О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 08.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.09 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 52 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. К. К. от [населено място], чрез адв. Г.Н.- БАС, против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-104 от 17.07.2013 год., по в.т.д.№ 1324/ 2013 год., с което е потвърдено решение № 763 от 07.05.2013 год., по гр.д.№ 814/2013 год. на Бургаския районен съд за приемане на установено по отношение на касатора, като ответник по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, че същият дължи на ТД [фирма], [населено място] сумата 6 578 евро, по запис на заповед, издаден на 07.03.2011 год. в [населено място], с падеж -01.09.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.08.2012 год. до окончателното и изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4187 от 16.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 6375/2012 год. на Бургаския районен съд и в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 1711 лв. общо за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.193 ГПК, във вр. с чл.154, ал.1 ГПК и чл.266 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК са : 1.”Допустимо ли е назначаване на съдебно- графологична експертиза във въззивната инстанция, когато по реда на чл.193 ГПК своевременно е оспорена автентичността на документа, но не е изслушана такава в първоинстанционното производство, поради неангажирането и от страната?” и 2.” При направено оспорване истинността на документ по реда на чл.193 ГПК, длъжен ли е решаващият съд да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, според вида на оспорения документ и да им даде срок за ангажиране на доказателства?”
Като израз на визираното противоречие са цитирани постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 113/ 04.06.2013, по гр.д.№ 759/2012 год. на ІV г.о. ; № 125 от 12.09.2012 год., по гр.д.№ 1135/2011 год. на ІІ г.о.. и № 243/31.05.2011 год., по гр.д.№ 976/2010 год. на І г.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГП К, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 6 578 евро, по запис на заповед от 07.03.2011 год. Бургаският окръжен съд е приел, че менителничният ефект е редовен от външна страна по см. на чл.535 ТЗ и е издаден от ответника за обезпечаване на паричното му задължение по твърдяното в исковата молба каузално правоотношение между страните -писмена спогодба/ споразумение/ от 07.03.2011 год., което изрично признато от длъжника в чл.2, ал.2 от същото е било непогасено и изискуемо към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 6375/12 год. на БРС.
Позовавайки се на липсата заявени с отговора на исковата молба доказателствени искания и отсъствие на процесуален представител на ответника в първото по делото съдебно заседание пред БРС решаващият съд е отхвърлил, като недоказано, своевременно направеното от последния оспорване автентичността на процесния запис на заповед. Изложил е съображения, че доколкото с разпореждане № 3718/ 15. 02. 2013 год. първоинстанционният съд е дал общи указания на страната, че в отговора на исковата молба следва да се посочат доказателства и конкретни обстоятелства, които ще се доказват с тях, са изпълнени изискванията на чл.146 ГПК, поради което отсъства допуснато в първоинстанционното производство процесуално нарушение, даващо основание за приложението на чл.266, ал.3 ГПК, във вр. с чл.193 ГПК и изслушване на поисканата с въззивната жалба от К. съдебно- графологическа експертиза.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси са обуславящи за крайния изход на делото и попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно е и позоваването на селективния критерий по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
С цитираното от касатора решение № 113/04.06.2013 год., по гр.д.№ 759/2012 год. на състав на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК е постановено, че с определението за откриване на производството оспорване на документа съдът е длъжен изрично да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест по чл. 193, ал.3 ГПК, като съобрази вида на оспорения документ и им определи срок за посочване и за представяне на такива доказателства.
В същия смисъл е и изразеното становище в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 57/16.04.2013 год., по гр.д.№ 871 /2012 год. на ІІІ г.о. на ВКС, според което по въпроси и обстоятелства от предмета на спора, за изясняването на които са необходими специални знания, съдът може да събира и служебно доказателства. Това от своя страна означава, че при оспорване автентичността на подписа на документ той служебно следва да назначи и съответна съдебно- графологическа експертиза, ако страната, чиято е доказателствената тежест не е посочила такава.
Възприетите в задължителната практика на ВКС разрешения на поставените процесуалноправни въпроси са в несъответствие с изразеното в обжалвания съдебен акт на БОС становище по същите и следователно допълнителната процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в случая е доказана.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-104 от 17.07.2013 год., по в.т.д.№ 1324/ 2013 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора В. К. К. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 257.31 лв./ двеста петдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен платежен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ уведоми изрично страната, че при невнасяне на определената държавна такса в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изпълнение на дадените указания делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: