Р Е Ш Е Н И Е
№ 566
София,08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РЕЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 2095/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Р. М. К. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3015/2007 год.
Ответникът по касация, ищец по делото, К. М. М. от гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд с въззивно решение от 18. 2. 2008 г. по гр. д. № 3015/2007 г. е унищожил упълномощаването, извършено с нотариална заверка на подписа на 21. 3. 2002 г., с което А. И. е упълномощила Р. К. да я представлява и да подпише договор за дарение на недвижим имот, като договаря сама със себе си. С решението е признат за недействителен договор за дарение, удостоверен с нотариален акт от 1. 4. 2002 г., по силата на който А. И. е дарила на Р. К. недвижим имот в гр. С., представляващ 2/3 ид. ч. от дворно място с площ 905 кв.м., имот пл. № 1* в кв. 5 по плана на гр. С., м. „Л”, при описани граници, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда. Въззивният съд е приел, че упълномощителната сделка от 21. 3. 2002 г. е унищожаема, тъй-като при сключването й, упълномощителката А. И. не е разбирала свойството и значението на постъпките си, състояние, което е установено от заключения на експертизите и разпитаните свидетели. Опорочаването на упълномощаването е довело до сключване на договора за дарение от 1. 4. 2002 г. от лице без представителна власт и спрямо И. сделката е била относително недействителна, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Съдът е взел предвид, че до смъртта й И. не е потвърдила договора за дарение, а след това, такова потвърждение липсва от нейните наследници, поради което е обявил договора за недействителен.
Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат, но касационният съд счита за неточна, определената от него вид недействителност на упълномощителната сделка – унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, обоснована от съображенията, че поставянето на отпечатък от палец /вместо подпис/ от И. , поради болест и парализа, доказва тежкото й здравословно състояние, изключващо възможността да разбира значението на извършеното от нея правно действие.
От съдържанието на исковата молба, последващите твърдения на ищеца М. , писмената му защита пред районния съд, въззивната му жалба и защита пред градския съд, е категорично определено основанието на предявения от него иск – липса на воля на А. И. за извършване на упълномощителната сделка от 21. 3. 2002 г., което прави сделката недействителна по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Касационният съд счита, че този порок на упълномощителната сделка е безспорно установен по делото. В първоинстанционното производство е прието заключение на тричленна медицинска експертиза – д-р Т д-р Р. , специалисти по психиатрия, и д-р О, специалист по нервни болести, които на база на медицинската документация за състоянието на А. И. , починала на 3. 4. 2002 год. и свидетелските показания, са удостоверили че поради тежкото нарушение на здравословното й състояние, свързано с неврологичен дефицит и нарушение функциите на мозъка, довело до интелектуално-паметов упадък, И. не е била в състояние да осъзнава и контролирала действията си. Изводите на въззивния съд за невъзможността на И. да разбира свойството и значението на действията й към момента на упълномощителната сделка са съобразени и с гласните доказателства по делото. При това положение следва да се приеме, че е налице нищожност на упълномощаването поради липса на съгласие от упълномощителката И. , която поради тежко увреденото й здравословно състояние е била в невъзможност да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения й имот. Нищожността на упълномощителната сделка обуславя недействителността на договора за дарение от 1. 4. 2002 год.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18. 2. 2008 год. по гр. д. № 3015/2007 год. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Р. М. К. да заплати на К. М. М. сумата 300 /триста/лева разноски по делото за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: