3
определение по гр.д.№ 4711 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 16.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4711 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Атанасова Д. срещу решение № 315 от 26.06.2015 г. по в.гр.д.№ 120 от 2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 9 от 13.01.2015 г. по гр.д. № 396 от 2012 г. на Златоградския районен съд и вместо него е постановено решение за разпределение за допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК, като на съделителя Н. А. К. са поставени имоти по дял първи, а на съделителката И. Атанасова Д. са поставени имоти по дял втори от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1285 от 2012 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 144 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани и да обсъди всички искания и възражения на страните, които имат значение за решаване на делото ?
2. Явява ли се тегленето на жребий много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК, когато предмет на делбата са незастроени имоти и един застроен имот, в който наред със съсобствената жилищна сграда е изградена и съществува и сграда- индивидуална собственост на един от съделителите, но между съделителите няма неуредени имуществени отношения, произтичащи от изграждането и ползването на тази изключена от делбата сграда ?
Освен това, според касаторката, този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в ППВС № 7 от 28.11.1973 г. не е разгледана такава конкретна хипотеза и няма друга съдебна практика по въпроса.
В писмен отговор от 31.08.2015 г. ответникът по жалбата Н. А. К. оспорва същата. Претендира за направените разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд по чл.350 ГПК, с което е одобрен окончателен разделителен протокол за извършване на делбата чрез теглене на жребий, и е постановил ново решение за извършване на делбата чрез разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК. Приел е, че в случая тегленето на жребий е много неудобно, тъй като в един от допуснатите до делба имоти /УПИ II-291 в кв.34 по ПУП на [населено място]/ се намира жилищна сграда, към която е залепено заведение кафе-аперитив, което е изключителна собственост на единия от съделителите Н. К. и не е предмет на делбата, а при тегленето на жребия този имот би могъл да се падне в дял на другия съделител И. Д..
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката съдебна практика:
1. В решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1285 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че въззивното решение следва да съдържа мотиви по всички фактически и правни доводи на страните, които са от значение за делото. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като в него има изложени мотиви по всички твърдения и възражения на страните, имащи отношение към способа, по който следва да се извърши делбата.
2. В решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 144 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че по възможност във всеки дял следва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, като неравенството в дяловете следва да се изравни в пари и че е допустимо разпределение на различни по вид имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. В противен случай допуснатите до делба обекти следва да бъдат изнесени на публична продан. Това решение на ВКС е напълно неотносимо към настоящия казус, при който основният спорен въпрос е не дали имотите следва да бъдат изнесени на публична продан, а дали тяхната делба следва да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение по чл.353 ГПК.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория поставен въпрос, тъй като по същия няма съдебна практика и е налице неяснота.
Поради това касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд следва да бъде допуснато.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 26.06.2015 г. по в.гр.д.№ 120 от 2015 г. на Смолянския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката И. Д. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 578,62 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/.
УКАЗВА на същата, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.