1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 3153/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу Решение № 74/27 юли 2017 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 154/2017 г., с което е потвърдено решение № 20/14.02.2017 г. по т.д.№ 15/2016 г. на Окръжен съд Бургас. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените в обективно съединение осъдителни искове на „Юробанк България“ АД София солидарно срещу ответниците Л. Н. Ш. и Х. Л. Ш. за сумата 39811,41 ЕВРО, представляваща главница по договор за банков кредит № НL.31166 от 19.02.2008 г. и допълнителни споразумения, обявена за предсрочно изискуема на 10 юли 2013 г., за сумата 5234,35 ЕВРО, представляваща договорна лихва за периода 10 май 2013 г. – 26.02.2015 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й плащане. В жалбата на ищеца се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводтвените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в предявения размер. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.260 ал. 1, т. 1 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
1.Съставлява ли надлежно съобщаване на длъжника за цесията уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до ответника-длъжник с нея
2.Налице ли е редовно връчване на книжа, ако са изпълнени разпоредбите на чл. 47 ал.1-5 ГПК
3.Разпоредбите на чл. 47 ал.5 ГПК и на чл.47 ал.6 ГПК уреждат ли две различни хипотези на връчване или само една
4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения, наведени във въззивната жалба, които са от значение за правилното решаване на делото и
5.Разполага ли назначеният особен представител с правомощия да получава в хода на производството материалноправни изявления, свързани с предмета на иска
В срока за отговор на касационната жалба особените представители на ответниците Л. и Х. Ш. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че облигационната връзка между страните е възникнала по силата на договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 19.02.2008 г. със срок на издължаване 324 месеца. Сумата по кредита 36 000 ЕВРО е усвоена от кредитополучателя-съпрузи, поели задължение да погасят солидарно произтичащите от договора задължения. На 9 април 2008 г. вземанията на банката са прехвърлени с договор за възмездна цесия на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, а с последващ договор от 25 януари 2013 г., вземанията на цесионера, произтичащи от договора за банков кредит и допълнителните споразумения между него и ответниците, са прехвърлени обратно на „Юробанк България“ АД. Разпоредбата на чл. 99 ал.4 ЗЗД предвижда съобщаване на цесията от цедента на длъжника, за да произведе действие по отношение на длъжника, уведомяването следва да бъде извършено от стария кредитор-първоначален титуляр на процесните вземания. Допълнителното споразумение към договора за кредит, сключено между банката и длъжниците на 29 март 2013 г., не съдържа изявления досежно съобщаване на предхождащата го втора цесия на длъжниците от дружеството – цедент „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, нито изявление на цедента, който не е страна по допълнителното споразумение, отправено до длъжниците, с характеристиките на уведомление за прехвърляне на вземания в патримониума на цесионера. Съдържанието на споразумението не позволява формиране на извод за знание на длъжниците относно втория договор за цесия и писменото му потвърждаване от дружеството-цедент. Въззивният съд е приел, че изпратените по пощата уведомления от цедента до всеки от двамата ответници – длъжници не са достигнали до адресатите, разписките за връчване, представени пред първоинстанционния съд, установяват, че пратките не са доставени съобщенията за тях са оформени като непотърсени. Не е осъществено и връчване на уведомленията до ответниците за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначените от съда особени представители и предаването им не може да се приравни на нотифициране на длъжниците предвид особения характер на представителството от назначен от съда по чл.47 ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Въззивният съд е заключил, че длъжниците не са били валидно уведомени от цедента за прехвърлянето на вземанията към тях на нов кредитор-банката, поради което правата на същата да търси вземанията си от въззиваемите не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжниците, спрямо които цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че изведените от касатора правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд за неоснователност на исковете.
Въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички релевантни за спора доводи и възражения, наведени с жалбите на страните е зададен в контекста на оплакването за липса на мотиви защо съдът приема, че първата цесия /от 9 април 2008 г./ е съобщена на длъжниците и е породила действие спрямо тях при условие, че не са представени доказателства за писмено уведомяване на ответниците от цедента. Последните не са оспорили първия договор за цесия и съобщаването му от цедента нито в отговорите на исковата молба, нито в хода на производството пред двете инстанции, поради което следва да се приеме, че действието на първия договор за цесия, от който са произтекли правата на „Б. ритейл сървисиз“, не е оспорено, а за съда съществува задължение да се произнесе по редовно заявените и подържани от страните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство, като обсъди само спорните пред него факти съобразно разпоредбите на чл.235 и 269 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. на ВС и от цитираната от касатора формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, съдържаща утвърдителен отговор на въпроса по т.4 от изложението на основанията за достъп до касационен контрол. Процесуалноправният въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Всички останали въпроси, формулирани от касатора, не покриват критерия за общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Те не са от значение за изхода на спора, а за правилността и обосноваността на извода на въззивния съд относно липсата на връчени уведомления за втората цесия. Съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС изведените от касатора въпроси трябва да са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на спора, а не тяхната законосъобразност и правилност. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания в жалбата.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 74/27 юли 2017 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 154/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: