Р Е Ш Е Н И Е
№ 566
София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 571/ 2008 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Осъденият А. П. П. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 186/2008г. на Хасковския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение , признаване на осъдения за невинен по предявеното обвинение, алтернативно- приложение на чл.66, ал.1 НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода. Съображенията изложени в подкрепа на тези искания се свеждат до неправилното осъждане за деяние, което не е престъпление и до неоснователен отказ да се приложи условното осъждане.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на осъдения твърди и че незаконосъобразно са приложени чл.25 и чл.68 НК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения, поради което и то следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , като прецени доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като касае влязъл в сила съдебен акт, непроверяван по касационен ред, от легитимна страна и в предвидения в чл.421, ал.3 НПК срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно и съображенията за това са следните:
Димитровградският районен съд с присъда № 158 от 02.04.2008г. по н.о.х.д. № 790/2007г. е признал подсъдимия А за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от 15.12.2004г. до 15.09.2006г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил в различни граждани заблуждение, че ще им достави безплатна техника, само срещу заплащане на транспортните разходи и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 588лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим.
На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия общо наказание за определените му по н.о.х.д. № 78/2002г. на Районен съд- Царево и н.о.х.д. № 793/2003г. на Районен съд гр. Ш. в размер на най- тежкото, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
На основание чл.68, ал.1 НК съдът е постановил определеното общо наказание, от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено да се изтърпи, като определил и първоначален „общ” режим.
С решението на Хасковския окръжен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 186/2008г. присъдата, в наказателно- осъдителната й част, е била потвърдена.
Възражението, че с признаването на подсъдимия за виновен и осъждането за деяние, което не е престъпление, съдът е нарушил закона, е неоснователно. Наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не е налице.
При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателства, относими към предмета на доказване. В оценъчната си дейност съдилищата не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните ,поради което и да налагат въпреки липсата, на конкретен довод по чл.348, ал.1, т.2 НПК в искането, намеса на настоящата инстанция.
При неоспорените по същество фактически положения, в рамките на които касационната инстанция проверява нарушен ли е материалния закон, настоящият състав намери, че той е приложен правилно. Възражението, че във всички инкриминирани случаи се касаело до редовни гражданско- правни сделки,а не до измама, е правено и пред двете редовни инстанции. В мотивите си те са дали отговор, защо и въз основа на кои доказателствени материали приемат, че се касае до измама. Изводът е правилен, а съображенията изцяло се споделят от настоящия състав. Обстоятелството, че във всички случаи осъденият е предоставял за подпис документи, не оборва извода на съда. Именно чрез тези документи и с предоставянето привидно като подарък дребни вещи, осъденият е въвеждал в заблуждение пострадалите, които в показанията си са последователни, че са били с убеждението, че сумите, които са предавали са за транспортни разходи. Фактът, че осъденият се е насочвал единствено към възрастни хора, които са по доверчиви ,поради което и са му повярвали, че срещу предадената сума за транспортни разходи той ще им достави скъпа бяла техника, подписвали са предоставените от него документи, без да прочетат отразеното в тях не само, че не изключва наличието на съставомерните признаци на чл.209, ал.1 НК, а е част от поведението на осъдения, насочено към въвеждане в заблуда на пострадалите, с цел да ги мотивира да му предадат поисканите суми.
Поради изложените съображения извода, че са налице както обективните, така и субективни признаци на чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК е правилен.
Неоснователно е и възражението, че с приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК и чл.68, ал.1 НК е допуснато също нарушение на закона.
Първоинстанционният съд правилно след като е признал подсъдимия за виновен по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК е групирал определените наказания по н.о.х.д. № 78/ 2002г. на Районен съд- Царево и н.о.х.д. № 793/2003г. на Районен съд- Шумен, като наложил най- тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от три години. Престъпленията и по двете наказателни дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а определените наказания и по двете са били при условията на чл.66, ал.1 НК, поради което и правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК.
Правилно съдът е приложил и чл.68, ал.1 НК.
Видно от данните по делото деянията по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК са извършени в периода от 15.12.2004г. до 15.09.2006г., който съвпада с определения изпитателен срок на наказанието по влезлите в сила две присъда. След като осъденият е извършил в този срок престъплението, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 НК и постанови отделно изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. В конкретния случай той няма възможност да прилага чл.66, ал.1 НК, тъй като е налице влязла в сила присъда с наказание лишаване от свобода, нито пък възможност да преценява дали да приложи или не чл.68, ал.1 НК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт и искането следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. П. за възобновяване на в. н.о.х.д. № 186/2008г. на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: