Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
София, 16.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Богданова гражданско дело № 189 от 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм/ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. А. З. от гр. С. срещу въззивно решение № 63 от 30.08.2007 г. по гр.д. № 746/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 28.03.2006 г. по гр.д. № 9/2006 г. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен предявеният срещу С. И. Ш. иск за предаване владението върху следния недвижим имот: нива от 2.093 дка в м. “Б” в землището на с. Д., общ. Сандански, имот № 4* парцел **** по плана за парцелиране на обект “М”, с. Д., реституиран на наследници на А. К. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано- отменителни основания по чл.218б, ал.1, б ”в” ГПК /отм./.
Ответникът С. И. Ш. не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията на чл.218в, ал.2 ГПК/ отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите в касационната жалба и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
Благоевградският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката ревандикационен иск. Приел е, че по отношение на процесния имот – нива от 2.093 дка е проведено производство за възстановяване правото на собственост на жалбоподателката като наследница на общия наследодател А, като с решение, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 411/2002г. на Сандански районен съд е възстановил в реални граници правото на собственост. Поради това, че в производството не е участвал ответника съдът е направил извод, че решението не може да му се противопостави. Косвеният съдебен контрол за съобразността с разпоредбите на ЗСПЗЗ на влязлото в сила решение на СРС е допустим, тъй като ответника по иска също е заявил материално право на собственост.
Съдът е взел предвид приложените по делото доказателства установяващи, че към 1994 г. процесната нива е била част от стопанския двор на ТКЗС, че е била застроена с метален сеновал, представляващ част от дълготрайните активи на организацията по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият бил продаден на търг през 1994 г., спечелен от ответника. Позовал се е на разпоредбата на чл.48 а ППЗСПЗЗ /в редакцията към 1994 г./ установяваща, че при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещни права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45, ал.3. Тъй като към тръжните документи била приложена и скица, за територията на обекта, заверена от надлежния орган и търгът не е обявен за нищожен съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ, защото процесната нива представлявала прилежаща част към продадената на ответника сграда. Приел е, че ответника владее имота на правно основание – придобиване чрез търг от ЛС на ТКЗС, при който по силата на закона му се прехвърля и правото на собственост върху прилежащата земя. Обстоятелството, че металния сеновал не са намирал в имота към настоящия момент е приел за ирелевантно, защото от значение било състоянието на имота към момента на провеждане на търга. По тези съображения съдът е приел, че процесният имот не е реституиран по реда на ЗСПЗЗ и предявеният иск е неоснователен.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.
Изводът на въззивния съд, че не е налице правновалидна реституция по реда на ЗСПЗЗ на процесния имот е постановен в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1, т.1 върху земите във и извън границите на урбанизираните територии, включително в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Посочената ал.12 на чл.10 ЗСПЗЗ не допуска възстановяването на правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ върху земите, които са прилежащи площи към сгради в стопанските дворове на ТКЗС.
Безспорно е по делото, че процесната земя е била включена в стопанския двор на ТКЗС.становено е от доказателствата по делото, че ответника е закупил от продажба на търг, проведе на 9.06.1994 г. от ЛС на ТКЗС метален сеновал, че към тръжните книжа е приложена скица за прилежащата към сеновала земя, както и че ответника е заплатил стойността на сеновала и земята. С нот.акт № 69 от 9.12.1994 г. е признат за собственик на процесната земя въз основа на тръжните книжа. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че след търга сеновала е разглобен и премахнат и на място имота се ползва като обработваема земя /нива/.
При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ и постановеното от Санданския районен съд решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не е надлежен титул за собственост на ищцата. Изграденият в имота и закупен през 1994 г. от ответника метален сеновал, видно от заключението на вещото лице е демонтиран, веднага след провеждане на търга, от което се налага извод че металния сеновал не е недвижим имот по см. на чл.48а ППЗСПЗЗ, към който процесния имот да съставлява прилежаща площ. Временните и незакрепени трайно към земята строежи не представляват недвижими имоти и не са пречка за реституция на имота. По отношение на такива строежи не намира приложение разпоредбата на чл.48а ППЗСПЗЗ и те не са основание за определяне на застроена и прилежаща площ от земята към тях. Представената към тръжната документация скица, с която процесния имот е определен като прилежаща към сеновала площ не обуславя извод, че процесния имот е придобит от ответника чрез проведения търг, при който по силата на закона му се прехвърля и земята. По силата на закона- чл.48а ППЗСПЗЗ при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери определени по реда на чл.45, ал.3. В случая на търг е продаден метален сеновал, а не недвижим имот /сграда/, поради което при продажбата му ответника е станал негов собственик, но не и собственик на земята. Това е така, защото сеновала не е трайно закрепен към земята. Само застроените земи обхващат и прилежащите площи към сградите в нормативно определени размери. Обстоятелство, че към тръжната документация е приложена скица за територията на сеновала, че ответника е заплатил стойността на земята не обуславя извод, че при продажбата му е прехвърлено правото на собственост върху земята, защото липсват законовите предпоставки за това. Разпоредбата на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ не допуска възстановяването на правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ върху земите, които са прилежащи площи към сгради в стопанските дворове на ТКЗС След като процесната земя не е застроена, нито е прилежаща площ към сграда не е налице пречка за реституцията й. Ответникът е собственик само на закупения от ЛС на ТКЗС метален сеновал, който както към момента на приемане на ал.12 на чл.10 ЗСПЗЗ, така и към настоящия момент е демонтиран и не се намира в имота. Налице са предпоставките за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателката- ищца в инстанционното производства по наследствено правоприемство от баща й А. Т. е една от собствениците на реституирания по реда на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ недвижим имот. Ответникът владее същият без правно основание, тъй като не е придобил правото на собственост върху имота на основание чл.48а ППЗСПЗЗ.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че предявения иск по чл.108 ЗС е основателен. Налице са в условията на кумулативност предпоставките за уважаването му: ищцата е собственик на имота, който ответника владение без правно основание. Това налага обжалваното решение на въззивния съд да се отмени и вместо него касационната инстанция постанови ново по същество, с което искът по чл.108 ЗС се уважи.
Предвид уважаването на иска по чл.108 ЗС следва да се отмени нотариалният акт, с който ответника се легитимира като собственик на имота. Отмяната на нотариалния акт на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е законна последица от уважаване на иска за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 63 от 30.08.2007 г. по гр.д. № 746/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 28.03.2006 г. по гр.д. № 9/2006 г. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. А. З. срещу С. И. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. И. Ш. от с. Д., общ. Сандански да предаде на Е. А. З. от гр. С., ул.”М” № 42 владението върху следния недвижим имот: нива от 2.093 дка в м. “Б”, землището на с. Д., общ. Сандански, имот № 4* представляващ парцел **** по плана за парцелиране на обект “М”, с. Д., на основание чл.108 ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 69, том. ІІ, н. дело № 944/1994 г., съставен на 9.12.1994 г. от И. И. , районен съдия в Районен съд, гр. С., с който на основание чл.483, ал.1 ГПК /отм./ С. И. Ш. е признат за собственик на недвижимия имот, предмет на иска по чл.108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: