1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 13.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1197/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.05.2003 г. по гр.д.№ 13653/ 2002 г. на Софийски районен съд, 45 състав, потвърдено с решение от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 447/ 2007г. на Софийски градски съд, ІІ-а гр.отделение е отхвърлен искът за собственост, предявен от Методи С. Д. против Г. А. Ф.- Ч. и Н. А. Ф. по отношение на дворно място от 952 кв.м., представляващо парцел ХVІ-790 в кв.61 по плана на [населено място], кв.Д., в.з „С. –Д. ІІ”, бивша м.”П.”.
Ищецът / починал в хода на делото и заместен от наследниците си С. М. Павлова и Й. М. С./ е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика, изискваща съдът да прецени всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност и да се произнесе въз основа на доказателствата по делото и на закона.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и като неподлежаща на касационно обжалване поради отсъствието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявеният иск е за ревандикация на парцел ХVІ- 790 в кв.61 по плана на кв.Д., като ищецът Методи С. Д. се е легитимирал като собственик с решение на поземлената комисия за възстановяване на имота в стари реални граници. Представил е доказателства, че имотът е принадлежал на М. С. Д. /негова майка/, която съгласно протокол за доброволна делба от 21.Х.1960г. по гр.д.№ 10670/ 58г. е получила в дял нива от 2,9 дка в м.”П.” при съседи- от две страни манастирска нива и Б. Ст.П.. За да отхвърли иска възивният съд е изложил съображения, че представените доказателства не установяват наследодателката на ищеца да е била собственик на имота, както и че полученият от нея имот при доброволната делба да е идентичен с имот пл.№ 219, въз основа на който са определи старите реални граници на имота, възстановен от поземлената комисия.
По въпроса за идентичността на имота е прието заключение на в.л. С. Б., според което между имот пл.№ 219 по кадастъра от 1950 г., по който е извършено възстановяването от поземлената комисия и имотът, получен от майката на ищеца при делбата, не е възможно да се установи идентичност поради несъответствие в индивидуализиращите ги белези като местност, площ и съседи.
По делото има данни, че наследодателят на ответниците е получил имота за ползване по ПМС № 21/ 63 г., поставил е в него дървена сглобяема барака, с пристроени към нея лятна кухня, барака и др. /в.л.Б., стр. 177 /, и е поискал оценка на терена с цел изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Със заповед № РД- 03- 164 от 19.09.94г. на кметския наместник на ТОА „В.” е отказано извършването на оценка, но с решение на СГС по гр.д.№ 1560/ 96г. заповедта е обявена за нищожна и преписката е изпратена за произнасяне по молбата от Столичната община, която е компетентният административен орган. Няма данни производството по оценка да е приключило.
С оглед качеството на ответниците като наследници на ползвател, който разполага само с правото да изкупи имота, а ако не го стори в определен срок това право се прекратява съгласно §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, по делото се поставя въпросът за допустимите възражения срещу иска, които тези ответници могат да противопоставят на лицата, ползващи се от решението на поземлената комисия за възстановяване на имота. В тази връзка следва да се посочи, че пред ОСГК на ВКС е висящо ТД № 9/ 2012 г. за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Допустимо ли по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ПК, в това число и че лицето, на което е възстановено правото на собственост не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята”. Общото събрание на Гражданската колегия е сезирано с този въпрос поради наличието на противоречива съдебна практика. Предметът на тълкувателното решение съвпада с правните въпроси, които се поставят по настоящото дело във връзка със задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, поради което следва да се приеме, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК във вр.чл.229, ал.1, т.7 и чл. 292 ГПК да се допусне касационно обжалване на решението, като производството по делото следва да се спре до постановяване на решение по ТД № 9/ 2010 г.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е ЛИ
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 447/ 2007г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-а гр.отделение.
Спира производството по настоящото дело до приключване на ТД № 9/ 2010 г. на ОСГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: