РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. София, .16.06..2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Зоя Атанасова
дело № 603/2008 година
Производството е по §2 ал. З от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1,6. „а“ отГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците А. П. Ш., Н. П. Ш., М. П. Ш. срещу решение от 15.06.2007 г., постановено по гр.дело № 1/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 03.11.2006 г. по гр. д. № 10648/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от ищците А. П. Ш., Н. П. Ш. и М. П. Ш. срещу „Електроразпределение Столично“ Е. , искове по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху избеното помещение с площ от 34 кв.м., находящо се под магазин в гр. С., ул.“Лом“ № 1, при съседи на избеното помещение -улица, стълбище и магазин 1. Жалбоподателите обосновават доводи за постановяване на обжалваното решение при нарушение на материалния закон — основание за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.“в“ от ГПК/отм./.
Ответника по касация – „Чез Разпределение България“ АД гр. С., като правоприемник на „Електроразпределение Столично“ АД, чрез юрисконсулта си е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./ установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 от ГПК/отм./, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение възивният съд е приел за установено, че жалбоподателите М. П. Ш., А. П. Ш. и Н. П. Ш. са наследници по закон на Н. П. Ш. починал през 1946 г., с наследник П син, починал на 22.10.1997 г. и оставил наследници ищците. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85, дело № 2205/1933 г. на нотариус при СОС наследодателят на ищците Н съпругата му Н. Ш. закупили недвижим имот, находящ се в гр. С. ид.части от 4/5 идеални части от дворно място с площ от 743 кв.м., върху което е застроена жилищен съпритежателски дом „Св. Спас“ гр. С. масивна сграда на 634 кв.м., заедно с намиращия се в същата магазин № 2 към ул.“Ломска“ и процесното избено помещение № 2, находящо се в гр. С. ул.“Лом“ № 1* акт за частна държавна собственост № писмо на ТОА „Възраждане“ от 01.01.1992 г. е установено, че в избеното помещение е изграден трафопост с площ от 24 кв.м., въведен в експлоатация през 1972 г., като от 1991 г. трафопостът е предоставен за управление на „Електроразпределение Столично“ Е. и от 27.04.2000 г. е включен в капитала на дружеството-ответник – „Чез Разпределение България“ АД. Последното дружество е правоприемник на „Електроразпределение столично“ АД.становено е, че от 1972 г. до настоящият момент избеното помещение се владее от ответника по иска. Възоснова на писмените доказателства, приети по делото е установено, че процесният магазин № 2 е изкупен съобразно разпоредбите на ПМС № 60/1976 г.
Възоснова на така установените факти съдът е приел от правна страна, че жалбоподателите са собственици на магазин № 2, описан в нотариален акт № 85/1933 г., към който принадлежи процесното избено помещение. Изводът съдът е направил, като е взел предвид установения по делото факт на изкупуване на магазина по ПМС № 60 през 1976 г. и разпоредбите на ЗВСНМРСА, възоснова на които на жалбоподателите като наследници на бившите собственици е възстановено правото на собственост върху същия магазин. Относно избеното помещение съдът е приел, че по делото не са представени писмени доказателства за отчуждаване или одържавяване по ред установен със закон. Като имот, отнет без законово основание собствеността върху избеното помещение е възстановена по силата на закона – чл.2,ал.2 от ЗВСОНИ на жалбоподателите като наследници на бившите собственици на имота. Съдът е съобразил и факта, че към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ процесното избено помещение съществува реално във вида и границите при които е отнето. Решаващия извод на съда е, че ищците са собственици на процесния имот. Последният според съда се владее на правно основание от ответника -quot; АД, като правоприемник на „Електроразпределение Столично“ АД. Дружеството е носител на сервитутно право, възоснова на което осъществява фактическа власт върху имота. Прието е, че сервитутното право се изразява в предвидена в закона възможност за енергийното предприятие да държи имота, тъй като в него е изградено енергийно съоръжение и съответно собствениците са длъжни да не пречат на това ползване, като са взети предвид разпоредбите на пар.4, ал.9 от Закона за енергетиката в сила от месец декември 2003 г. и пар. 67, ал.7 от ЗЕЕ/отм/. Съдът е преценил, като неоснователно възражението на ответника за придобиване на процесния имот на основание давностно владение, като е взел предвид разпоредбите на пар.1,ал.2 от ПЗР на ЗОСОИ, а именно, че 10-годишната придобивната давност върху имота за ответника започва да тече от 22.11.1997 г. и до предявяване на иска на 09.09.2004 г. не е изтекла. При тези съображения съдът е направил извода, че искът с пр.осн.чл. 108 от ЗС е неоснователен.
Решението на въззивния съд е правилно. Постановено е при спазване на материалния закон. Касационната жалба е неоснователна.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон. Съдът е постановил решението при изяснена фактическа обстановка. Законосъобразен е извода, че жалбоподателите-ищци са собственици на процесния имот – избено помещение, което е принадлежащо към магазин № 2, находящ се в гр. С., ул.“Лом“ № 1*ъдът е взел предвид, че магазинът е изкупен по ПМС № 60 през 1976 г. и собствеността на ищците върху същия е възстановена по силата на разпоредбите на ЗВСНМРСА, като наследници на бившите собственици. Правилен е извода на съда, че избеното помещение представлява имот, отнет без законово основание, тъй като по делото не са представени доказателства в противен смисъл. Собствеността върху процесното избено помещение се възстановява по сила на ЗВСОНИ -чл.2,ал.2, тъй като трафопоста е изграден в имота наследодателите на ищците от държавата за времето от 09.09.1944 г. до 1989 г. и към момента на влизане в сила на закона съществува реално във вида, при който е завзет. Следователно правото на собственост върху избеното помещение на ищците е установено. В настоящият случай не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.108 от ЗС за основателност на исковата претенция -не е установен факта на владение на имота от ответника без основание.
Законосъобразен е извода на съда, че ответника по жалбата и ответник по иска „Чез Разпределение България“ осъществява фактическа власт върху избеното помещение на правно основание. Изграденият трафопост в процесното избено помещение представлява енергиен обект, който е въведен в експлоатация през 1972 година и през 1991 г. е предоставен за управление на „Електроразпределение Столично“ Е. , чиито правоприемник е ответника по касация. Съгласно разпоредбите на пар.4, ал.9 от Закона за енергетиката в сила от месец декември 2003 г. при реституиране на недвижими имоти – бивша държавна собственост, ако в тях има изградени енергийни обекти, включени в дълготрайните материални активи на енергийното предприятие, собствениците на реституираните имоти нямат право да искат изместването им, да лишават други потребители от снабдяване с енергия и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия. Аналогични на посочените разпоредби са в пар.67, ал.7 от ЗЕЕ/отм./. Възоснова на посочените разпоредби и установения факт, че в процесното избено помещение е изграден енергиен обект – трафопост се налага извода, че ответникът е носител на сервитутно право по отношение на имота, възоснова на което държи същия. По силата на това сервитутно право собствениците са длъжни да не препятствят ползването на енергийното съоръжение. Следователно по делото не е установено ответникът да владее процесния имот без да има основание за това, което налага извода за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.108 от ЗС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице посоченото в касационната жалба основание за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.“в“ от ГПК. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решение от 15.06.2007 г.,постановено по гр.дело № 1/2007 г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: