О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 13.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.15 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 01.07.11г. по гр.д.№14828/10г. на Софийски градски съд е отменено решението от 22.07.10г. по гр.д.№18223/07г. на Софийския районен съд и е уважен предявеният от Г. И. Ч. срещу Д. М. Е. и И. И. Е. иск по чл.108 от ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/8 ид.част от апартамент №12, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, над магазините във вх.В, заедно с избено помещение №12 и таванско помещение №12, както и 42/100 ид.части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо имот пл.№14 от кв.420 по плана на [населено място] и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на апартамента при условие, че той им заплати сумата от 30 887лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие извършени в него подобрения през периода юли 2004г. – март 2005г.
В. съд е приел, че спорният апартамент е бил собственост на И. Ц. Ч. и Г. Б. Ч., съгласно съдебна спогодба от 23.11.1971г. по гр.д.№2806/71г. на С. народен съд, по силата на която апартаментът е бил възложен в общ дял на двамата съделители. Г. Б. Ч. е починал на 22.09.2003г. и е оставил за свои наследници сестра си К. Б. С.; племенника си Г. И. Ч. и племенницата си Х. И. Ч.-Л.. По силата на наследственото правоприемство, ищецът Г. И. Ч. е станал собственик на 1/8 ид.част от процесния апартамент.
С последваща съдебна спогодба – протокол от 16.04.1972г. по гр.д.№3304/1972г. на Софийския районен съд, Б. район, 4 състав, същият апартамент е бил възложен в дял на Г. В. Д. и Н. В. Д., а другите двама съделители И. Ц. Ч. и Г. Б. Ч. са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. В. съд не е зачел този документ като годно доказателство по делото, доколкото от справката на Стара архива при СРС е установено, че гр.д.№3304/1972г. на Софийския районен съд, Б. район, 4 състав е образувано по дело за издръжка със страни Г. И. Н. и Н. П. Н., а не по дело за делба със страните по делбения протокол. По тази причина не са зачетени и правата на М. К. П. върху спорния апартамент, закупен от него от Г. Д. и Н. Д. с нот.акт №99/2003г., както и правата на последващите приобретатели – ответниците в производството Д. М. Е. и И. И. Е.. Освен това съдът е приел, че няма данни праводателят на ответниците М. П. да е владял спорния апартамент и да го е придобил по давност. По тази причина искът по чл.108 от ЗС е уважен, като е уважено частично и насрещното възражение на ответниците за извършените от тях подобрения в имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Д. М. Е. и И. И. Е., както и от третото лице помагач М. К. П..
Д. М. Е. и И. И. Е. поддържат, че делбеният протокол от 23.11.1971г. по гр.д.№2806/71г. не е достатъчно доказателство за правото на собственост на наследодателя на ищеца, тъй като в производството по това дело собствеността не е била установена с годни доказателствени средства, а само с едно удостоверение за записване на имота на името на общия наследодател Б. Ч.. Неправилен бил и изводът на въззивния съд, че по настоящото дело не следва да се зачете делбеният протокол от 16.04.1972г., още повече, че той бил вписан в службата по вписванията през 2003г. Неправилно съдът присъдил на ищеца владението на целия апартамент, при положение, че той е собственик най-много на 1/8 ид.част от него, а по отношение на останалите 7/8 ид.части не е прекъсната придобивната давност на жалбоподателите, /въведена от тях като евентуално възражение по предявения иск за собственост/ и давността е изтекла в хода на съдебния процес.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси: 1. Дали съдебно спогодителният протокол за извършване на делба, допусната от делбения съд само въз основа на удостоверение, че имотите, предмет на делбата са записани на името на наследодателя, без правото му на собственост да е установено с писмени или гласни доказателства, събрани в същото производство, е достатъчно доказателство за надлежно удостоверяване правото на собственост и дали този протокол има характер на самостоятелно и достатъчно доказателство за установяване на правото на собственост, подобно на нотариалния акт. По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на въззивното решение с решение №996/1995г. по гр.д.№878/94г. на ВС, първо гр.отд.; решение 1051/1991г. по гр.д.№849/91г. на ВС, първо гр.отд.; решение №214/09г. по гр.д.№5058/07г. на ВКС, трето гр.отд. и решеине №14 от 11.01.80г. по гр.д.№2559/79г. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото няма задължителна практика на Върховния съд по въпроса дали доказателственото значение на делбения протокол може да се приравни на доказателственото значение на нотариалния акт.
2. Дали въззивният съд следва да обсъди всички доказателства по делото и възражения на страните – противоречие на въззивното решение с практиката по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ – ППВС №7/1965г. 3. Ако ищец по иск по чл.108 от ЗС твърди, че е собственик на цялата вещ и на това основание иска предаването и от ответника, но в хода на делото бъде установено, че той се легитимира като собственик само на идеална част от вещта, може ли ответникът да бъде осъден да му предаде цялата вещ, при положение че ответникът се легитимира като собственик на останалите идеални части от вещта. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, при подробна обосновка защо следва да се промени утвърдената практика на Върховния съд, според която съсобственикът на вещта може да иска от трето лице предаване владението на цялата вещ.
Третото лице помагач М. К. П. развива същите оплаквания срещу въззивното решение – че искът по чл.108 от ЗС е уважен, без ищецът да е доказал собствеността си, както и че съдът е постановил осъдителен диспозитив за целия имот, въпреки приетото, че ищецът е собственик само на 1/8 ид.част от него.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав:
1. Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС. По този въпрос въззивното решение противоречало на решение №2419 от 13.10.1960г. по гр.д.№3461/1960г. на ВС, първо гр.отд. 2. Може ли съдът да уважи иск по чл.108 от ЗС за цялата вещ, ако приеме, че ищецът е собственик само на идеална част от нея. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът в производството Г. И. Ч. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали доказателственото значение на делбения протокол може да се приравни на доказателственото значение на нотариалния акт. Този въпрос е сред определящите за изхода на правния спор по настоящото дело, а същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса дали съсобственикът може да води иск по чл.108 ЗС срещу съсобственик или срещу трето лице за цялата вещ. Този въпрос е разрешен в практиката на ВС и ВКС: по отношение на трето лице: – ТР №91/01.10.74г. на ОСГК на ВС; решение №1858/31.07.74г. по гр.д.№146/74г. на ВС, І ГО; решение №460/27.05.10г. по гр.д.№768/09г. на ВКС, І ГО; решение №1477/21.01.09г. по гр.д.№5687/07г. на ВКС, ІV ГО; решение №1711/14.12.2000г. по гр.д.№293/2000г. на ВКС, ІV ГО; решение №171/10.04.12г. по гр.д.№1328/10г. на ВКС, І ГО и др., а по отношение на съсобственик – решение №146/26.04.10г. по гр.д.№238/09г. на ВКС, ІІ ГО; решение №822/01.12.10г. по грр.д.№46/10г. на ВКС, І ГО и др. Настоящият състав приема, че тази практика трябва да бъде следвана и за в бъдеще.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по останалите въпроси. Доколкото те са свързани с конкретни оплаквания срещу правилността на въззивното решение, отговор ще им бъде даден с решението по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 01.07.11г. по гр.д.№14828/10г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателите Д. М. Е. и И. И. Е. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 193,78лв. и да представят по делото вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: