъсани конци на оперираното око. Приел е, че неотразяването в медицинската документация на назначеното медикаментозно лечение за овладяване на инфекциозния процес е проява на небрежност от страна на служители в болницата. Съдът не е възприел заключенията на приетите по делото медицински експертизи в частта им, че извършената операция и болничния престой в Очната клиника на болницата не е причина за инфекцията, като изготвени на база представената медицинска документация, вкл. и документирането на извършеното на 12.05.2000 г. зашиване на скъсани конци, отразено в историята на заболяването на ищцата и удостоверено с протокол от 17.04.2002 г. Предвид оспорването на тези доказателства от ищцата, с твърдение че интервенция на 12.05.2000 г. не й е извършвана съдът е открил производство по чл.154 ГПК /отм./ и отчитайки характеристиката им на частни свидетелстващи документи изготвени от трето неучастващо в процеса лице е приел, че в тежест на болницата е установяването на оспорения от ищцата факт. При извършената съвкупна преценка на събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства съдът е приел, че отразеното в историята на заболяването в частта, за зашити на 12.05.2000 г. два скъсани конеца и протокола за тази операция не съответстват на действителното положение. Този извод съдът е изградил въз основа показанията на св. Т, К. и Р. , че ищцата нито е споделяла, нито е постъпвала в клиниката на 12.05.2000 г., както и на представеното от болницата писмо от 2.10.2006 г., че при извършена проверка в Клиника по очни болести към 30.09.2006 г. журналите от оперативни протоколи за периода 1.01. – 20.09.2000 г. липсват, а от извадката от амбулаторна книга на очната клиника е установено, че е отразено постъпването на ищцата на 13.04.2000 г. и всички прегледи и постъпили пациенти след тази дата и до 20.07.2000 г., като липсва отразяване ищцата да е постъпвала на 12.05.2000 г. Приел е за доказано от показанията на св. Т, К. и Р. , че пряка причина за инфекцията на лявото око, в резултат на която Т. е получила отлепване на ретината, извършен е серклаж на окото, а в последствие се стигнало до пълно ослепяване и изваждането му, от което е последвало намаление на централното зрение е престоя в очната клиника на болницата и извършената оперативна интервенция на 17.04.2000 г. За претърпяните болки и страдания, резултат от извършения деликт от лекари на б. е присъдил претендираните обещетения за неимуществени вреди в размер на 9 400 лв. и 600 лв. имуществени вреди.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Доводът се обосновава с това, че събраните по делото доказателства са обсъдени едностранчиво, а изведените фактически изводи не съответстват на установените по делото факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Доводът е неоснователен. За да се ангажира отговорността за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД по делото следва чрез пълно и главно доказване ищецът да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди, виновни и противоправни действия на служители на УМБАЛ “А” ЕАД, гр. С. при изпълнение на служебните им задължения или бездействия, наличие на причинна връзка между противоправните действия или бездействия и причинените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящият случай изводът на въззивния съд, че е налице пряка причинна връзка между претърпяните от Т. вреди, резултат от развилия се инфекциозен процес на лявото око и последвалото ослепяване и престоят й в очната клиника свързан в извършената от лекари при болницата оперативна интервенция на 17.04.2000 г. е правилен и основан на събраните по делото доказателства. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че след извършената операция на лявото око на 17.04.2000 г. са настъпили усложнения, което е наложило по-дълъг престой в болничното заведение и лечение с противовъзпалителни инжекции, което говори за развил се инфекциозен процес, последица от който е ослепяването и изваждането на оперираното око. Този извод съдът е основал на показанията на свидетелите Т, Р. и К. С тях е установено, че след извършената оперативна интервенция още при престоя на ищцата в болницата се развил инфекциозен процес на оперираното ляво око, което наложило поставяне на инжекции за предотвратяване развитието на процеса. Лечението е продължило и след изписването й от болницата. Съдът е изложил съображенията си мотивирали го да даде вяра на показанията на тези свидетели, независимо, че Т. и К. са нейни близки роднини, защото те ежедневно са контактували с ищцата и имат непосредствени впечатления от състоянието на лявото й око, като К. е придружавала ищцата до болницата за поставяне на противовъзпалителните инжекции. Техните показания се подкрепят и от показанията на св. Р, която не е роднина. За това че следоперативния период не е протекъл както обикновено при такива операции, с изписване на болния на следващия ден свидетелства по-дългия престой на ищцата в болницата и сравнително намалената зрителна острота при изписването й, отразени в заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, приета в производството пред районния съд. Обстоятелството, че в медицинската документация не е отразено инжекционното лечение не налага обратния извод, че такова не е провеждано и че инфекциозния процес не се е развил при престоя на ищцата в болницата , а е резултат от битова травма настъпила в по-късен момент в каквато насока са доводите на жалбоподателя. При установения по делото факт, че медицинската документация не е водена редовно, че част от нея липсва, неотразяването в нея на проведеното лечение за преустановяване на развилия се инфекциозен процес не налага извод, че инфектирането на окото не е установено в болницата и че не е провеждано лечение. Задължение на служители при болничното заведение е поддържането в изправност на медицинската документация, отразяването на извършените в болничното заведение манипулации и интервенции, както и съхраняването на същата. По вина на служители на болничното заведение не е отразено проведеното лечение, поради което то не може да се позовава на собствената си небрежност и да черпи права от това. Неблагоприятното развитие на следоперативния период във връзка с развилата се инфекция, недостатъчните усилия от страна на медицинските работници в очната клиника за преодоляване на тези неблагополучия са в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици.
Развитият в касационната жалба довод, че съдът е игнорирал част от доказателствата установяващи,че ищцата не е ходила на контролни прегледи след 17.04.2000 г., от което може да се изведе извод, че до 12.05.2000 г. е била в добро здравословно състояние и скъсването на два от шевовете на окото, за което причината може да бъде и битова е довело до инфекцията и последвалите неблагоприятни последици е неоснователен.
На първо място правилно е изключено като доказателство представеното копие от ЛАК на ищцата, поради непредставяне от страна на болницата на оригинала. На второ място представените от жалбоподателя доказателства за извършена интервенция на лявото око на 12.05.2000 г. са били оспорени от ищцата по реда на чл.154 ГПК. Съдът е дал правилната характеристика на доказателствата като части свидетелстващи, правилно е разпределил доказателствената тежест и при извършената съвкупна преценка на относимите към оспорвания факт доказателства е приел, че отразеното в тях не установява действителното положение. Този извод съдът е изградил на показанията на св. Т, Р. и К. , относно това че ищцата не е споделяла да е претърпяла битова травма, нито да е постъпвала в болницата за зашиване скъсани конци на окото, както и на представената извадка от амбулаторната книга на очната клиника, в която не е отразено постъпването й на 12.05.2000 г. В допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че тази интервенция е извършена това не опровергава установеният факт на развил се инфекциозен процес след операцията извършена на 17.04.2000 г. Обстоятелството, че при ищцата е налице т.н. аблационна болест, т.е. предразположение към отлепване на ретината и на лявото око, тъй като тя била оперирана през 1994 г. за отлепване на ретина на дясното око е било известно при постъпването й в Очната клиника и не изключва причинна връзка, а следва да се отчете при определяне размера на обезщетението, както правилно е приел въззивният съд.
Неоснователно е оплакването, че въззивният съд приел за доказано, че инфектирането на окото е настъпило още при болничния престой на ищцата в Очната клиника само на показанията на свидетелите Т, Р. и К. , от които последната, като сестра на ищцата била заинтересована, който извод противоречи на заключенията на вещите лица. Заключенията на вещите лица са изготвени на база представената медицинска документация и отразеното в личния амбулаторен картон на ищцата. Последният е изключен като доказателство на основание чл.101, ал.2 ГПК /отм./, а в медицинската документация, поради небрежност не всичко е отразявано. За да не възприеме заключенията в частта, че липсват данни за развил се инфекциозен процес при престоя на ищцата в болницата съдът се е мотивирал именно с това, че тези доказателства не отразяват действителното положение и кредитирайки показанията на посочените свидетели, които са от кръга на най-близките на ищцата, били са в непрекъснат контакт с нея, интересували са се кога ще бъде изписана от болницата и по този повод са разбрали, че й се поставят инжекции за овладяване на инфекцията, като св. К я е придружавала до клиниката след изписването за поставяне на тези инжекции, били са свидетели на оплакванията на ищцата по повод на инфекцията и на това в какво състояние е окото. Съдът не е длъжен да възприеме медицинската експертиза /експертизи/, а я обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което в случая е направил и въззивния съд- чл.157 ГПК /отм./.
Определеният от въззивния съд размер на обезщетението за претърпяните от ищцата неимуществени вреди е съобразен с въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В частта, с която е присъдено обезщетение за претърпяни имуществени вреди-разходи за медикаментозно лечение в размер на 600 лв. въззивното решение съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ не подлежи на касационно обжалване.
Или, в обобщение, обжалваното решение е правилно. Не е допуснатото нарушение на материалния закон. Относимите към спора доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, поради което не е допуснато нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК. Изводите съответстват на събрания доказателствен материал. Поради това, не са налице наведените касационни основания за неправилност на решението, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 320 от 9.10.2007 г. по гр.д. № 916/2007 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :