Решение №565 от 22.12.2008 по нак. дело №564/564 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№  565
 
София,  22 декември  2008 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
                                                                           ЖАНИНА НАЧЕВА
 
 
при участието на секретаря  Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 564/ 2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимата Н. П. С. против въззивно решение № 329 от 15.08.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 513/2008г. на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимата се твърди, че „ решението е явно несправедливо”, след което е излагат съображения , които по съдържанието- една част могат да се приемат като съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а други касаят обосноваността на решението. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимата не се явява, а защитникът й поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери решението в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийския апелативен съд с решение № 329 от 15.08.2008г. по в.н.о.х.д. № 513/2008г. е потвърдил присъда № 4 от 11.01.2008г. постановена по н.о.х.д. № 2105/2005г. на Софийски градски съд.
С присъдата подсъдимата Н. П. С. и С. С. Б. са признати за виновни в това ,че на 22.06.2001г. в гр. С. в съучастие като съизвършители, а Б. и при условията на опасен рецидив,отнели чужди движими вещи на обща стойност 158.72лв. от владението на Г. Т. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл.199,ал.1, т.4 НК за Б. и по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК на Н. С. е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващи се в неправилна преценка на доказателствените материали и най вече на показанията на пострадалия свидетел, е неоснователен.
При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателства, относими към предмета на доказване, като проверката и преценката им е извършена в съответствие с изискванията на чл.107, ал.5 НПК. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствени средства, нито пък са изопачени фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делоточастието на подсъдимата в престъплението е доказано по несъмнен начин и по този въпрос в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 НПК въззивният съд е посочил основанията, поради които не приема доводите, че тя не е автор на престъплението. Възражението, че след като на досъдебното производство не е извършено разпознаване, както разследващия орган, така и обвинението са лишили подсъдимата от възможността да докаже версията си,е неоснователно. Разпознаване се извършва когато е необходимо да се потвърди идентичността на подсъдимата, а в конкретния случай такова не се е налагало. Непосредствено след упражнената сила и отнемането на вещите, пострадалият е потърсил съдействие от органите на реда и последните са задържали подсъдимите. Това е станало не само по описанието на пострадалия,а е установено и от други свидетелски показания- на полицейски служители, които са видели подсъдимата, заедно с пострадалия.
Настоящият състав намира, че в решението е даден отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата. Съображенията се споделят изцяло и не следва да се повтарят, още повече, че възраженията касаят обосноваността на решението, която не е предмет на контрол от касационната инстанция, след като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При приетите за установени фактически положения с признаването на подсъдимата за виновна и осъждане за престъпление по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 НК материалният закон не е нарушен, поради което и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не е налице.
Поради изложените съображения и при липсата на соченото касационно основание въззивното решение следва да се остави в сила.
 
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
 
 
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 15.08.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 513/2008г. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top