Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
София, 19 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осми декември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Фани Пенева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 560/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите И. С. Ц. и В. К. К. против въззивно решение № 312 от 18.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 1163/2007 год. на Софийски апелативен съд.
В жалбата на И. Ц. касационните основания не са конкретизирани. Твърди се, че въззивното решение е неправилно и необосновано, като се излагат съображения за осъждането му при липса на съставомерни признаци от състава на престъплението. Иска се да бъде отменено и постановена по-лека присъда. В съдебно заседание не се явява, а служебно назначения му защитник поддържа жалбата.
В жалбата на В. К. се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 НПК, като се излагат съображения за ограничаване на процесуалните му права с отказа да бъде попълнено делото с необходими доказателства и да бъде отговорено на доводите му против правилността на присъдата. По същество се иска да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата си, а служебно назначеният му защитник моли да бъде уважена.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда о 17.10.2006 год. постановена по НОХ дело № 173/2004 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия И. С. Ц. за виновен в това, че за времето 17-18.02.2003 год. в гр. С., в съучастие като извършител с подсъдимия В. К. К., чрез използване на неистински документ- платежно нареждане от 17.02.2003 год. на “СИБАНК” АД, получил без правно основание чуждо движимо имущество- сумата 650 000лв, изтеглена на 18.02.2003 год. от сметка 4000261104 с титуляр В. Н. В. с намерение да я присвои, като измамата е в големи размери, поради което и на основание чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 пр.2 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, а го е оправдал по обвинението деянието да е извършил и в съучастие с Д. С. Д. и К. К. Г. , както и да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Съдът е признал подсъдимия В. К. К. за виновен в това, че за времето 17-18.02.2003 год. в гр. С., в съучастие с извършителя И. С. Ц., като подбудител и помагач, чрез използване на неистински документ- платежно нареждане от 17.02.2003 год. на “СИБАНК” АД получил без правно основание чуждо движимо имущество- сумата 650 000лв от сметка 4000261104 с титуляр В. Н. В. с намерение да ги присвои, като измамата е в големи размери, поради което и на основание чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и 4 и чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, а го е оправдал по обвинението деянието да е извършил и в съучастие с Д. С. Д. и К. К. Г. , както и да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Със същата присъда съдът е признал за невиновни и оправдал по предявените им обвинения подсъдимите Д. С. Д. и К. К. Г.
С въззивно решение № 312 от 18.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 1163/2007 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
По касационната жалба на подсъдимия И. С. Ц.:
Оплакването за неправилност на въззивното решение се мотивира със съображения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК. Доводите му са идентични с възраженията при разглеждане на делото в първата инстанция и с оплакванията му против правилността на присъдата и се свеждат до това, че е осъден при липса на съставомерни обективни и субективни признаци от състава на престъплението, като от обективна страна липсвало получаване на чуждото имущество с намерение за присвояване, а от субективна страна умисъл и цел за облагодетелстване. Софийският градски съд, който е разгледал делото като първа инстанция, ги е обсъдил и мотивирано ги е приел за израз на защитна позиция, като е изложил убедителни съображения, които намират опора в доказателствените материали, и които възивната интанция не е имала основание да отхвърли. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е посочила основанията, поради които не приема оплакването му.
Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващите съдилища. Жалбоподателят не поддържа оплакване за нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата въз основа на които са направени фактическите констатации, че след като получил от под. К. лична карта с негова снимка, но на името на титуляра на сметка № 4* в “СИБАНК” АД В. В. , легитимирал се с нея пред служителката в банковия клон и заявил желанието си да прехвърли сумата 650 000лв по сметката на трето лице, съставеното платежно нареждане подписал с инициалите на титуляра и бил извършен превода, а на следващия ден върнал фалшивата лична карта на подсъдимия К, който му дал задграничен паспорт, автобусен билет за Виена и 200евро. При тези фактически контатации правилно съдилищата са приели, че деянието му обективира признаците от състава на престъплението документна измама, при форма на съучастническа дейност извършителство, извършена в големи размери и като са ангажирали наказателната му отговорност, не са нарушили материалния закон. Подписвайки платежното нареждане, с което е бил извършен превода на паричните средства от сметката на титуляра по тази на третото лице, подсъдимият е извършил разпоредбителни действия с тях и ги е получил без правно основание.мисъла е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Не е бил лишен от годност да съзнава реда, по който титуляра на парични средства, депозирани в банкова институция, може да се разпорежда с тях. Именно поради факта че не е разполагал със съответни пълномощия от него е въвел в заблуждение длъжностното лице, което упражнява фактическа власт върху тях относно самоличността си. Мотивирано е отхвърлено като неубедително твърдението, че извършвал услуга на титуляра на сметката, защото не е познавал и не е знаел каква е действителната му воля. Точен е изводът, че самото разпореждане с чуждото имущество като със свое обективира намерението за присвояване, тъй като паричните средства трайно са напуснали патримониума на собственика. Извършеното разпоредително действие го е лишило от възможността да се полза от тях, независимо, че превода е извършен по банков път и лично не подсъдимия, а трето лице е получило реалната фактическа власт върху тях.
В жалбата, без да е изрично конкретизирано, се съдържа и довод, който е касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК. В този смисъл е искането да бъде постановена нова присъда, с която наказанието да бъде определено под предвидения минимум, което се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник. Оплакването е неоснователно.
Наказанието е определено в рамките на закона, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Още първоинстанционният съд не само е прел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че относителната им тежест е по-голяма и затова е наложил наказание, надвижаващо само с една година минимума, предвиден в чл. 212 ал.4 НК. Нито едно от тези обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото наказание от три години лишаване от свобода не би се явило несъразмерно тежко, за да бъде индивидуализирано под този минимум, в какъвто смисъл е искането в съдебно заседание. Намаляването му би довело до явното му несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК.
По жалбата на подсъдимия В. К. К.:
В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено при непълнота на доказателсвата, но по същество се оспорва отказа на въззивната инстанция да попълни делото с необходими доказателства и да отговори на оплакванията му против правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд без основание е отказал да уважи доказателствените му искания, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. По този начин се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. 13,чл.107 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 НПК, по делото не са допуснати.
В хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата е спазен установеният процесален ред. Като е осигурил равни условия за състезателност на страните, в четири съдебни заседания първоинстанционният съд е събрал всички относими и допустими доказателства, за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Съдебното следствие е проведено с необходимата задълбоченост и с активното участие на подсъдимите, които не са били ограничени във възможността да поставят допълнителни въпроси на свидетелите и останалите подсъдими. Съдът не е ограничил процесуалните му права с неоснователен отказ да включи в доказателствените материали обясненията на подсъдимия Ц, дадени пред съдия в досъдебното производство. Внимателното запознаване с тези обяснения не подкрепя твърдението, че в двете фази на процеса е дал противоречиви сведения относно съществени обстоятелства от значение за наказателната отговорност на под. Кирилов. Въззивната инстанция, от своя страна, не е констатирала необходимостта от допълнително попълване на делото с доказателства, поради което е извършила проверката за правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция. Тя може, но не е длъжна на уважи всяко доказателствено искане на подсъдимия, а когато прецени, че допълнително поисканото доказателство е допустимо и има съществено значение за правилното решаване на делото. Само отказът да бъде събрано такова доказателство ограничава процесуалните му права. Като е преценила доказателствените му искания и е констатирала, че първото касае изясняване на обстоятелства, извън кръга на доказване по делото, второто, а именно частния запис от изявление на подсъдимия Ц, не представлява годно доказателствено средство, което да бъде обект на последващо експерто изследване, в какъвто смисъл е направеното искане, а третото е неоснователно, мотивирано ги е отхвърлил.
Неоснователно е оплакването за ограничаване на процесуалните му права с липсата на отговор по наведените доводи против правилността на присъдата. Производството пред въззивната инстанция е образувано и по негова жалба с оплакване за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието. Въззивната инстанция го е обсъдила и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е посочила основанията поради които не възприема доводите му, че недопустимо е осъден единствено въз основа обясненията на другите подсъдими и при индивидуализацията на наказанието не е взета предвид формата на съучастническата му дейност. Фактическите констатации, че е подбудил и подпомогнал подсъдимият Ц при извършването на престъплението са направени след задълбочен и сериозен анализ на всички доказателствени средства, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Освен обясненията на подсъдимите, други преки доказателства за участието му в престъплението няма, но са събрани достатъчнто коствени доказателства, които преценени в тяхната цялост подкрепят направените изводи за достоверност на обясненията на подсъдимите Ц. , Д. и Г. Посочвайки го като лицето, което му е дало фалшивата лична карта и номера на банковата сметка, от която да бъде прехвърлена инкриминираната сума, подсъдимият Ц по никакъв начин не е смекчил собственото си наказателно положение.
Касационната проверка е ограничена от основанията посочени в жалбата, поради което настоящият състав прие, че не следва да обсъжда наведения за първи път в съдебно заседание довод от служебния му защитник за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано в рамките на закона и без допуснати нарушения, за които касационната инстанция следи служебно и без да е сезирана от жалбоподателя.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 312 от 18.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 1163/2007 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата от 17.10.2006 год. по НОХ дело № 173/2004 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: