Р Е Ш Е Н И Е
№ 569
София, 20 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осми декември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 573/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения М. Б. С. за проверка по реда на възобновяването на влялото в сила въззивно решение № 119 от 29.09.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 52/2008 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 15 от 6.02.2008 год. по НОХ дело № 98/2007 год. на Тревненския районен съд.
В искането се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при съществени нарушения по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение, довели до ограничаване на правата му. В условията на алтернативност се иска производството да бъде възобновено, като решението бъде отменено и бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание осъденият и защитникът му не се явяват и не вземат становище по искането.
Представителят на Върховната касационна прокуртура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение, за да се произнесе по искането съобрази следното:
С присъда № 15 от 6.02.2008 год. постановена по НОХ дело № 98/2007 год. Тревненският районен съд е признал подсъдимия М. Б. С. за виновен в това, че за времето 1.11.2006 год.-23.02.2007 год в гр. Т., самоволно, не по установения в закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго- С. Г. И. от гр. Т., свое предполагаемо право, като задължал вещи на стойност 3961.90лв и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 323 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца.
С въззивно решение № 119 от 29.09.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 52/2008 год. Габровският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения при разглеждане на делото и формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция формално е изпълнила задълженията си при проверката на правилността на присъдата, поради което не е констатирала и отстранила допуснатите нарушения на правилата за събиране и проверка на доказателствата, довели до невъзможност да се установи доказателствената съвкупност, от която са направени изводите за доказаност на обвинението, допуснатите пороци при изготвянето на присъдата и с липсата на отговор по наведените доводи против нейната правилност. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. чл.13,чл.14,чл.107 и чл. 339 ал.2 НПК, довели до ограничаване на процесуалните му права да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин и да узнае от въззивното решение защо е осъден правилно с присъдата. Такива нарушения, които са касационно основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, не са допуснати.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тя не е изпълнила формално заълженията си по чл. 314 ал.1 НПК, а изцяло е проверила правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които по негово искане допълнително е събрала в проведеното съдебно следствие, макар да е преценила, че не са относими към предмета на доказване. След като самостоятелно ги е обсъдила поотделно и в логическата им връзка и е констатирала, че са спазени правилата за оценката им, не е имала основание да направи други фактически констатации и правни изводи за съставомерност на деянието. Доколкото доводите на жалбоподателя са били идентични с възраженията при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и там подробно са обсъдени и аргументирано отхвърлени, не е счела за необходимо да приповтаря съображенията му. Мотивите са изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК и в тях, макар и кратко, се съдържа отговор на съществените оплаквания против правилността на присъдата, което не дава основание за възприемане на довода че е налице пълна липса на мотиви, изключваща възможността за извършване на касационна проверка.
Неоснователен е довода, че въззивната инстанция не е констатирала порока при изготвяне диспозитива на присъдата, изразил се в недопустимо препращане към обвинителния акт при индивидуализацията на предмета на престъплението. Начинът на изготвянето му не е най-прецизният, защото в скоби е посочено, че предмета на престъплението е подробно описан в обвинителния акт, но в него се съдържат достатъчно индивидидуализиращи белези за дървения материал и трифазния електромер, които са предмет на самоуправството и е посочена стойността им. Диспозитивът и мотивите на присъдата са изготвени по реда на чл. 305 НПК, като между тях не съществуват противоречия и неясноти, изключващи възможността за установяване действителната воля на съда. В мотивите са посочени установените обстоятелства, в това число подробно са индивидуализирани вещите на ЕТ”Деникс- 2004- С. И. , които са предмет на престъплението, а в диспозитива е било достатъчно посочването на общата им стойност, без да е необходимо подробното им изброяване.
Не са налице поддържаните нарушения по чл. 283 и чл. 284 НПК, изразили се в това, че в съдебно заседание не са прочетени поименно писмени доказателства и не са му предявени веществените доказателсва, което го е лишило от възможност да узнае доказателствената съвкупност, от която са направени фактическите и правни изводи. Протоколът от съдебното заседание е изготвен в съответствие с изискването на чл. 311 НПК и е доказателствено средство за реда, по който е проведено съдебното следствие. Подсъдимият не е изразил несъгласие с него и не е упражнил правата си по чл. 312 НПК. Не всяко нарушение на правилата за събиране на доказателствата е съществено и води до ограничаване на правата му, а само ако съответното доказателство, на което съдът се е позовал, има съществено значение за правилното решаване на делото и не е включено в доказателствената съвкупност по реда на НПК. От друга страна позицията му и в настоящото производство е, че съдебният акт е мотивиран изключително с показанията на разпитаните свидетели, като не сочи въз основа на кои писмени и веществени доказателствени материали, които не са приобщени по надлежния процесуален ред, съдът е направил преценката си за виновност. Не е възразил по годността на доказателствените материали и тяхната достатъчност за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, в това число и отностно данните за личността му. Не излага конкретни съображения в каква връзка липсата на данни за имущественото му състояние/за семейното му състояние са събрани/ се е отразила на правилността на присъдата. Затруднено материално положение не е посочено като мотив за извършване на деянието, а доколкото се отразява на размера на наказателната отговорност, следва да се посочи, че при условията на чл. 55 НК му е наложено минимално възможното наказание и не съществува законова възможност за допълнителното смекчаване на наказателното положение.
Посоченото основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК е неоснователно.
Контролът за правилното приложение на материалния закон в производството за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването на наказателното дело, се осъществява на базата на приетите за безспорно установени от решаващите съдилища факти и обстоятелства. По делото и двете съдебни инстанции са приели за установено, че фирмата на св. С развивала дейност в помещение на подсъдимия, като между двамата съществували неформални договорни отношения, че в процеса на работата възникнал спор, при което подсъдимият взел ключа от входната врата и лишил свидетелката от достъп до намиращите се вътре нейни вещи, които отказал да върне и след извършена полицейска проверка и подписан предупредителен протокол, претендирайки, че му се дължат определени наем и консумативи. При тези фактически констатации, които не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата, включително и обясненията му в съдебно заседание, където признал, че заключил помещението и задържал материала, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвинението. Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престълението самоуправство. Първоинстанционният съд подробно е отговорил на наведения довод за липса на извършено престъление поради наличието на законно право за задържане на вещите по Търговския закон. Точен е изводът, че не е налице изискуемо вземане по сключена между търговците сделка, даваща му право да задържи вещите до получаване на насрещната престация.бедителен е и отговора на довода, че биел мотивиран да задържи вещите от адвокатски съвет, поради което в съзнанието му липват умисъл.мисълът е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Незнанието на закона не освобождава деца от наказателна отговорност, след като не е лишен от годност да съзнава общественоопания характер на деянието, да предвижда общественоопаните му последици и да ги желае. Без значение за съставомерността на деянието е собствеността на противоконно задържаните вещи. Те са се намирали във фактическа власт на едноличния търговец, който е бил лишен от възможността да се ползва от тях.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Габровския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения М. Б. С. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 52/2008 год. на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото решение № 119 от 29.09.2008 год., с което е потвърдена присъда № 15 от 6.02.2008 год. по НОХ дело № 98/2007 год. на Тревненския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: