О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
Гр.София, 03.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2601/2016 г. за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК] срещу решение № 23/15 март 2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 25/2016 г. на БАС, с което е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд от 27 август 2015 г. по т.д.№ 40/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора иск за връщане на предадено за съхранение зърно по 4 броя договори за влог – съответно на 15 октомври , 1 ноември и 31.12.2012 г. и от 7 януари 2013 г. по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за разликата над 30,46 т черен маслодаен слънчоглед, реколта 2012 г. до предявения размер 114,29 т. слънчоглед, срещу ответното [фирма]. В жалбата на касатора се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му част по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на предявения в обективно съединение иск за предаване на неиздължения остатък от съхранявано по договор за влог слънчогледово зърно, реколта 2012 г. 114,29 т. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по отношение определените за значими за изхода на спора единадесет правни въпроса.
В срока за отговор на касационната жалба [фирма] /правоприемник на ответника по касация „Фермер пойнт“ / изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол в обжалваната част въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
В изпълнение на служебното задължение да следи за спазване на съществени процесуални норми, обуславящи допустимостта на въззивното решение във всяко положение на делото, съдебният състав на Второ търговско отделение на ВКС, с оглед предприети от ищеца действия по изменение на един от обективно съединените искове по негов почин, извърши проверка досежно допустимостта на решението в обжалваната му отхвърлителна част и констатира следното:
Сливенският окръжен съд е сезиран с обективно съединени искове на касатора [фирма] срещу [фирма] С., първият от които е претенция за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от неизпълнение на 4 бр. договори за влог, сключен през 2012 и 2013 г. между [фирма] и [фирма], чийто правоприемник е ответното АД, по които влогоприемателят на притежавано от ищеца слънчогледово зърно – реколта 2012 г. не е изпълнил задължението да върне цялото количество съхраняван маслодаен слънчоглед след изтичане на сроковете за съхранението му по процесните договори и анексите към тях. Непредаденото на влогодателя количество по четирите договора възлиза на 147,82 т. разлика между предаденото на съхранение количество 2740 т. и върнатото на влогодателя – 2592,18 т. С писмо от 30.9.2013 г. ответникът е поканен да заплати стойността на дължимия остатък, но той не е сторил това. Ищецът е предявил иск за обезвреда за сумата 91 226 лв., представляваща равностойността на дължимото зърно, намалена съобразно прихващания с насрещни вземания на ответника, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й плащане /т.1 и т.2 в петитума на исковата молба/.
След връчване на препис от нея и депозиране на отговор от ответника, съдържащ признание за непредадено количество 116 т. поради упражнено право на задържане, ищцовото дружество предприема действия по изменение на иска по т.1 и 2 с допълнителна искова молба в срока по чл.372 ал.1 ГПК, в която твърди, че задължението за предаване на вложените количества е станало изискуемо към 1 май 2013 г., дължимият остатък от съхранявания слънчоглед е 114,29 т., ответникът е могъл да задържи толкова тона, колкото са потребни за удовлетворяване на вземанията му, като упражни право на задържане върху част от това количество – 75,13 т. поради признати неизпълнени от ищеца насрещни задължения, но неправомерно е задържал и разликата от 39,16 т., за която се претендира наред с реалното изпълнение на договора – връщане на 114,29 т. обезщетение 8537 лв. Наред с изтъкването на нов петитум-преминаване от искане за присъждане на парична сума към искане за предаване на родово определени вещи – допълнителна искова молба съдържа изложение на нови факти и обстоятелства, свързани с виновно непредаване на неправомерно задържано количество 39,16 т.зърно, за които не е възникнало право на задържане, занижаване на неотчетеното количество от 147,82 т. съгласно първоначалната искова молба на 123,88 т. с допълнителната ИМ поради неизбежни загуби от естествена фира. След размяна на книжа с определение на първоинстанционния съд е допуснато изменение на предявения иск за сумата 91 226 лв. от [фирма] против [фирма] и законната лихва върху нея, като за част от този размер над 8537 лв. представляваща обезщетение за частично виновно неизпълнение на задълженията по договори за влог заедно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й плащане в останалата част предявеният иск да се счита като такъв за реално изпълнение за предаване на 114,29 т. слънчогледово зърно по договори за влог /определение от 31 март 2013 г./. Със същото определение е допуснато изменение и на предявените от ответника насрещни искове, първоинстанционният съд е разгледал исковете на измененото основание. Решението му е обжалвано само от [фирма] в отхвърлителната част по чл.79 ЗЗД – за предаване на 83,83 т. зърно – и в частта за разноските. Поради необжалването му от заинтересованите страни в останалите части решението на ОС Сливен е влязло в сила като валиден съдебен акт.
Предвид описаните процесуални действия на ищеца и на съда в нарушение на разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.2 ГПК, въвеждаща забрана за едновременното изменение на основанието и вида на петитума, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на ВЕРОЯТНА ПРОЦЕСУАЛНА НЕДОПУСТИМОСТ, а преценката за нея ще се извърши с решението по същество на подадената от ищеца касационна жалба съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 23/15 март 2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 25/2016 г. по описа на същия съд.
Указва на касатора [фирма] да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на 1060 лв. държавна такса по сметка на ВКС в деловодството на ТК. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: