О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр.София, 26.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2567/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Р. п. – [населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 23 от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 1031/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Панагюрски районен съд по гр.д.№ 510/ 2012 г. и като краен резултат са уважени предявените от М. И. Б. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЛС-54/ 25.04.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен деловодител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 357,92 лв.
Според жалбоподателя въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси подлежи ли на отмяна заповед, преди издаването на която работодателят не е поискал обяснения по чл.193 КТ за всички нарушения на работника, а само за част от тях и задължително ли е формулировката на извършеното нарушение в заповедта за налагане на наказание да е идентична с тази, дадена в документа за изискване на обяснения. Счита също, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото разрешените от въззивния съд материалноправен въпрос за критериите, според които се преценява тежестта на установените дисциплинарни нарушения и процесуалноправен въпрос за мотивирането на въззивния съдебен акт. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна М. Б. оспорва жалбата и твърди, че касаторът не е формулирал надлежно правни въпроси в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, както и че въззивният съд е постановил решението си в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Моли обжалването да не бъде допуснато.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е установил, че ищцата Б. е работила в Р. п. – [населено място] като съдебен деловодител. Със заповед от 21.04.2012 г. работодателят изискал обяснения за извършени при изпълнение на длъжността й нарушения, а на 25.04.2012 г. издал друга заповед, с която й наложил дисциплинарно наказание „уволнение”. Окръжният съд констатирал, че описанието на нарушенията в двете заповеди не съвпада, което счел за нарушение на императивната разпоредба за изискване на обяснения преди уволнението, обуславящо неговата незаконност. Посочил е още, че нарушенията, дори да са извършени такива, не се явяват тежки, за да обусловят налагане на наказание уволнение.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси обуславят обжалваното решение, а първият от тях е разрешен в противоречие с представеното от касатора решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. Поради това следва да се приеме, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и обжалването следва да се допусне по този въпрос, а на останалите ще бъде даден отговор при разглеждането на спора по същество
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 23 от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 1031/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 187,16 лв (сто осемдесет и седем лева, шестнадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: