Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
гр.София, 19.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1293/ 2012 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на А. Ф. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорски окръжен съд № 153 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 208/ 2012 г. С него, действайки като въззивна инстанция, окръжният съд е потвърдил решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 3044/ 20011 г. и по този начин молителят е осъден солидарно с Ф. Х. С. да заплати на Г. Р. Г. 4 000 лв обезщетение за причинени неимуществени вреди и 54,20 лв обезщетение за имуществени вреди със законната лихва върху тези суми от 03.08.2008 г. и разноските по делото.
Молителят поддържа, че във връзка с деянието, което според Г. Г. е причинило вредите, било образувано досъдебно производство, с материалите по което той (молителят) не бил запознат. Едва след влизане в сила на решението, уважаващо исковете срещу него, през август 2012 г., получил преписи от документите по наказателното производство и се запознал с протоколираните по него показания на свидетелите М. В., И. Ч., А. П. и А. С.. От тях ставало ясно, че не А. Т. е автор на вредоносното деяние, от което е увреден Г. Г.. Според молителя протоколите за разпит на посочените свидетели са нови писмени доказателства от съществено значение за приключилото гражданско дело и поради това моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответната по молбата страна, Г. Р. Г., я оспорва като недопустима поради просрочие. Евентуално поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като представените писмени доказателства не са нови и не установяват обстоятелства от значение за делото.
Върховният касационен съд намира молбата за допустима. Срокът за подаването й, съгласно чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, е тримесечен и започва да тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. При липса на данни молителят да е узнал за съществуването на протоколите, на които основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, повече от три месеца преди подаването на молбата, тя следва да се счита за постъпила в рамките на законния срок.
По същество обаче молбата е неоснователна.
Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти и документи, въпреки проявената от страните процесуална активност. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение, т.е. ако същите са били известни на съда, постановил атакуваното решение, той не би достигнал до същия резултат.
Посочените предпоставки в случая не са налице. На първо място това е така, защото протоколите, посочени от молителя като нови писмени доказателства, са приложени по досъдебно производство, образувано именно срещу молителя (Постановление на РП К. от 29.01.2009 г. по пр.пр.№ 2977/ 2008 г.). С цитираното прокурорско постановление наказателното производство е прекратено, то е обжалвано от Г. Г. и по неговата законосъобразност се е произнесъл съда (определение на Казанлъшки районен съд по НЧД № 639-Д/ 2009 г.). По частното наказателно дело А. Т. е бил уведомен за постъпилата жалба срещу постановлението и е могъл да се запознае с материалите по дознанието, включително с въпросните протоколи за разпит на свидетел. Още повече това е бил длъжен да стори след образуваното срещу него исково производство, в което предмет на доказване е именно авторството на вредоносното (по отношение на Г. Г.) деяние. Следователно единствената причина тези протоколи да не са станали достояние на молителя, е собствената му процесуална небрежност, а небрежният пропуск за попълване на делото с доказателства не е основание за отмяна на влязлото в сила решение.
На второ място предпоставките по чл.303 т.1 от ГПК не са налице, защото протоколите за разпит на свидетел, съставени в рамките на досъдебно наказателно производство, не могат да бъдат ползвани от съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. С оглед принципа за непосредственост, съдът може да ползва тези протоколи само като индиция, че някое лице е възприело обстоятелства от значение за делото и поради това да го допусне като свидетел. Показания, обективирани в протоколи, съставени от друг орган, съдът не може да ползва като източник на доказателства. Така че дори тези протоколи да са били представени пред решаващата инстанция, тя не би могла въз основа на тях да направи различен извод за авторството на вредоносното деяние.
Що се касае до това, че инстанцията по същество би могла да разпита свидетелите, тази възможност е преклудирана, тъй като молителят е правил искане в тази насока, но то е отхвърлено с мотивирано определение на въззивния съд. В производството по отмяна на влязло в сила решение правилността на това определение не може да бъде проверявана.
Поради това не са налице основанията по т.1 на ал.1 на чл.303 от ГПК и Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ф. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорски окръжен съд № 153 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 208/ 2012 г.
ОСЪЖДА А. Ф. Т., Е. [ЕГН], [населено място],[жк] вх.* ап.**, да заплати на Г. Р. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [община], сумата 500 лв (петстотин лева) разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: