Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 583/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимия Н. М. Д. от гр. С. против решение № 189 от 17.09.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 327/ 2008г. на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба се прави единствен довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК, който се поддържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия. Иска се въззивното решение да бъде изменено като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Съображенията, изложени в подкрепа на наведеното касационно основание са ,че за да откаже приложението на чл.66, ал.1 НК въззивният съд не е отчел всички обстоятелства от значение при решаването на този въпрос и главно тези, които са настъпили след постановяване на присъдата от първия съд.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери решението в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Пловдивският окръжен съд с присъда № 80 от 28.05.2008г. по н.о.х.д. № 609/2008г. е признал подсъдимия Н. М. Д. за виновен в това, че на 19.01.2008г. в гр. С., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в голямо количество: марихуана на обща стойност 778, 32лв., 183 бр.таблетки амфетамин на обща стойност 1632,63лв. и 54,421гр. амфетамин на стойност 3425,25лв. и по същото време и място без надлежно разрешително от общото количество е разпространил на Г. С. С. високорисково наркотично вещество амфетамин 9 тегловни процента, поради което и на основание чл.354а ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 пр.1 във вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК е осъден на две години и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Пловдивският апелативен съд с решение № 189 от 17.09.2008г. по в.н.о.х.д. № 327/ 2008г. е изменил присъдата, като отменил приложението на чл.66, ал.1 НК и определил на подсъдимия първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Доводът за явна несправедливост на наказанието, поради неправилния отказ да се приложи условното осъждане, е неоснователен.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава двадесет и седма „ съкратено съдебно следствие” , като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти- чл.371, т.2 НПК. С оглед специфичния характер на съдебното производство и произтичащото от това задължение съдът, след като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 пр.1 НК, е определил наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК макар да не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства и приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Правилно по повод протеста на окръжна прокуратура въззивният съд е приел, че чрез условното осъждане не биха били постигнати целите, предвидени в чл.36 НК и макар формално да са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК, е отменил приложението му, и постановил ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” при първоначален „ общ” режим.
Възражението, че въззивният съд не е преценил в достатъчна степен обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия, както и тези, които са настъпили след постановяване на присъдата, е неоснователно. Отчетени са чистото съдебно минало, младата възраст, критичното отношение към извършеното, здравословното състояние , като относителната тежест на тези обстоятелства правилно е преценявана с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и тази на личността на подсъдимия. Правилно въззивният съд е посочил, че тези обстоятелства, не позволяват извод, за постигане на целите по чл.36 НК е възможно и чрез отлагане изтърпяване на наказанието. Прилагането или не на условното осъждане е конкретен въпрос и при решаването му съдът е длъжен в съвкупност да прецени по какъв начин ще бъдат постигнати целите на наказанието. Личната превенция е решаващ, но не единствен критерий за условното осъждане. Настоящият състав намира, че начина на извършване на престъплението, приетото от съда, че подсъдимият от доста време се е занимавал с разпространение на наркотични вещества- по този въпрос са разпитани няколко свидетели, установяващи че са закупували наркотици от него, не позволява извод, че е обществено оправдано и целесъобразно и възможно поправянето на подсъдимия да се постигне чрез условно осъждане.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че като е отменил чл.66, ал.1 НК въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК и наказанието не е явно несправедливо.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 17.09.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 327/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Водим от гореизложеното и на основание чл.357,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: