О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София 25.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1971 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от „М”Е. Севлиево чрез адв. Д от С. С. Ц.,П. Х. Т. и Т. Х. Т. чрез адв. П срещу решение № 84 от 29.05.09г.по в.гр.дело № 50/09г.на Габровския окръжен съд. С него е отменено решението от 30.12.08г.по гр.дело № 152/08г.на Севлиевския районен съд и вместо него е постановено друго,с което дружеството е осъдено на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на С. Ц. 37.70 лв,на П. Т. и на Т. Х. Т. по 18 .85 лв,представляващи обезщетение за ползване на 970 кв.м.от ПИ 056002 по плана за обезщетяване за землището на гр. С.,м. Каякчи баир,за периода 17.10.2003г.до 17.03.2008г.,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 17.03.08г.до окончателното изплащане.
Касаторът „М”Е. обжалва решението в осъдителната му част. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво по съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на ВКС и на БАС.
Касаторите С. Ц. ,П. Т. и Т. Т. обжалват решението в отхвърлителната му част. Считат ,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
По жалбата на „М”ЕООД:
Настоящият състав приема,че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая поставеният въпрос относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ и съобразяването му с въведените от закона пречки за реституция в случаите,когато след внасянето на земята в ТКЗС е осъществено строителство или е променено предназначението й. По този въпрос има противоречива практика на съдилищата,като някои състави приемат,че когато съдът се произнася по иск за собственост върху земеделски имот,той е длъжен да прецени и по пътя на косвения съдебен контрол дали са били налице условията за връщане на земята с решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността – решение №1200 от 13.07.04г.на ВКС по гр.дело № 585/03г.,ІV г.о.,решение № 289 от 6.03.01г.на ВКС по гр.дело № 1530/00г.на ІV г.о.,решение № 410 по гр.дело № 1504/99г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 192 от 21.01.02г.на ВКС по гр.дело № 317/01г.на ІV г.о.
При тези данни жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Вторият посочен материалноправен въпрос относно придобивната давност не е обуславящ изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
По жалбата на ищците:
Посоченият от касаторите-ищци въпрос дължимото на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за ползване на чужд недвижим имот на,представляващ земеделска земя,която е променила предназначението си и изпълнява функции,свързани с търговска дейност следва ли да се присъжда като за ползване на ливада или като за ползване на урбанизирана територия е от значение относно изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото няма утвърдена съдебна практика по този въпрос. Ето защо настоящият състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение и в осъдителната му част на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 84 от 29.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 50/09г.на Габровския окръжен съд .
УКАЗВА на жалбоподателя „М”Е. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това, а на жалбоподателите С. Д. ,П. Т. и Т. Т. в същия срок да внесат 117.95 лв държавна такса и представят вносен документ.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.