Решение №566 от 27.10.2014 по нак. дело №986/986 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566

София, 27.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4050 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 08.10.13г. по гр.д.№12090/11г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 10.05.11г. по гр.д.№34842/09г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Х. И. и Н. Х. И. срещу И. Н. И. искове по чл.108 ЗС, а срещу А. Н. М. – по чл.124, ал.1 ГПК, за собственост на основание давностно владение върху жилище от 136 кв.м., находящо се в надстройката на жилищна сграда, построена в УПИ ІV от кв.35 по плана на [населено място], местн.”ІІІ извънградска част”.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците Х. Н. И. и ответниците И. Н. И. и А. Н. М. са съсобственици на дворното място, в което се намира процесното жилище. През 1977г. ответниците са подписали и заверили пред нотариус декларация, по силата на която са дали съгласие съсобственикът им Х. Н. И. да преустрои подпокривното пространство на общата им жилищна сграда съгласно решението на техническите власти. Х. И. е извършил преустройството и е обособил самостоятелно жилище в бившето подпокривно пространство, но не е станал изключителен собственик на построеното, тъй като нотариално заверената декларация не е била вписана и не е могла да учреди в негова полза право на надстрояване. Затова по отношение на новото жилище се прилага разпоредбата на чл.92 ЗС. Прието е, че Х. И. не е могъл да стане собственик на новото жилище по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Не е доказано след 1978г. той да е установил лично или чрез другиго владение върху спорното жилище, при което да е демонстрирал на останалите собственици намерението си да придобие по давност притежаваните от тях идеални части. След преустройството той е живял в за кратко в жилището, но после в него се е установил да живее брат му – ответникът И. И., който живее там и до сега. Съдът не е възприел довода на ищците, че в полза на техния наследодател Х. И. е текла придобивна давност посредством владение, упражнявано за него от ответника И. И.. Недопустимо е Х. И. да упражнява владение чрез друг съсобственик, а и няма данни И. И. да е владял частите на останалите съсобственици за своя брат, респ. за неговите наследници по закон.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на тезата им, че техният наследодател е придобил спорното жилище по давност. Той го е строил със съзнанието, че ще стане негова собственост, тъй като притежава документ за учредяване на право на надстрояване, а след това го е отстъпил за послужване на своя брат И. И., който към този момент той е бил женен и е имал дете. Самият ответник И. И. не оспорил пред съда, че живее в жилище на брат си и го владее за него.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следния въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС: след като едно жилище е изградено от съсобственик въз основа на нотариално заверена декларация от другите съсобственици, която обаче не е била вписана, може ли да се приеме, че този, който е построил жилището за себе си, е владелец само на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите съсобственици и трябва ли да отблъсква владението им, след като те са се съгласили той да строи за себе си. Жалбоподателите се позовават на решение №1037 по гр.д.№3399/08г. на ВКС, І ГО и решение №67/08.06.11г. по гр.д.№745/10г. на ВКС, ІІ ГО. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателите поддържат, че досежно оборимата презумпция на чл.69 ЗС законът е непълен и се нуждае от тълкуване.
След първоначалната касационна жалба в съда е постъпила в срок допълнителна жалба от ищците. В изложението към нея се поставят следните правни въпроси:
1. Представлява ли нотариално заверената декларация, издадена по реда на чл.56, ал.2 З. /отм./, която не отговаря на всички законни изисквания за форма, основание за установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, изключваща фактическата власт на останалите съсобственици; Приложима ли е в тази хипотеза в отношенията между съсобствениците презумпцията на чл.69 ЗС на общо основание.
2. Какво е правното значение на предоставеното на съсобственика Х. И. нотариално заверено съгласие за преустройство по реда на чл.56, ал.2 З. /отм./ и по-конкретно представлява ли то годно правно основание за установяване на самостоятелно владение върху имота, за който е издадено, макар опорочената му форма да е пречка за придобиване на самостоятелни вещни права в патримониума на съсобственика, в полза на когото съгласието е предоставено.
3. Приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците на общо основание, когато съсобствеността помежду им произтича от други юридически факти, различни от наследяването.
4. При наличие на основание за придобиване на фактическа власт върху имота, изключващо тази на останалите съсобственици, представляват ли действията на установилия такава власт съсобственик по преустройство и превръщане на подпокривното пространство в самостоятелен обект на правото на собственост достатъчна демонстрация на намерението му да свои вещта с произтичащите от това последици на чл.79 ЗС. Допустимо ли е в тази хипотеза установяване на владение и чрез друг съсобственик, в качеството му на държател, допуснат в имота от съсобственика владелец.
По първия, третия и четвъртия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №1/06.08.12г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос – с ППВС №6/27.12.74г.
Ответникът в производството А. Н. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Ответникът И. Н. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставените от жалбоподателите въпроси засягат два правни проблема. 1. Прилага ли се презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици, когато единият от тях извърши строителство в общото дворно място въз основа на нотариално заверена, но невписана декларация по чл.56, ал.2 З. /отм./ и установи владение върху построеното лично или чрез трето лице и 2.Може ли единият от съсобствениците да упражнява владение върху общата вещ чрез друг съсобственик. Тези два въпроса са определящи за изхода на делото. Те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като законът не им дава отговор, а и няма практика на ВКС по такава специфична хипотеза, каквато е възникнала по настоящото дело. Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.10.13г. по гр.д.№12090/11г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 376,20лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest