О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр. София, 22.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. № 2328 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 43 от 20.02.2015г. по в.т.д. № 748/2014г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 889 от 06.10.2014г. по т.д. № 883/2014г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за заплащане на сумата от 32 813,77 лева – заплатени за периода септември 2012г. – април 2013г. цени за достъп до мрежата на [фирма], ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 813,01 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.07.2014г. до 15.05.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че отмяната на незаконосъобразен административен акт води до заличаване с обратна сила на породените от отменения акт правни последици, като това важи на по-силно основание за акт с допуснато по закон предварително изпълнение, каквото в случая е решението на ДКЕВР. Касаторът счита, че при отпадане на административния елемент от смесен фактически състав, в следствие на отмяна на акта, отпада и задължението за заплащане на цена, тъй като без определен размер тя не е ликвидна и изискуема. Касаторът е навел и твърдения, че наличието на достъп до мрежата не обосновава заплащането на цена за достъп, ако няма действащ административен акт, който да определя размер на цената, като наличието на облигационно отношение също не е достатъчно, за да има валидно определена цена за достъп, а освен това достъпът на касатора през процесния период не е бил възмезден.
Ответникът по жалбата, [фирма], твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключват договори за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа, които договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия. Съдът е установил, че отношенията между производителя и електроразпределителното дружество са облигационни и възмездни и са на основание сключен между тях договор за достъп от 23.08.2012г., а задължението за заплащане на цена на услугата „достъп“ е елемент от съдържанието на договора за продажба на ел. енергия, като нейният размер се определя от ДКЕВР като орган, който определя временни и окончателни цени. По тази причина, според съда, отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер. Основанието за заплащане на сумите за достъп е сключения договор за продажба на ел. енергия и фактически свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп“ до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и отмененият с обратна сила административен акт няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане. Същият се явява елемент от фактическия състав на възникналото търговско правоотношение, доколкото е определило цената на същото. Съдът е изложил съображения, че отмяната на временните цени не променя възмездното правоотношение в безвъзмездно и не се създава задължение на доставчика за връщане на цялата получена парична престация, като получена на отпаднало основание. Съдът не е установил съществуването на правно основание, по което е извършено плащането, което впоследствие да е отпаднало с обратно действие. Според съда, отмяната на административния акт не води до прекратяване на договорната обвързаност, респективно и основанието на разменените престации не отпада. Съдът е преценил, че уважаването на иска за връщане на платените суми в пълен размер би ощетило страната, която е предоставила услугата „достъп“ и би довело до неоснователно обогатяване на получателя на услугата в размер на дължимите разходи за ползване на предоставената услуга.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като касаторът поставя следният материалноправен въпрос, който счита, че в обжалваното решение е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Когато по възникнало правоотношение /или договор/ има парично задължение, чийто размер се определя от акт на държавен отговор (т.е. налице е смесен фактически състав с гражданскоправен и административноправен елемент) и актът бъде отменен (т.е. отпадне административноправният елемент, така че в резултат на това фактическият състав остава без елемент и е незавършен), подлежат ли на връщане паричните престации, направени през срока на действие на акта и дали отмяната на решението на ДКЕВР внася изменение в отношенията между страните, водещо до отпадане с обратна сила на породените от решението правни последици, а именно задължението за заплащане на цена за достъп в определения от административния орган размер и има ли основание получателят на това плащане да го задържи, независимо от отмяната на административния акт, позовавайки се единствено на реално предоставяне на услугата „достъп? Касаторът се позовава на следната практика на съдилищата: решение от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 2208/2014г., решение от 19.01.2015г. по в.гр.д. № 2827/2014г. и решение от 16.01.2015г. по в.гр.д. № 2413/2014г. на Окръжен съд – Варна.
Настоящият състав намира, че формулираният въпрос обуславя изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по конкретизирания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Когато размерът на паричната престация по договор за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега К./ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 712,54 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 20.02.2015г. по в.т.д. № 748/2014г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора, [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 712,54 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.